Радев и Първанов: сблъсък на визии за институцията на държавния глава
В ефира на Българска национална телевизия, единствено преди броени дни, Георги Първанов насочи сериозна рецензия към Румен Радев. Първанов беше въздържан и говореше умерено, само че беше и извънредно корав и пореден в позицията си. Направи мощно усещане, че отношението на Първанов към Илияна Йотова е напълно друго. Описа я като човек, с който е работил още преди 30 години, подчертава върху позитивното й развиване и възприятие за отговорност.
Критиката на Първанов към Радев беше насочена към решението на последния да се откаже от президентската институция и да се трансферира към партийната политика. След като досегашният президент излезе от институцията година преди да изтече вторият му мандат, Първанов остава единственият държавен глава с два цялостни мандата.
Това му дава нужната легитимност да разяснява всички процеси, свързани с президентската институция и да показва позиция какво държание е в нейна изгода и какво е против нея. Мненията на предходните президенти са значими, тъй като всеки един от тях има своя принос за одобряването на институцията и за основаването на експертен и административен потенциал в нея.
В българската конституционна уредба президентът е заложен като визионерска институция. Това допуска последователно развиване и израстване в политиката на личностите, които се стремят към тази най-висока позиция и които се кандидатират на изборите за държавен глава.
Пътят на Георги Първанов към президентството беше точно подобен. В момента, в който за първи път завоюва президентските избори, той към този момент имаше голям политически опит. Встъпването му като държавен глава се трансформира в надграждане на развиването на институцията, макар другия му политически профил спрямо предшественика Петър Стоянов.
При Румен Радев развиването беше напълно друго. Неговото влизане в политиката стана през президентската институция. Това беше първият президент в България, който доближи до позицията на държавен глава без преди този момент да е минал през политическата система, да се е срещнал с нейното действие и да е взел участие във вземането на решения, свързани с развиването на страната и консолидираното й в европейските и евроатлантическите структури.
По всяка възможност освен Георги Първанов, само че и останалите предходни президенти биха имали същото отношение към определеното от Румен Радев държание точно, тъй като пътят им към позицията на държавен глава е изцяло друг спрямо този на Радев. Точно тази разлика изяснява и стилът на Румен Радев като президент. Той не приличаше на нищо от това, което бяхме привикнали да виждаме при предходните президенти.
Разликите бяха толкоз огромни, че засегнаха даже новогодишните обръщения. Преди Радев те бяха свързани с празничния дух и очакванията за новата година. По времето на Радев там се появиха злободневни тематики, свързани с ежедневните политически битки и нападките, с които постоянно се характеризират връзките сред партиите.
Георги Първанов съобщи, че президентът има доста повече принадлежности за противопоставяне против олигархията и корупцията, в сравнение с един партиен водач. Така той де факто споделя, че Румен Радев не е осъзнал и не е употребявал по разумен метод опциите, които му дава позицията на президента, а в този момент ще търси способи да се бори с несправедливостите в страната като партиен водач.
Може да се каже, че рецензията на Първанов към Радев беше и от позицията на лявото. Именно това е характерния политически миг, който присъстваше в неговото говорене. Президентът (2002 - 2012) непосредствено означи, че не би дал своя вот на парламентарни избори за групировка на Румен Радев, а би подкрепил Българска социалистическа партия с новия водач Крум Зарков.
С тези си думи Първанов прокара ярка разграничителна линия сред социалистите и плана на Радев. Той ясно даде да се разбере, че за достоверните социалисти този план не може да е опция и мълчешком ги прикани да продължат да поддържат и да гласоподават за Българска социалистическа партия.
Избирането на Крум Зарков за ръководител на социалистите без подозрение е положителен подтик за тях. Трудно е да се каже дали това ще има дългогодишен резултат, само че съществуването на кратковременен подобен е несъмнено. С този избор Българска социалистическа партия реализира няколко резултата.
Дистанцира се от държавното управление на Росен Желязков, в което взе участие със свои представители. Дистанцира се и от Делян Пеевски. В дните преди конгреса Зарков интензивно говореше за такава взаимозависимост и заявяваше себе си като евентуалния водач, който може да я прекъсне. Новият ръководител като че ли беше определен без предварителна подготовка. Това приказва за свободен избор без поддръжката на партийния уред и без неразбираеми сделки и съмнителни задължения.
Или казано с други думи, сега Българска социалистическа партия е една политическа общественост, която е способна посредством свободен избор да си избере ръководител, до момента в който планът на Румен Радев е лидерски, т.е. там водачът е предпоставен по хипотеза. Георги Първанов загатна и за това събитие.
Формациите на Борисов и Пеевски също са от лидерски вид. От тази позиция Радев би стоял по-близо до тях, в сравнение с до Българска социалистическа партия с ръководител Крум Зарков. Тези елементи по никакъв начин не са без значение, когато става дума за битка с олигархията, корупцията и останалите феномени, свързани с това.
В една политическа среда, наситена с планове от лидерски вид, олигархията и корупцията са доста по-възможни, в сравнение с в случай че партийните субекти са одобрени и постоянни с работещи вътрешни правила и процедури за вербуване на управителните органи.
Олигархия може да се появи тогава, когато няма сменяемост на водачите в страната и в главните политически обединения. Както и когато се нарушава мандатността. У нас има много обществени и публични организации, чиито управления са с изминал мандат, само че нови не са определени и старите не престават да ръководят.
Президентската институция е изведена отвън политическата система. Нейната функционалност е да следи активността на обществените управляващи и институции и да показва отношение по отношение на появяването на избрани проблеми или даже по отношение на потенции за такива. Президентът разполага с квоти при образуването на институции като Конституционния съд и Съвет за електронни медии, тъй че той не е лишен изцяло от институционална подготвеност. Тя обаче е ориентирана към органи, които нямат директно отношение към упражняването на властта, а са неин коректив.
Основните благоприятни условия на президента да противодейства на нежелани феномени са свързани с въздействието, което той би бил кадърен да акумулира и показва пред политическата класа и обществото. Институционалният формат - Консултативен съвет за национална сигурност е очакван точно, с цел да може президентът да поддържа връзка с представителите на законодателната и изпълнителната власт. А опцията на президента да прави обръщения към нацията му разрешава да насочва директни послания и апели към българските жители.
Румен Радев обаче де факто се беше отказал от Консултативния съвет. Негови съвещания съвсем не се организираха изключително по време на втория мандат на някогашния президент. Колкото до обръщенията към нацията, Радев ги правеше, само че измежду тях беше и изразената концепция за референдум за еврото. Забавянето или трайното отсрочване на влизането в еврозоната по никакъв начин нямаше да помогне за битката против олигархията и корупцията.
На процедура Радев последователно се отхвърляше от опциите и инструментите на президентската институция. В този смисъл не би трябвало да е изненада, че в последна сметка реши предварително да приключи мандата си. Изненада по-скоро щеше да има в противоположната обстановка - в случай че не го беше направил.
Колкото до Йотова, нейният път към президентската институция е като този на Първанов и останалите президенти, без Радев. Тя също беше с голям политически опит преди да влезе в тази институция. Така че най-вероятно през оставащата една година, до края на този мандат, стилът на президентството ще наподобява доста повече на времето на Желев, Стоянов, Първанов и Плевнелиев, в сравнение с тези 9 години, през които дневният ред там се определяше от Радев.
Критиката на Първанов към Радев беше насочена към решението на последния да се откаже от президентската институция и да се трансферира към партийната политика. След като досегашният президент излезе от институцията година преди да изтече вторият му мандат, Първанов остава единственият държавен глава с два цялостни мандата.
Това му дава нужната легитимност да разяснява всички процеси, свързани с президентската институция и да показва позиция какво държание е в нейна изгода и какво е против нея. Мненията на предходните президенти са значими, тъй като всеки един от тях има своя принос за одобряването на институцията и за основаването на експертен и административен потенциал в нея.
В българската конституционна уредба президентът е заложен като визионерска институция. Това допуска последователно развиване и израстване в политиката на личностите, които се стремят към тази най-висока позиция и които се кандидатират на изборите за държавен глава.
Пътят на Георги Първанов към президентството беше точно подобен. В момента, в който за първи път завоюва президентските избори, той към този момент имаше голям политически опит. Встъпването му като държавен глава се трансформира в надграждане на развиването на институцията, макар другия му политически профил спрямо предшественика Петър Стоянов.
При Румен Радев развиването беше напълно друго. Неговото влизане в политиката стана през президентската институция. Това беше първият президент в България, който доближи до позицията на държавен глава без преди този момент да е минал през политическата система, да се е срещнал с нейното действие и да е взел участие във вземането на решения, свързани с развиването на страната и консолидираното й в европейските и евроатлантическите структури.
По всяка възможност освен Георги Първанов, само че и останалите предходни президенти биха имали същото отношение към определеното от Румен Радев държание точно, тъй като пътят им към позицията на държавен глава е изцяло друг спрямо този на Радев. Точно тази разлика изяснява и стилът на Румен Радев като президент. Той не приличаше на нищо от това, което бяхме привикнали да виждаме при предходните президенти.
Разликите бяха толкоз огромни, че засегнаха даже новогодишните обръщения. Преди Радев те бяха свързани с празничния дух и очакванията за новата година. По времето на Радев там се появиха злободневни тематики, свързани с ежедневните политически битки и нападките, с които постоянно се характеризират връзките сред партиите.
Георги Първанов съобщи, че президентът има доста повече принадлежности за противопоставяне против олигархията и корупцията, в сравнение с един партиен водач. Така той де факто споделя, че Румен Радев не е осъзнал и не е употребявал по разумен метод опциите, които му дава позицията на президента, а в този момент ще търси способи да се бори с несправедливостите в страната като партиен водач.
Може да се каже, че рецензията на Първанов към Радев беше и от позицията на лявото. Именно това е характерния политически миг, който присъстваше в неговото говорене. Президентът (2002 - 2012) непосредствено означи, че не би дал своя вот на парламентарни избори за групировка на Румен Радев, а би подкрепил Българска социалистическа партия с новия водач Крум Зарков.
С тези си думи Първанов прокара ярка разграничителна линия сред социалистите и плана на Радев. Той ясно даде да се разбере, че за достоверните социалисти този план не може да е опция и мълчешком ги прикани да продължат да поддържат и да гласоподават за Българска социалистическа партия.
Избирането на Крум Зарков за ръководител на социалистите без подозрение е положителен подтик за тях. Трудно е да се каже дали това ще има дългогодишен резултат, само че съществуването на кратковременен подобен е несъмнено. С този избор Българска социалистическа партия реализира няколко резултата.
Дистанцира се от държавното управление на Росен Желязков, в което взе участие със свои представители. Дистанцира се и от Делян Пеевски. В дните преди конгреса Зарков интензивно говореше за такава взаимозависимост и заявяваше себе си като евентуалния водач, който може да я прекъсне. Новият ръководител като че ли беше определен без предварителна подготовка. Това приказва за свободен избор без поддръжката на партийния уред и без неразбираеми сделки и съмнителни задължения.
Или казано с други думи, сега Българска социалистическа партия е една политическа общественост, която е способна посредством свободен избор да си избере ръководител, до момента в който планът на Румен Радев е лидерски, т.е. там водачът е предпоставен по хипотеза. Георги Първанов загатна и за това събитие.
Формациите на Борисов и Пеевски също са от лидерски вид. От тази позиция Радев би стоял по-близо до тях, в сравнение с до Българска социалистическа партия с ръководител Крум Зарков. Тези елементи по никакъв начин не са без значение, когато става дума за битка с олигархията, корупцията и останалите феномени, свързани с това.
В една политическа среда, наситена с планове от лидерски вид, олигархията и корупцията са доста по-възможни, в сравнение с в случай че партийните субекти са одобрени и постоянни с работещи вътрешни правила и процедури за вербуване на управителните органи.
Олигархия може да се появи тогава, когато няма сменяемост на водачите в страната и в главните политически обединения. Както и когато се нарушава мандатността. У нас има много обществени и публични организации, чиито управления са с изминал мандат, само че нови не са определени и старите не престават да ръководят.
Президентската институция е изведена отвън политическата система. Нейната функционалност е да следи активността на обществените управляващи и институции и да показва отношение по отношение на появяването на избрани проблеми или даже по отношение на потенции за такива. Президентът разполага с квоти при образуването на институции като Конституционния съд и Съвет за електронни медии, тъй че той не е лишен изцяло от институционална подготвеност. Тя обаче е ориентирана към органи, които нямат директно отношение към упражняването на властта, а са неин коректив.
Основните благоприятни условия на президента да противодейства на нежелани феномени са свързани с въздействието, което той би бил кадърен да акумулира и показва пред политическата класа и обществото. Институционалният формат - Консултативен съвет за национална сигурност е очакван точно, с цел да може президентът да поддържа връзка с представителите на законодателната и изпълнителната власт. А опцията на президента да прави обръщения към нацията му разрешава да насочва директни послания и апели към българските жители.
Румен Радев обаче де факто се беше отказал от Консултативния съвет. Негови съвещания съвсем не се организираха изключително по време на втория мандат на някогашния президент. Колкото до обръщенията към нацията, Радев ги правеше, само че измежду тях беше и изразената концепция за референдум за еврото. Забавянето или трайното отсрочване на влизането в еврозоната по никакъв начин нямаше да помогне за битката против олигархията и корупцията.
На процедура Радев последователно се отхвърляше от опциите и инструментите на президентската институция. В този смисъл не би трябвало да е изненада, че в последна сметка реши предварително да приключи мандата си. Изненада по-скоро щеше да има в противоположната обстановка - в случай че не го беше направил.
Колкото до Йотова, нейният път към президентската институция е като този на Първанов и останалите президенти, без Радев. Тя също беше с голям политически опит преди да влезе в тази институция. Така че най-вероятно през оставащата една година, до края на този мандат, стилът на президентството ще наподобява доста повече на времето на Желев, Стоянов, Първанов и Плевнелиев, в сравнение с тези 9 години, през които дневният ред там се определяше от Радев.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ