Какво ни остана от демокрацията?
Всеки идващ се хвърля към властта, угрижен че демокрацията е в заплаха и уверен, че единствено той е в положение да я избави. Аз пък не съм напълно сигурен, че демокрацията въобще е към момента жива. С какво от нея разполагаме към днешна дата?
Може би с някои остатъци от разделянето на управляващите и от контрола сред институциите. Разполагаме и с изкуствено основаните бюрократични усложнения за да защищават хората от личната им проклетия. Това е прекомерно забавна философия на актуалния свят: индивидите са еволюирали до такава степен, че да осъзнаят личната си несгода и да пожелаят да се оправят някак си с нея. Така изобретяват системата от демократични институции, която работи на процедура независимо, отвън волята на индивидите, които вземат участие в нея. Така хората се оказват ръководени от някакво свое създание, което не може да е зло, тъй като е бездушно, и което обаче не са те самите. Вероятно идващото такова създание ще бъде изкуственият разсъдък - не една и две антиутопии са написани по тази тематика.
Разполагаме също по този начин и с някои остатъци от парламентарната многопартийна система. Но те са толкоз деформирани, че мъчно можеш да откриеш в тях първообраза им. Преценете сами: първозамисълът е народът да се раздели по териториален принцип на нещо като античните триби, всяка от които да излъчи естествения си водач и да го изпрати в общото заседание да показва мнението ѝ и да отстоява нейните ползи с гласа си. Отдавна е станало ясно, че това не рабати и по тази причина са се появили партиите. Благодарение на тях сега даден народен представител от Силистра, да речем, не гласоподава съгласно както са му наредили неговите гласоподаватели, изстреляли го в законодателната власт, а както наредят от управлението на парламентарната група. От своя страна управлението на парламентарната група се преценява с волята и решенията на националното управление, а те значително се въздействат от волята и възгледите на водача. Или пък на обособени вътрешни групировки, нямащи безусловно нищо общо нито с териториалния принцип, нито с районните и национални ползи. Нещо повече: от време на време националните избраници гласоподават съгласно решението на групата си, което е взето след пазарлъци с другите групи, постоянно и с опозиционните, с чиито национални избраници са се ругали по малкия екран единствено допреди няколко месеца в границите на предизборната акция. Нашата политика е мъдра, тъй като след избори никой не помни предшестващата ги акция.
Това ни остана от демокрацията - някакъв квазипарламентаризъм, някакво квазиразделение на управляващите и някаква система от институции, удушена от свръхпредпазлива и некооперативна администрация. Какво изгубихме? Или по-точно: какво сме изгубили, тъй като то се е случило доста преди нас?
От демокрацията на процедура сме изгубили най-съществения ѝ инструмент, инструментът, който я дефинира - изборността. Има ли към момента човек, който да има вяра, че депутатите са естествените водачи на съответните общности? Но в случай че не са, какво са тогава? Съвременните депутати биват три типа. Най-напред това са членовете на националните управления, фактическите господари и притежатели на партиите (партиите не са волни сдружения на своите членове, а тип компании с бордове и акционери - не се заблуждавайте). Господарите на партиите по тази причина са се събрали и по тази причина са се борили. После идва номенклатурата. Това са хора, ангажирани по един или различен метод в партийния живот и то толкоз надълбоко (и възмездно) ангажирани, че този ангажимент се е трансформирал в техен занаят. И това е добре, тъй като те са контролируеми - никой не желае да загуби поминъка си. Тяхното най-ценно качество е лоялността и партийната дисциплинираност, въпреки и постоянно да прелитат от група в група и от партия в партия. Но подобен е натюрелът на професионалиста.
Третият тип депутати са така наречен " гражданска квота ". Това е относително ново събитие, наложило се като реакция против насъбрана у гласоподавателите ненавист към партийната номенклатура, която им се предлага всякога в една и съща опаковка. Обикновено в " гражданската квота " се канят персони, които са обществено известни с нещо, даже единствено с това, че са известни. Лекарите се котират добре, тъй като звучат филантропично. Спортистите също се котират, тъй като се свързват с чест и национално достолепие. Котират се и всевъзможни интелектуалци и културтрегери, към този момент и аз не знам за какво, в случай че доста постоянно са безхарактерни и несъответстващи кабинетни мрънкала. Общото сред всички категории в " гражданската квота " е, че схващат от доста други неща, само че не и от парламентаризъм и законотворчество. Но те и депутатите от състава на номенклатурата от дълго време не схващат, така че няма ужасно.
И по този начин, защо гласуваме на избори? За всичко останало, единствено не и за свои представители, за свои властови принадлежности. Най-вече гласуваме за планове, основани изкуствено, след комплицирани и грозни договаряния сред незнайни лица с апетити към ръководството на обществения запас и с действителна, а не хартиена власт. Власт, на първо място икономическа и финансова. В момента ситуацията е такова - не познаваме хората, които имат власт, а хората, които познаваме, нямат същинска власт. Но с това ще се занимаем по-подробно идващия път, в сряда.
Проектите, за които ни оферират да гласуваме, се отличават с това, че фасадата им няма нищо общо с действителността. Политическата битка е сведена до някаква бутафория като продукцията на Световната федерация по кеч. Оттук процъфтява и нечуваният популизъм, пред чиито все нови и нови постижения удивено цъкаме с език. Ходят да прегръщат бабички, да се снимат на коне, с баници, с носии и шевни машини, единствено и единствено народът да си каже: " Ето го моят човек! Той шъ мъ оправи! ". Всъщност е все едно кого ще избере " народът ", тъй като няма да ръководи той. Само ще го снимат по тв приемника и най-после може да си купи апартамент. От много време " народът " не знае кой тъкмо го ръководи. А да не би да са " ТЕ " от " Досиетата Х "?...
Вече не важи и правилото, че министър-председател става водачът на спечелилата партия - това преди най-малко ориентираше ненапълно гласоподавателите. Сега те гласоподават за някакъв човек, който е известен с нещо напълно друго, а след това се появява да ръководи различен човек, който не е известен с нищо и за него никой не е дал своя вот. Споко! " ТЕ " са някъде там...
Най-сетне демокрацията е мъртва, тъй като самите гласоподаватели в всеобщия случай са ужасяващо некомпетентни. А същинският избор е осведоменият избор. Какъв избор могат да създадат едни изцяло неинформирани гласоподаватели? Какво ще изберат, какъв резултат чакат да реализират с избора си? Да изпъдят Доган от Сараите и да ги трансфорат в профсъюзна почивна станция? Това ли е политическия небосвод на суверена в нашата многопартийна, плуралистична, парламентарна и демократична република? Не, това не е риторичен въпрос, тъй като си има отговор: да, това е хоризонтът. Масовият гласоподавател (не единствено българският) от дълго време не прави разлика сред идеологии и политики (затова и никой не му предлага такива), а единствено регистрира литературните достолепия на предизборните обещания, техния възторг и обсег, и желае да гледа сеир и възмездие, отмъщение над тези, които не са изпълнили неизпълнимите си обещания, поради които са били определени да ръководят с крясъци: " Осанна! " година-две по-рано.
Това ли е демокрацията? Това ли е НАРАДОВЛАСТИЕТО? Къде в тази формула виждате " народа " и къде виждате властта? Възможно ли е въобще такова нещо като народна власт? Със сигурност животът не е пъкъл. Със сигурност светът е по-скоро допустим, в сравнение с непоносим. Със сигурност за това има заслуга и всичко реализирано от цивилизацията в региона на политическото ръководство. Но то не е заслуга на народите, а на елитите. Остава въпросът къде се раждат тези елити, от кое място идват и накъде отиват, в какво имат вяра и от какво се боят. Тук е отговорът на въпроса за властта. А елитите не ги пращат извънземните, а се образуват от наличния материал в сходство с публичните полезности и публичната воля. Докато не се оправят публичните полезности, всички политики за стопански напредък и обществена правдивост са пълнене на каца без дъно. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Може би с някои остатъци от разделянето на управляващите и от контрола сред институциите. Разполагаме и с изкуствено основаните бюрократични усложнения за да защищават хората от личната им проклетия. Това е прекомерно забавна философия на актуалния свят: индивидите са еволюирали до такава степен, че да осъзнаят личната си несгода и да пожелаят да се оправят някак си с нея. Така изобретяват системата от демократични институции, която работи на процедура независимо, отвън волята на индивидите, които вземат участие в нея. Така хората се оказват ръководени от някакво свое създание, което не може да е зло, тъй като е бездушно, и което обаче не са те самите. Вероятно идващото такова създание ще бъде изкуственият разсъдък - не една и две антиутопии са написани по тази тематика.
Разполагаме също по този начин и с някои остатъци от парламентарната многопартийна система. Но те са толкоз деформирани, че мъчно можеш да откриеш в тях първообраза им. Преценете сами: първозамисълът е народът да се раздели по териториален принцип на нещо като античните триби, всяка от които да излъчи естествения си водач и да го изпрати в общото заседание да показва мнението ѝ и да отстоява нейните ползи с гласа си. Отдавна е станало ясно, че това не рабати и по тази причина са се появили партиите. Благодарение на тях сега даден народен представител от Силистра, да речем, не гласоподава съгласно както са му наредили неговите гласоподаватели, изстреляли го в законодателната власт, а както наредят от управлението на парламентарната група. От своя страна управлението на парламентарната група се преценява с волята и решенията на националното управление, а те значително се въздействат от волята и възгледите на водача. Или пък на обособени вътрешни групировки, нямащи безусловно нищо общо нито с териториалния принцип, нито с районните и национални ползи. Нещо повече: от време на време националните избраници гласоподават съгласно решението на групата си, което е взето след пазарлъци с другите групи, постоянно и с опозиционните, с чиито национални избраници са се ругали по малкия екран единствено допреди няколко месеца в границите на предизборната акция. Нашата политика е мъдра, тъй като след избори никой не помни предшестващата ги акция.
Това ни остана от демокрацията - някакъв квазипарламентаризъм, някакво квазиразделение на управляващите и някаква система от институции, удушена от свръхпредпазлива и некооперативна администрация. Какво изгубихме? Или по-точно: какво сме изгубили, тъй като то се е случило доста преди нас?
От демокрацията на процедура сме изгубили най-съществения ѝ инструмент, инструментът, който я дефинира - изборността. Има ли към момента човек, който да има вяра, че депутатите са естествените водачи на съответните общности? Но в случай че не са, какво са тогава? Съвременните депутати биват три типа. Най-напред това са членовете на националните управления, фактическите господари и притежатели на партиите (партиите не са волни сдружения на своите членове, а тип компании с бордове и акционери - не се заблуждавайте). Господарите на партиите по тази причина са се събрали и по тази причина са се борили. После идва номенклатурата. Това са хора, ангажирани по един или различен метод в партийния живот и то толкоз надълбоко (и възмездно) ангажирани, че този ангажимент се е трансформирал в техен занаят. И това е добре, тъй като те са контролируеми - никой не желае да загуби поминъка си. Тяхното най-ценно качество е лоялността и партийната дисциплинираност, въпреки и постоянно да прелитат от група в група и от партия в партия. Но подобен е натюрелът на професионалиста.
Третият тип депутати са така наречен " гражданска квота ". Това е относително ново събитие, наложило се като реакция против насъбрана у гласоподавателите ненавист към партийната номенклатура, която им се предлага всякога в една и съща опаковка. Обикновено в " гражданската квота " се канят персони, които са обществено известни с нещо, даже единствено с това, че са известни. Лекарите се котират добре, тъй като звучат филантропично. Спортистите също се котират, тъй като се свързват с чест и национално достолепие. Котират се и всевъзможни интелектуалци и културтрегери, към този момент и аз не знам за какво, в случай че доста постоянно са безхарактерни и несъответстващи кабинетни мрънкала. Общото сред всички категории в " гражданската квота " е, че схващат от доста други неща, само че не и от парламентаризъм и законотворчество. Но те и депутатите от състава на номенклатурата от дълго време не схващат, така че няма ужасно.
И по този начин, защо гласуваме на избори? За всичко останало, единствено не и за свои представители, за свои властови принадлежности. Най-вече гласуваме за планове, основани изкуствено, след комплицирани и грозни договаряния сред незнайни лица с апетити към ръководството на обществения запас и с действителна, а не хартиена власт. Власт, на първо място икономическа и финансова. В момента ситуацията е такова - не познаваме хората, които имат власт, а хората, които познаваме, нямат същинска власт. Но с това ще се занимаем по-подробно идващия път, в сряда.
Проектите, за които ни оферират да гласуваме, се отличават с това, че фасадата им няма нищо общо с действителността. Политическата битка е сведена до някаква бутафория като продукцията на Световната федерация по кеч. Оттук процъфтява и нечуваният популизъм, пред чиито все нови и нови постижения удивено цъкаме с език. Ходят да прегръщат бабички, да се снимат на коне, с баници, с носии и шевни машини, единствено и единствено народът да си каже: " Ето го моят човек! Той шъ мъ оправи! ". Всъщност е все едно кого ще избере " народът ", тъй като няма да ръководи той. Само ще го снимат по тв приемника и най-после може да си купи апартамент. От много време " народът " не знае кой тъкмо го ръководи. А да не би да са " ТЕ " от " Досиетата Х "?...
Вече не важи и правилото, че министър-председател става водачът на спечелилата партия - това преди най-малко ориентираше ненапълно гласоподавателите. Сега те гласоподават за някакъв човек, който е известен с нещо напълно друго, а след това се появява да ръководи различен човек, който не е известен с нищо и за него никой не е дал своя вот. Споко! " ТЕ " са някъде там...
Най-сетне демокрацията е мъртва, тъй като самите гласоподаватели в всеобщия случай са ужасяващо некомпетентни. А същинският избор е осведоменият избор. Какъв избор могат да създадат едни изцяло неинформирани гласоподаватели? Какво ще изберат, какъв резултат чакат да реализират с избора си? Да изпъдят Доган от Сараите и да ги трансфорат в профсъюзна почивна станция? Това ли е политическия небосвод на суверена в нашата многопартийна, плуралистична, парламентарна и демократична република? Не, това не е риторичен въпрос, тъй като си има отговор: да, това е хоризонтът. Масовият гласоподавател (не единствено българският) от дълго време не прави разлика сред идеологии и политики (затова и никой не му предлага такива), а единствено регистрира литературните достолепия на предизборните обещания, техния възторг и обсег, и желае да гледа сеир и възмездие, отмъщение над тези, които не са изпълнили неизпълнимите си обещания, поради които са били определени да ръководят с крясъци: " Осанна! " година-две по-рано.
Това ли е демокрацията? Това ли е НАРАДОВЛАСТИЕТО? Къде в тази формула виждате " народа " и къде виждате властта? Възможно ли е въобще такова нещо като народна власт? Със сигурност животът не е пъкъл. Със сигурност светът е по-скоро допустим, в сравнение с непоносим. Със сигурност за това има заслуга и всичко реализирано от цивилизацията в региона на политическото ръководство. Но то не е заслуга на народите, а на елитите. Остава въпросът къде се раждат тези елити, от кое място идват и накъде отиват, в какво имат вяра и от какво се боят. Тук е отговорът на въпроса за властта. А елитите не ги пращат извънземните, а се образуват от наличния материал в сходство с публичните полезности и публичната воля. Докато не се оправят публичните полезности, всички политики за стопански напредък и обществена правдивост са пълнене на каца без дъно. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ