5 въпроса и 5 отговора за ролята на службите в случая Петрохан“
Темата за нещастията в хижа Петрохан и на връх Околчица ще остави доста открити въпроси, на които единствените способени органи, дължащи отговори, са службите за сигурност. Информацията по случая се дава на порции и е спорна, а това води до неверни тълкования и спекулации за случилото се.
Тези тълкования не просто граничат с конспирацията, само че постоянно са " тежка " интрига. От изразените мнения и отзиви от познавачи в области като криминалистиката, оперативната активност на службите, религиозните и духовни практики, та до логика на психиката и поведенчески модели настъпи цялостен миш-маш от информация. Ефектът от това (търсен или не) води до цялостно изтриване на фактологията и изместването ѝ от разкази, които, както знаем от дезинформационните и пропагандни техники, преобладават. Това е и повода механизми като fact-cheking-а да не са задоволително ефикасни механизми за противопоставяне на дезинформационните акции.
Четенето " сред редовете ", както беше предложено на обществеността, може да извади нескрито единствено повече конспирации и заблуди. По този метод явни въпроси остават " захлупени ", а отговорите им постоянно са засенчени от службите за сигурност.
Въпрос #1: Била ли е някоя от жертвите помощник на ДАНС?
Темата беше повдигната от ПП-ДБ, а комисията за надзор на активността на службите не разреши да бъде даден отговор. Донякъде може би са прави, тъй като: " Данни за лица, приели непринудено съдействие с органите на организацията, могат да се дават на съда и прокуратурата единствено след документално единодушие на лицата по отношение на съответно наказателно произвеждане и при съблюдаване наредбите на Закона за отбрана на класифицираната информация ", по този начин гласи член 23, алинея 4 от Закона за Държавна организация " Национална сигурност ".
Какво значи това? На първо място, че информацията не е обществена. На второ място - тя може да бъде предоставена само на правораздавателните органи, само че в тази ситуация " Петрохан " това значи тези данни да стигнат единствено до прокуратурата, само че не и до съда. Причината е, че досъдебното произвеждане (разследването) няма да стигне до съд, тъй като всички известни ни досега забъркани лица по случая са мъртви.
Според правилото " нужда да се знае " обаче тази информация може да бъде предоставена и на депутати от Народното събрание, само че с изискването, произлизащо от Закона за класифицираната информация - не може да бъде разгласявана. Тук остава да виси въпросът за какво болшинството от депутатите от спецкомисията, която би трябвало да управлява активността на службите, а и управлението на ДАНС, отхвърлиха да създадат да отговорят на въпроса била ли е някоя от жертвите неин помощник.
Наистина неразкриването на самоличността на чиновници и сътрудници е обезпечено в член 35а от ЗДАНС. В него четем: "...които ѝ сътрудничат (на организацията - бел. авт.) или са ѝ сътрудничили, с цел да се подсигурява отбраната на ползите, способите и средствата за придобиване на информация ". На пръв взор текстът е в интерес на ДАНС. При втори прочит обаче, и в случай че четем " сред редовете ", текстът приказва за сегашни, само че и за сътрудници в минало време.
Независимо от кой от двата разновидността се е водило управлението на ДАНС, с цел да стимулира отвод на отговора, то сигурно, в случай че той беше негативен (никой от убитите не е сътрудничил на ДАНС), не би бил в прорез с нито едно от двете посочени нагоре законови ограничавания. С други думи, по този начин по-скоро се доближаваме по допирателната на позитивния отговор на въпрос #1.
Въпрос #2: Кой може да бъде помощник на службите?
Дейността е регламентирана от законите и подзаконовите нормативни актове, които касаят освен активността на ДАНС, само че и на други специфични служби. Чл. 23. (2), ЗДАНС: " Сътрудничеството с жители за реализиране функционалностите на организацията се урежда с директива на ръководителя на организацията ". Тази директива е секретна. Ал. 3 от същия член е даже по-категорична: привличането на доброволни сътрудници става при опазване на тайната на самоличността и други персонални данни на сътрудниците.
Привличането на жители като сътрудници на контраразузнаването е част от длъжностната характерност на чиновниците на ДАНС (чл. 123, ал 2, т. 4, ЗДАНС). От всичко разказано дотук е ясно, че всеки един български жител може да бъде помощник на ДАНС. И в това няма нищо неправилно, по този начин работят службите и намирането на информатори обезпечава " очи и уши " на една разследваща или контраразузанавателна работа, каквато е ДАНС.
Отговорът на въпрос #2 не " затръшва " вратата пред позитивния отговор на въпрос #1, а даже я открехва още малко. Особено в случай че го сложим в подтекста на региона, в който Ивайло Калушев и неговите поддръжници са развивали своята активност.
Въпрос #3: Има ли ДАНС действен интерес от региона на Петрохан?
Няма по какъв начин да се потвърди с решителност, че ДАНС са имали своя интерес по наблюдаване в региона на и в по-широк параметър към хижата с откритите тела на трима мъже. Но, в случай че още веднъж зачетем нормативните документи, можем да твърдим това с висока степен на аргументираност.
Със заповед на ръководителя на ДАНС се дефинира лист с обекти и действия, които организацията ръководи. Тази заповед също е с гриф за сигурност, само че от други обществени документи можем да създадем косвени изводи.
С разпореждане на Министерския съвет № 181 от 27 юли 2009 година са избрани стратегическите обекти и дейностите, които са от голяма важност за националната сигурност. Списъкът е с, по този начин да ги назовем, явните обекти и действия, като да вземем за пример язовири, електроцентрали и електропроводи, лечебни заведения, жп трасета и възли, телекомуникации и така нататък В този смисъл регионът край прохода " Петрохан " е забавен с няколко неща.
Едното е близостта до границата със Сърбия. Хижата, пред която бяха открити телата на трима души от обкръжението на Калушев, се намира на малко повече от 12 км от нея. В региона на прохода се намира каскадата " Петрохан " - система от събирателни канали, три дребни язовира и три водноелектрически централи - " Петрохан ", " Бързия " и " Клисура ", има и хидротехнически уреди, благосъстоятелност на държавната Национална електрическа компания. Всичките част от сериозната инфраструктура на страната.
Източник:
На към 4 км от хижата на вр. Зелена глава се намира и радиорелейната и телевизионна станция " Петрохан ", която обезпечава радио и телевизионното лъчение в региона на Северозападна България. Съоръжението обезпечава и телекомуникационното покритие на района, поддържа и радиорелейни линии за транспорт на данни от София към тази част на страната. Служи и като точка са препредаване на сигнали към други станции в региона на Дунавската низина.
Самият проход (път II-81) е стратегически по своята същина, защото, като се изключи че е най-краткият път от Южна към Северна България, той се смята за част от трасето на Паневропейския транспортен кулоар IV, въпреки публично коридорът да минава през Ботевград към София.
Виждаме, че има всички предпоставки ДАНС да концентрира част от силите си в този район. Като цяло хижата попада в 30-километровата гранична зона на сухоземната ни граница, където с изключение на граничната полиция, контраразузнаването също има своя интерес, защото дава отговор за пресичането на контрабанди и терористични канали. Особено в подобен " сензитивен " регион, какъвто разбрахме, че е петроханският.
Въпрос #4: Кой следи за радикални детайли?
От подхвърлената и насочваща още през цялото време на нещастието информация, обществеността беше уверена в тезата, че зад цялото зло се крият нечистоплътни еретически прояви. Ако ДАНС вижда проблем в активността на групата, то разумният въпрос е знаяела ли е преди този момент организацията за тези практики.
Вече се появи елементарно проверима информация, че контраразузнаването е получавало (поне) един сигнал за неправда в групата към Ивайло Калушев. Ако приемем " сектантските " прояви за някаква форма на отменяне на открити етични, духовни и религиозни правила и правила, това по-скоро отива в региона на радикализма. Една от (но не и единствена) предпоставките за подкрепяне и/или осъществяване на поредност от нерегламентрани и рискови действия.
Именно ДАНС е органът, който има пълномощия да събира информация и да противодейства на действия като тероризъм, екстремизъм и радикализация. Особено, както ще забележим малко по-нататък, става въпрос за въоръжена група. Дотук черната точка в " изгода " на ДАНС е натрупването на оръжие и сектанти (радикали) във значим за националната сигурност зона. Ако службата не е била наясно с това или пък, което евентуално е по-лошо, е имала информация от първа ръка, тогава идват още въпроси, които няма да сложим тук.
Въпрос #5: Кой има право на бойно оръжие?
От известие на прокуратурата от 10 февруари излиза наяве, че в кемпера под връх Околчица, където бяха открити три тела - едното на оповестения за нравствен гуру Ивайло Калушев, са открити две оръжия. Изстрелите са създадени с револвер " Колт ", като са открити три гилзи и три проектила (куршуми, бел. авт.). " В кемпера е открит и един револвер " Глок ", гласи известието на прокуратурата, като се прецизира, че и двете оръжия са законно притежавани от Ивайло Калушев.
На 12 февруари идва ново известие от държавното обвиняване. В него, за разлика от първото, не излиза наяве чие владеене е оръжието, открито край телата - " Глок ". От него също по този начин разбираме, че две от гилзите, открити на мястото, са изстреляни точно от този револвер.
Според българското законодателство сходен тип " бойно " оръжие може да бъде носено и притежавано най-много и най-вече от служебни лица - охранители, служители на реда, чиновници в специфични служби (тук с изключение на ДАНС попадат и НСО, и ДАР) и така нататък Цивилни жители имат право на такова оръжие, само че би трябвало да потвърдят, че то им е належащо за самозащита. В този смисъл, искащият позволение за такова оръжие, би трябвало да потвърди, че той или фамилията му са били обект на опасност, нахлуване или различен тип престъпно посягане, след което се прави служебна инспекция на тези условия. Искащият разрешението би трябвало да потвърди за какво не може да се защищити по различен метод - да вземем за пример с газов револвер или спрей.
Практиката нормално демонстрира, че даже изчерпателното аргументиране на претекстове за носене на бойно оръжие не води автоматизирано до притежанието му, а даже в противен случай. Ако въпреки всичко граждански жител се снабди с позволение за носене на късоцевно бойно оръжие за самозащита, то той има право единствено на едно. В случая с хижата прокуратурата твърди, че Ивайло Калушев е имал на свое име два регистрирани револвера.
Следват въпросите, които единствено ще маркираме: Имал ли е нужда от повече от едно бойно оръжие Калушев и какво е застрашавало живота му? Въпроси, на които Министерство на вътрешните работи и прокуратурата към момента дължат отговори.
" От предоставена на прокуратурата информация от органите на Министерство на вътрешните работи се открива, че на името на Ивайло К. на 01.11.2021 година е издадено позволение за владеене на два бойни револвера, открити на мястото на престъплението под вр. Околчица ", четем в прессъобщението на прокуратурата. На името на Ивайло Ииванов пък има позволение за 16 броя огнестрелни оръжия - евентуално ловни, като разрешителното за тях е издадено на 23.08.2021 година
Защо тук датите имат значение? Защото единствено два месеца, откакто Калушев се снабдява с оръжие, а за Иванов това са четири месеца - двамата учредяват сдружението " Национална организация за надзор на предпазените територии ", която пък скоропостижно, единствено месец по-късно, се снабдява със съглашение с екоминистерството за взаимна активност.
Със сигурност въпросите, които може и би трябвало да бъдат сложени, не се лимитират единствено с изброените досега. Бихме могли доста да спекулираме за съдействие на член или членове на групата с ДАНС, а както към този момент се появиха и изказвания - за внедряване на агентурен уред в нея, само че от изключителна значимост е обществото да разбере до каква степен службите у нас знаят какво се случва на територията на страната и за какво те не са способни да предотвратяват сходни нещастия. " Културата " на всеобщо засекретяване, нелегалност и недомлъвки от страна на органи като ДАНС, освен че не отхвърлят подозренията върху успеваемостта им, само че и ги ускоряват. Разбира се, че сходен инструментариум е наложителен " инвентар " от работата им, само че малко повече бистрота не би навредила на нито една сходна работа. Дори в противен случай - би повишила доверието.
Докато това не се случи, с изключение на изброените нагоре въпроси, ще продължим да задаваме и тези, като да вземем за пример за какво (според изказванията на кмета на с. Гинци, Георги Тодоров, който повече не се появи в медиите) първи на мястото на нещастието край хижата са били екипи на ДАНС? До момента няма свястно пояснение и за това за какво е трябвало да бъде запалена хижата, какво е трябвало да бъде прикрито, откакто видяхме това, което би трябвало - статуетки на Буда, литература с източни учения и практики и под., които ни убедиха в " сектантския " темперамент на групата.
Какво беше реализирано и със свалянето на уеб страницата на организацията - трябвало ли е да бъде прикрито нещо и кой въобще е инициирал премахването на наличието на уеб страницата? Имало ли е инсталация за наблюдаване като дронове, за какво (пак от изказванията на кмета Георги Тодоров) " рейнджърите " са претендирали персонални карти на минаващите в региона и даже не са допускали хора да минават (само тези от обясненията на кмета бяха възприети като правилни, само че не и тези за ДАНС)? Какво е имало в изгорелите пространства на хижата?
За страдание, упованието е отговорите на тези и доста други въпроси, да не бъдат дадени в никакъв случай, което, още веднъж за жалост, ще даде път на митологията и прокарването на всевъзможен жанр операции.
Тези тълкования не просто граничат с конспирацията, само че постоянно са " тежка " интрига. От изразените мнения и отзиви от познавачи в области като криминалистиката, оперативната активност на службите, религиозните и духовни практики, та до логика на психиката и поведенчески модели настъпи цялостен миш-маш от информация. Ефектът от това (търсен или не) води до цялостно изтриване на фактологията и изместването ѝ от разкази, които, както знаем от дезинформационните и пропагандни техники, преобладават. Това е и повода механизми като fact-cheking-а да не са задоволително ефикасни механизми за противопоставяне на дезинформационните акции.
Четенето " сред редовете ", както беше предложено на обществеността, може да извади нескрито единствено повече конспирации и заблуди. По този метод явни въпроси остават " захлупени ", а отговорите им постоянно са засенчени от службите за сигурност.
Въпрос #1: Била ли е някоя от жертвите помощник на ДАНС?
Темата беше повдигната от ПП-ДБ, а комисията за надзор на активността на службите не разреши да бъде даден отговор. Донякъде може би са прави, тъй като: " Данни за лица, приели непринудено съдействие с органите на организацията, могат да се дават на съда и прокуратурата единствено след документално единодушие на лицата по отношение на съответно наказателно произвеждане и при съблюдаване наредбите на Закона за отбрана на класифицираната информация ", по този начин гласи член 23, алинея 4 от Закона за Държавна организация " Национална сигурност ".
Какво значи това? На първо място, че информацията не е обществена. На второ място - тя може да бъде предоставена само на правораздавателните органи, само че в тази ситуация " Петрохан " това значи тези данни да стигнат единствено до прокуратурата, само че не и до съда. Причината е, че досъдебното произвеждане (разследването) няма да стигне до съд, тъй като всички известни ни досега забъркани лица по случая са мъртви.
Според правилото " нужда да се знае " обаче тази информация може да бъде предоставена и на депутати от Народното събрание, само че с изискването, произлизащо от Закона за класифицираната информация - не може да бъде разгласявана. Тук остава да виси въпросът за какво болшинството от депутатите от спецкомисията, която би трябвало да управлява активността на службите, а и управлението на ДАНС, отхвърлиха да създадат да отговорят на въпроса била ли е някоя от жертвите неин помощник.
Наистина неразкриването на самоличността на чиновници и сътрудници е обезпечено в член 35а от ЗДАНС. В него четем: "...които ѝ сътрудничат (на организацията - бел. авт.) или са ѝ сътрудничили, с цел да се подсигурява отбраната на ползите, способите и средствата за придобиване на информация ". На пръв взор текстът е в интерес на ДАНС. При втори прочит обаче, и в случай че четем " сред редовете ", текстът приказва за сегашни, само че и за сътрудници в минало време.
Независимо от кой от двата разновидността се е водило управлението на ДАНС, с цел да стимулира отвод на отговора, то сигурно, в случай че той беше негативен (никой от убитите не е сътрудничил на ДАНС), не би бил в прорез с нито едно от двете посочени нагоре законови ограничавания. С други думи, по този начин по-скоро се доближаваме по допирателната на позитивния отговор на въпрос #1.
Въпрос #2: Кой може да бъде помощник на службите?
Дейността е регламентирана от законите и подзаконовите нормативни актове, които касаят освен активността на ДАНС, само че и на други специфични служби. Чл. 23. (2), ЗДАНС: " Сътрудничеството с жители за реализиране функционалностите на организацията се урежда с директива на ръководителя на организацията ". Тази директива е секретна. Ал. 3 от същия член е даже по-категорична: привличането на доброволни сътрудници става при опазване на тайната на самоличността и други персонални данни на сътрудниците.
Привличането на жители като сътрудници на контраразузнаването е част от длъжностната характерност на чиновниците на ДАНС (чл. 123, ал 2, т. 4, ЗДАНС). От всичко разказано дотук е ясно, че всеки един български жител може да бъде помощник на ДАНС. И в това няма нищо неправилно, по този начин работят службите и намирането на информатори обезпечава " очи и уши " на една разследваща или контраразузанавателна работа, каквато е ДАНС.
Отговорът на въпрос #2 не " затръшва " вратата пред позитивния отговор на въпрос #1, а даже я открехва още малко. Особено в случай че го сложим в подтекста на региона, в който Ивайло Калушев и неговите поддръжници са развивали своята активност.
Въпрос #3: Има ли ДАНС действен интерес от региона на Петрохан?
Няма по какъв начин да се потвърди с решителност, че ДАНС са имали своя интерес по наблюдаване в региона на и в по-широк параметър към хижата с откритите тела на трима мъже. Но, в случай че още веднъж зачетем нормативните документи, можем да твърдим това с висока степен на аргументираност.
Със заповед на ръководителя на ДАНС се дефинира лист с обекти и действия, които организацията ръководи. Тази заповед също е с гриф за сигурност, само че от други обществени документи можем да създадем косвени изводи.
С разпореждане на Министерския съвет № 181 от 27 юли 2009 година са избрани стратегическите обекти и дейностите, които са от голяма важност за националната сигурност. Списъкът е с, по този начин да ги назовем, явните обекти и действия, като да вземем за пример язовири, електроцентрали и електропроводи, лечебни заведения, жп трасета и възли, телекомуникации и така нататък В този смисъл регионът край прохода " Петрохан " е забавен с няколко неща.
Едното е близостта до границата със Сърбия. Хижата, пред която бяха открити телата на трима души от обкръжението на Калушев, се намира на малко повече от 12 км от нея. В региона на прохода се намира каскадата " Петрохан " - система от събирателни канали, три дребни язовира и три водноелектрически централи - " Петрохан ", " Бързия " и " Клисура ", има и хидротехнически уреди, благосъстоятелност на държавната Национална електрическа компания. Всичките част от сериозната инфраструктура на страната.
Източник:
На към 4 км от хижата на вр. Зелена глава се намира и радиорелейната и телевизионна станция " Петрохан ", която обезпечава радио и телевизионното лъчение в региона на Северозападна България. Съоръжението обезпечава и телекомуникационното покритие на района, поддържа и радиорелейни линии за транспорт на данни от София към тази част на страната. Служи и като точка са препредаване на сигнали към други станции в региона на Дунавската низина.
Самият проход (път II-81) е стратегически по своята същина, защото, като се изключи че е най-краткият път от Южна към Северна България, той се смята за част от трасето на Паневропейския транспортен кулоар IV, въпреки публично коридорът да минава през Ботевград към София.
Виждаме, че има всички предпоставки ДАНС да концентрира част от силите си в този район. Като цяло хижата попада в 30-километровата гранична зона на сухоземната ни граница, където с изключение на граничната полиция, контраразузнаването също има своя интерес, защото дава отговор за пресичането на контрабанди и терористични канали. Особено в подобен " сензитивен " регион, какъвто разбрахме, че е петроханският.
Въпрос #4: Кой следи за радикални детайли?
От подхвърлената и насочваща още през цялото време на нещастието информация, обществеността беше уверена в тезата, че зад цялото зло се крият нечистоплътни еретически прояви. Ако ДАНС вижда проблем в активността на групата, то разумният въпрос е знаяела ли е преди този момент организацията за тези практики.
Вече се появи елементарно проверима информация, че контраразузнаването е получавало (поне) един сигнал за неправда в групата към Ивайло Калушев. Ако приемем " сектантските " прояви за някаква форма на отменяне на открити етични, духовни и религиозни правила и правила, това по-скоро отива в региона на радикализма. Една от (но не и единствена) предпоставките за подкрепяне и/или осъществяване на поредност от нерегламентрани и рискови действия.
Именно ДАНС е органът, който има пълномощия да събира информация и да противодейства на действия като тероризъм, екстремизъм и радикализация. Особено, както ще забележим малко по-нататък, става въпрос за въоръжена група. Дотук черната точка в " изгода " на ДАНС е натрупването на оръжие и сектанти (радикали) във значим за националната сигурност зона. Ако службата не е била наясно с това или пък, което евентуално е по-лошо, е имала информация от първа ръка, тогава идват още въпроси, които няма да сложим тук.
Въпрос #5: Кой има право на бойно оръжие?
От известие на прокуратурата от 10 февруари излиза наяве, че в кемпера под връх Околчица, където бяха открити три тела - едното на оповестения за нравствен гуру Ивайло Калушев, са открити две оръжия. Изстрелите са създадени с револвер " Колт ", като са открити три гилзи и три проектила (куршуми, бел. авт.). " В кемпера е открит и един револвер " Глок ", гласи известието на прокуратурата, като се прецизира, че и двете оръжия са законно притежавани от Ивайло Калушев.
На 12 февруари идва ново известие от държавното обвиняване. В него, за разлика от първото, не излиза наяве чие владеене е оръжието, открито край телата - " Глок ". От него също по този начин разбираме, че две от гилзите, открити на мястото, са изстреляни точно от този револвер.
Според българското законодателство сходен тип " бойно " оръжие може да бъде носено и притежавано най-много и най-вече от служебни лица - охранители, служители на реда, чиновници в специфични служби (тук с изключение на ДАНС попадат и НСО, и ДАР) и така нататък Цивилни жители имат право на такова оръжие, само че би трябвало да потвърдят, че то им е належащо за самозащита. В този смисъл, искащият позволение за такова оръжие, би трябвало да потвърди, че той или фамилията му са били обект на опасност, нахлуване или различен тип престъпно посягане, след което се прави служебна инспекция на тези условия. Искащият разрешението би трябвало да потвърди за какво не може да се защищити по различен метод - да вземем за пример с газов револвер или спрей.
Практиката нормално демонстрира, че даже изчерпателното аргументиране на претекстове за носене на бойно оръжие не води автоматизирано до притежанието му, а даже в противен случай. Ако въпреки всичко граждански жител се снабди с позволение за носене на късоцевно бойно оръжие за самозащита, то той има право единствено на едно. В случая с хижата прокуратурата твърди, че Ивайло Калушев е имал на свое име два регистрирани револвера.
Следват въпросите, които единствено ще маркираме: Имал ли е нужда от повече от едно бойно оръжие Калушев и какво е застрашавало живота му? Въпроси, на които Министерство на вътрешните работи и прокуратурата към момента дължат отговори.
" От предоставена на прокуратурата информация от органите на Министерство на вътрешните работи се открива, че на името на Ивайло К. на 01.11.2021 година е издадено позволение за владеене на два бойни револвера, открити на мястото на престъплението под вр. Околчица ", четем в прессъобщението на прокуратурата. На името на Ивайло Ииванов пък има позволение за 16 броя огнестрелни оръжия - евентуално ловни, като разрешителното за тях е издадено на 23.08.2021 година
Защо тук датите имат значение? Защото единствено два месеца, откакто Калушев се снабдява с оръжие, а за Иванов това са четири месеца - двамата учредяват сдружението " Национална организация за надзор на предпазените територии ", която пък скоропостижно, единствено месец по-късно, се снабдява със съглашение с екоминистерството за взаимна активност.
Със сигурност въпросите, които може и би трябвало да бъдат сложени, не се лимитират единствено с изброените досега. Бихме могли доста да спекулираме за съдействие на член или членове на групата с ДАНС, а както към този момент се появиха и изказвания - за внедряване на агентурен уред в нея, само че от изключителна значимост е обществото да разбере до каква степен службите у нас знаят какво се случва на територията на страната и за какво те не са способни да предотвратяват сходни нещастия. " Културата " на всеобщо засекретяване, нелегалност и недомлъвки от страна на органи като ДАНС, освен че не отхвърлят подозренията върху успеваемостта им, само че и ги ускоряват. Разбира се, че сходен инструментариум е наложителен " инвентар " от работата им, само че малко повече бистрота не би навредила на нито една сходна работа. Дори в противен случай - би повишила доверието.
Докато това не се случи, с изключение на изброените нагоре въпроси, ще продължим да задаваме и тези, като да вземем за пример за какво (според изказванията на кмета на с. Гинци, Георги Тодоров, който повече не се появи в медиите) първи на мястото на нещастието край хижата са били екипи на ДАНС? До момента няма свястно пояснение и за това за какво е трябвало да бъде запалена хижата, какво е трябвало да бъде прикрито, откакто видяхме това, което би трябвало - статуетки на Буда, литература с източни учения и практики и под., които ни убедиха в " сектантския " темперамент на групата.
Какво беше реализирано и със свалянето на уеб страницата на организацията - трябвало ли е да бъде прикрито нещо и кой въобще е инициирал премахването на наличието на уеб страницата? Имало ли е инсталация за наблюдаване като дронове, за какво (пак от изказванията на кмета Георги Тодоров) " рейнджърите " са претендирали персонални карти на минаващите в региона и даже не са допускали хора да минават (само тези от обясненията на кмета бяха възприети като правилни, само че не и тези за ДАНС)? Какво е имало в изгорелите пространства на хижата?
За страдание, упованието е отговорите на тези и доста други въпроси, да не бъдат дадени в никакъв случай, което, още веднъж за жалост, ще даде път на митологията и прокарването на всевъзможен жанр операции.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ