Мандат за съпротивата
Президентът Румен Радев реши да връчи третия мандат на " Алианс за права и свободи " (АПС). Формацията на Ахмед Доган го върна неотложно. Предсрочните парламентарни избори към този момент са без конкуренция. Най-вероятно в края на март или през април българските жители ще бъдат призовани пред урните да изразят своя избор за следващ път след 2021 година
Връчването на третия мандат навръх АПС напълно не е инцидентно. Дори самият Румен Радев го сподели.
Според него тази групировка е била под напън от страна на Пеевски и е оказала опозиция против него. В знак на благодарност АПС получиха третия мандат. Това беше алегоричен жест към тях, който обаче ще има своето значение в предизборната акция.
Важно е да обърнем внимание, че митингите от края на предходната година бяха упоменати в обществената част от възлагането на мандата. Представителите на АПС обявиха, че са съпреживели националното неодобрение и че даже техните дейности са го предхождали, защото съпротивата им против Пеевски датира от по-ранни времена.
АПС по всяка възможност ще построят своята предизборна акция върху общото неодобрение против Пеевски и неговата групировка - Движение за права и свободи. С връчването на третия мандат Радев де факто подкрепя АПС в тази тенденция. Това е по този начин, тъй като със своето деяние президентът ги прави забележими най-много измежду обичайните гласоподаватели на остарялото Движение за права и свободи.
Избирайки АПС, Радев към този момент и институционално се нарежда против Пеевски. Напрежението сред двамата е реалност отдавна. Сега обаче то е и институционална действителност.
Вече може да се каже, че е завършен фронт против ръководителя на настоящето Движение за права и свободи, който има своето твърдо ядро, само че също по този начин има и по-мека външна страна.
Твърдото ядро са ПП-ДБ, АПС и Радев, а по-меката външна страна - това е ГЕРБ. Бойко Борисов пробва разкачване от Пеевски. Дори може да се каже, че подаването на оставка от държавното управление на Росен Желязков беше част от опитите за това разкачване.
Борисов чудесно разбираше, че конфигурацията на към този момент бившето парламентарно болшинство води до електорални вреди за ГЕРБ. Той ясно изрази това още през октомври след частичните избори за общински съвет в Пазарджик.
Председателят на ГЕРБ още тогава беше подготвен за оставка на държавното управление. Все отново изборите в една обособена община мъчно могат да бъдат мотив за държавна оставка. Напрежението в народен мащаб обаче изцяло промени обстановката.
Оттеглянето на Желязков и неговите министри беше ход, потребен за ГЕРБ. Така партията на Борисов има късмет да ограничи и да преодолее електоралните вреди. За Пеевски обаче този ход напълно не може да се дефинира като потребен.
Предстоящите предварителни избори ще се проведат в условия, извънредно неподходящи за Пеевски и неговата групировка. Именно в това се показва и шансът на АПС да бъде още веднъж парламентарно показан индивид.
Стабилност или нова изборна серпантина - какво чака България?
И какво следва след края на държавното управление на Росен Желязков
Недоволството против Пеевски в народен мащаб най-вероятно ще откри своята проекция измежду обичайния електорат на остарялото Движение за права и свободи. И групировката, която в най-голяма степен би могла да се възползва от тези условия е точно АПС.
Следващият парламент сигурно няма да е по този начин удобен за ръководителя на Движение за права и свободи, както беше този. Да поставиш ръководството според от себе си без да участваш в него е подобен комфорт, какъвто рядко може да се отдаде на който и да било политически индивид или политически водач.
Тази обстановка създаваше дисбаланс сред опциите за отправяне на претенции към кабинета и носенето на отговорност за неговите решения и за цялостното му държание. И този дисбаланс беше напълно в интерес на Пеевски и неговата групировка. Ето за какво той щеше да поддържа държавното управление трайно и никога нямаше да стане причина за неговото събаряне.
Най-вероятно проектите на Делян Пеевски са били на идващите парламентарни избори да обхване целия обичаен електорат на остарялото Движение за права и свободи и да ликвидира всевъзможни други други възможности в тази общественост.
И това по всяка възможност щеше да се случи в случай че кабинетът " Желязков " беше траял съществуването си малко по-дълго. Или най-малко в случай че отдръпването му не беше станало след митинги, ориентирани повече против Пеевски, в сравнение с против самото него и партиите, които участваха във властта със свои представители.
Шансовете на АПС да влязат в новото Народно заседание де факто връщат Пеевски там откъдето той стартира.
В началото на сегашния парламентарен мандат водачът на Движение за права и свободи измести АПС от позицията, която те имаха в парламентарното болшинство и зае тяхното място. Именно по този начин той се пребори за удобната роля, с която разполагаше по време на ръководството на държавното управление на Росен Желязков.
Ако АПС бъдат още веднъж в Народното събрание, то Пеевски ще би трябвало да стартира дейностите си против тях напълно изначало. Дори и да не съумеят да завоюват мандати в законодателния орган, а останат малко под бариерата от 4%, те отново ще са конкуренция на настоящето Движение за права и свободи.
Това е по този начин, тъй като страната ни е допустимо още веднъж да попадне в изборна серпантина. Ако това се случи, АПС ще имат нова опция да се състезават с Пеевски доста скоро след идните предварителни избори.
Държава с основно " Д " - що за събитие е това?
Настоящата политическа обстановка е доста преференциална за Делян Пеевски и тъкмо заради това той няма да провокира предварителни парламентарни избори
С връчването на третия мандат на АПС, президентът дава и знак по отношение на метода, по който би желал да бъде възприеман от обществеността. Тази групировка е единствената систематична, която не беше част от парламентарното болшинство и която можеше да получи третия мандат. Другата, която е систематична и беше отвън болшинството, е ПП-ДБ, само че за нея беше вторият мандат.
Радев се пробва да се придвижи към политическия център. С концепцията си за референдум за еврото, той излезе от това пространство и се насочи към антисистемния бранш, който е стеснен и не дава благоприятни условия нито за идейно, нито за електорално развиване.
Освен АПС, всички останали разновидности за възлагане на третия мандат бяха антисистемни обединения (изключваме Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия, тъй като те бяха част от кабинета " Желязков " ).
Ако Радев беше избрал някоя от тях, това щеше трайно да го обвърже с антисистемния жанр в политиката и той щеше да остане без благоприятни условия за смяна на своя курс. Всъщност може да се каже, че наличието на групировка като АПС в Народното събрание си беше същински късмет за Румен Радев.
Посредством нея той хем застава против несправедливостта, въплътена в публичното схващане от облика на Пеевски, хем препозиционира себе си и даде знак, че избира систематичните обединения пред антисистемните.
Критиката към Радев от " възрожденския " водач Костадинов сега е напряко гневна. Това обаче е от изгода за президента, тъй като му оказва помощ да се оттласне от антисистемния бранш и да се ориентира към центъра.
Може да се допусна, че с дейностите си понастоящем Радев тества политическата среда в търсене на отговор на въпроса да афишира ли личен политически план и в случай че ще го прави, кое е точното време за това.
В случай, че излезе на терена на действителната политика, сегашният президент ще се нуждае от сътрудници. Осигуряването на болшинство за независимо ръководство на процедура е непостижима цел.
Присъствието в политическия център е най-подходящата изходна позиция за основаването на нов партиен план. Колкото по-трайно и устойчиво Радев се откри там, толкоз по-вероятно е да пристъпи към реализирането на промяна от президент към партиен водач.
Също по този начин, не е невероятно президентът първо да ревизира косвено опциите си в действителната политика, преди вероятно да стартира своето плуване в нейните води.
След идните предварителни избори съставянето на кабинет сигурно ще е много мъчно. Ако Радев опита да дирижира този развой и това му се получи, то ще значи, че индиректната инспекция е била сполучлива.
Така актуалният президент хем ще държи картите във връзка с продължителността на един подобен кабинет, хем ще има подготвени сътрудници за идната фаза от замисъла - оповестяване на план и вдишване на ръководството към този момент посредством действителния действен инструментариум.
На този стадий задачите на Радев явно са противопоставяне против Пеевски и придвижване към политическия център. Колкото до идващите ходове на президента, то те ще зависят от това до каква степен и по кое време ще бъдат реализирани въпросните две цели. Именно те ще оформят образа на Румен Радев оттук насетне и последователно ще открехват или изцяло ще отварят вратите пред него.
Връчването на третия мандат навръх АПС напълно не е инцидентно. Дори самият Румен Радев го сподели.
Според него тази групировка е била под напън от страна на Пеевски и е оказала опозиция против него. В знак на благодарност АПС получиха третия мандат. Това беше алегоричен жест към тях, който обаче ще има своето значение в предизборната акция.
Важно е да обърнем внимание, че митингите от края на предходната година бяха упоменати в обществената част от възлагането на мандата. Представителите на АПС обявиха, че са съпреживели националното неодобрение и че даже техните дейности са го предхождали, защото съпротивата им против Пеевски датира от по-ранни времена.
АПС по всяка възможност ще построят своята предизборна акция върху общото неодобрение против Пеевски и неговата групировка - Движение за права и свободи. С връчването на третия мандат Радев де факто подкрепя АПС в тази тенденция. Това е по този начин, тъй като със своето деяние президентът ги прави забележими най-много измежду обичайните гласоподаватели на остарялото Движение за права и свободи.
Избирайки АПС, Радев към този момент и институционално се нарежда против Пеевски. Напрежението сред двамата е реалност отдавна. Сега обаче то е и институционална действителност.
Вече може да се каже, че е завършен фронт против ръководителя на настоящето Движение за права и свободи, който има своето твърдо ядро, само че също по този начин има и по-мека външна страна.
Твърдото ядро са ПП-ДБ, АПС и Радев, а по-меката външна страна - това е ГЕРБ. Бойко Борисов пробва разкачване от Пеевски. Дори може да се каже, че подаването на оставка от държавното управление на Росен Желязков беше част от опитите за това разкачване.
Борисов чудесно разбираше, че конфигурацията на към този момент бившето парламентарно болшинство води до електорални вреди за ГЕРБ. Той ясно изрази това още през октомври след частичните избори за общински съвет в Пазарджик.
Председателят на ГЕРБ още тогава беше подготвен за оставка на държавното управление. Все отново изборите в една обособена община мъчно могат да бъдат мотив за държавна оставка. Напрежението в народен мащаб обаче изцяло промени обстановката.
Оттеглянето на Желязков и неговите министри беше ход, потребен за ГЕРБ. Така партията на Борисов има късмет да ограничи и да преодолее електоралните вреди. За Пеевски обаче този ход напълно не може да се дефинира като потребен.
Предстоящите предварителни избори ще се проведат в условия, извънредно неподходящи за Пеевски и неговата групировка. Именно в това се показва и шансът на АПС да бъде още веднъж парламентарно показан индивид.
Стабилност или нова изборна серпантина - какво чака България?
И какво следва след края на държавното управление на Росен Желязков
Недоволството против Пеевски в народен мащаб най-вероятно ще откри своята проекция измежду обичайния електорат на остарялото Движение за права и свободи. И групировката, която в най-голяма степен би могла да се възползва от тези условия е точно АПС.
Следващият парламент сигурно няма да е по този начин удобен за ръководителя на Движение за права и свободи, както беше този. Да поставиш ръководството според от себе си без да участваш в него е подобен комфорт, какъвто рядко може да се отдаде на който и да било политически индивид или политически водач.
Тази обстановка създаваше дисбаланс сред опциите за отправяне на претенции към кабинета и носенето на отговорност за неговите решения и за цялостното му държание. И този дисбаланс беше напълно в интерес на Пеевски и неговата групировка. Ето за какво той щеше да поддържа държавното управление трайно и никога нямаше да стане причина за неговото събаряне.
Най-вероятно проектите на Делян Пеевски са били на идващите парламентарни избори да обхване целия обичаен електорат на остарялото Движение за права и свободи и да ликвидира всевъзможни други други възможности в тази общественост.
И това по всяка възможност щеше да се случи в случай че кабинетът " Желязков " беше траял съществуването си малко по-дълго. Или най-малко в случай че отдръпването му не беше станало след митинги, ориентирани повече против Пеевски, в сравнение с против самото него и партиите, които участваха във властта със свои представители.
Шансовете на АПС да влязат в новото Народно заседание де факто връщат Пеевски там откъдето той стартира.
В началото на сегашния парламентарен мандат водачът на Движение за права и свободи измести АПС от позицията, която те имаха в парламентарното болшинство и зае тяхното място. Именно по този начин той се пребори за удобната роля, с която разполагаше по време на ръководството на държавното управление на Росен Желязков.
Ако АПС бъдат още веднъж в Народното събрание, то Пеевски ще би трябвало да стартира дейностите си против тях напълно изначало. Дори и да не съумеят да завоюват мандати в законодателния орган, а останат малко под бариерата от 4%, те отново ще са конкуренция на настоящето Движение за права и свободи.
Това е по този начин, тъй като страната ни е допустимо още веднъж да попадне в изборна серпантина. Ако това се случи, АПС ще имат нова опция да се състезават с Пеевски доста скоро след идните предварителни избори.
Държава с основно " Д " - що за събитие е това?
Настоящата политическа обстановка е доста преференциална за Делян Пеевски и тъкмо заради това той няма да провокира предварителни парламентарни избори
С връчването на третия мандат на АПС, президентът дава и знак по отношение на метода, по който би желал да бъде възприеман от обществеността. Тази групировка е единствената систематична, която не беше част от парламентарното болшинство и която можеше да получи третия мандат. Другата, която е систематична и беше отвън болшинството, е ПП-ДБ, само че за нея беше вторият мандат.
Радев се пробва да се придвижи към политическия център. С концепцията си за референдум за еврото, той излезе от това пространство и се насочи към антисистемния бранш, който е стеснен и не дава благоприятни условия нито за идейно, нито за електорално развиване.
Освен АПС, всички останали разновидности за възлагане на третия мандат бяха антисистемни обединения (изключваме Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия, тъй като те бяха част от кабинета " Желязков " ).
Ако Радев беше избрал някоя от тях, това щеше трайно да го обвърже с антисистемния жанр в политиката и той щеше да остане без благоприятни условия за смяна на своя курс. Всъщност може да се каже, че наличието на групировка като АПС в Народното събрание си беше същински късмет за Румен Радев.
Посредством нея той хем застава против несправедливостта, въплътена в публичното схващане от облика на Пеевски, хем препозиционира себе си и даде знак, че избира систематичните обединения пред антисистемните.
Критиката към Радев от " възрожденския " водач Костадинов сега е напряко гневна. Това обаче е от изгода за президента, тъй като му оказва помощ да се оттласне от антисистемния бранш и да се ориентира към центъра.
Може да се допусна, че с дейностите си понастоящем Радев тества политическата среда в търсене на отговор на въпроса да афишира ли личен политически план и в случай че ще го прави, кое е точното време за това.
В случай, че излезе на терена на действителната политика, сегашният президент ще се нуждае от сътрудници. Осигуряването на болшинство за независимо ръководство на процедура е непостижима цел.
Присъствието в политическия център е най-подходящата изходна позиция за основаването на нов партиен план. Колкото по-трайно и устойчиво Радев се откри там, толкоз по-вероятно е да пристъпи към реализирането на промяна от президент към партиен водач.
Също по този начин, не е невероятно президентът първо да ревизира косвено опциите си в действителната политика, преди вероятно да стартира своето плуване в нейните води.
След идните предварителни избори съставянето на кабинет сигурно ще е много мъчно. Ако Радев опита да дирижира този развой и това му се получи, то ще значи, че индиректната инспекция е била сполучлива.
Така актуалният президент хем ще държи картите във връзка с продължителността на един подобен кабинет, хем ще има подготвени сътрудници за идната фаза от замисъла - оповестяване на план и вдишване на ръководството към този момент посредством действителния действен инструментариум.
На този стадий задачите на Радев явно са противопоставяне против Пеевски и придвижване към политическия център. Колкото до идващите ходове на президента, то те ще зависят от това до каква степен и по кое време ще бъдат реализирани въпросните две цели. Именно те ще оформят образа на Румен Радев оттук насетне и последователно ще открехват или изцяло ще отварят вратите пред него.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ