Съветът за мир на Тръмп и мястото на България в него
Т.нар. Съвет за мир на американския президент Доналд Тръмп беше учреден по време на международния стопански конгрес в Давос. Въпреки че самодейността беше дълготрайно рекламирана от американския водач и вратите към нея бяха необятно отворени за всички страни, декларираната подготвеност за присъединяване най-малко към този момент е много скромна.
Около 20-25 страни се причисляват към самодейността на Тръмп и слагат началото на Съвета за мир. Страните са от разнообразни краища на света, измежду тях обаче има единствено две, които членуват в Европейски Съюз - Унгария и България.
Най-ярко е представителството на страните от Близкия изток. Саудитска Арабия, Катар и Йордания се причисляват към Съвета. Представен е и азиатският район със страни като Монголия, Азербайджан, Узбекистан и Казахстан. От Южна Америка се причисляват едвам две страни - Парагвай и Аржентина.
Като цяло страните, които се включват в Съвета за мир на Доналд Тръмп, се характеризират с отсъствието на демократични системи или те са толкоз нежни, че се намират под непрестанен риск. Има и такива, чиито държавни или държавни ръководители са в специфични и преференциални връзки с Доналд Тръмп. Това са случаите на Аржентина и Унгария.
Съветът за мир е допустимо да се окаже функционален и да даде някои положителни резултати в Близкия изток. Извън този район обаче той надали ще придобие някакво значително значение за системата на интернационалните връзки.
Според Николай Младенов, висш представител за Газа, самодейността на Тръмп подхожда на резолюция на Организация на обединените нации, обвързвана с ръководството и възобновяване на тези територия. Това е още една доста основна причина за съществуването на действителни упования към Съвета за мир в Близкия изток.
Организацията, съответно за този район, има явен статут, съгласуван с интернационалното право и в нея са приели да членуват страни от Близкия изток, които могат да допринесат за мира, стабилността и сигурността там. При това тези страни са най-близките сътрудници на Съединени американски щати от арабския свят.
Става дума за дългогодишни и тествани партньорства, продължаващи десетилетия и почиващи върху институционални основи, а не просто на персонални връзки и благосклонности, както е сред Тръмп и Орбан и сред Тръмп и Хавиер Милей (президент на Аржентина).
Оказва се по този начин, че в Близкия изток Съветът за мир е съгласуван с условията на Организация на обединените нации и черпи легитимност от него, а във връзка с другите райони той е отвън интернационалното право и легитимността му е мощно проблематична.
Какво съставлява Съветът за мир в Газа и каква е цената за присъединяване в него?
Досега присъединяване си са удостоверили или подписали към 25 страни
Именно това е и подтекстът, в който следва да се преглежда включването на България в него, осъществено от кабинета в оставка на Росен Желязков.
Важно е тук да се означи, че пълноправното включване в сходна самодейност изисква ратификация от Народното събрание. България обаче се намира в политическа безтегловност и по никакъв начин не е ясно какъв брой време ще е належащо за нейното превъзмогване. Не се знае и дали ще има болшинство в нашия парламент за такава ратификация.
Съществува и заплахата тази тематика да провокира в допълнение напрежение във вътрешната политика у нас, което несъмнено няма да е потребно за страната ни.
Може да възникне и въпрос по отношение на възможни български задължения към Газа или други елементи от Близкия изток. Неща, които до момента в България нито са били поставяни на разглеждане и спор, нито пък у нас съществува някаква традиция на отношение и присъединяване в близкоизточните процеси.
Много евентуално е, също по този начин, въпросът за присъединяване на България в Съвета за мир да влезе и в предизборната акция, която скоро ще стартира тук. Тази възможност се усилва от събитието, че несъмнено ще има апетит за предизборни тематики. С проблемите за корупцията, положението на правосъдната система и влизането на Румен Радев в действителната политика, вътрешнополитическите тематики за предизборна приложимост съвсем се изчерпват.
И по този начин идва ред на външнополитическите. Те обаче няма да бъдат дискутирани кардинално и обективно, а ще бъдат пречупвани през тяснопартийните ползи на субектите и обединенията в българската политика.
В този смисъл навлизането на тематиката за Съвета за мир в предизборната акция може да видоизмени политическия спор и да сътвори нови фронтове сред българските партии, което в допълнение би затруднило така и така комплицираните връзки и връзка сред тях.
Въздържането или директният отвод на болшинството от европейските страни да вземат участие в самодейността на Доналд Тръмп изобщо не е инцидентен. Председател на Съвета ще е самият Тръмп, даже не американският президент като институция, а самият Тръмп.
Това събитие също способства за проблематичната легитимност на организацията. Единственият законен метод е ръководителят да се избира от страните членки, а не да бъде предпоставян още преди появяването на самия Съвет.
Ако в Близкия изток Съветът на Тръмп е функционалност на Организация на обединените нации, то в други райони може да се окаже съперник на международната организация. Това също е измежду аргументите, заради които към този момент той не намира необятна поддръжка от европейските страни и изобщо от страните по света.
Тагарев: " Съвета за мир " е опция на Организация на обединените нации, съсредоточена в ръцете на Тръмп персонално
Той " разруши " няколко изказвания за изгодите от подписването
Все отново кардинален капацитет за развиване този Съвет би могло да има в избрани региони в Азия.
Разбира се, за задачата той би трябвало да се развие доста, да укрепне институционално и да се трансформира от персонална самодейност на Доналд Тръмп в постоянен инструмент на американската външна политика.
Ако Съединени американски щати желаят да засилят въздействието си в Азия, то несъмнено ще им би трябвало тактика, чието осъществяване може да стартира да протича посредством сходен Съвет. Ако нещата тръгнат в тази посока, то организацията ще откри своето място и роля за американските ползи, което ще докара и до отпадане на подозренията, че целта ѝ е да дублира Организация на обединените нации.
В района на Централна Азия, да вземем за пример, е налице обичайно съветско въздействие, което обаче все по-сполучливо бива изтласквано от китайското. Възможно е и Съединени американски щати да проявят интерес към тази посока на света, като част от световното противоборство с Китай. Възможно е, също по този начин, самият Доналд Тръмп или пък негови бизнес сътрудници и донори да имат избрани ползи по отношение на естествени запаси и капиталови планове.
На този стадий на Съвета за мир (извън Близкия изток) може да се гледа като на частна самодейност на Доналд Тръмп в системата на интернационалните връзки. Остават редица неизяснени въпроси. Дори вноската от 1 милиард $ е подобен въпрос. Росен Желязков сподели, че България няма сходен финансов ангажимент. Има информация, че някои страни имат намерение да платят доста по-малки вноски от в началото оповестената.
Ако приемем, че вноските са за непрекъснато участие, а краткотрайното е гратис, то множеството страни членки биха предпочели първоначално краткотрайно участие и едвам по-късно да преценят дали да останат трайно и да заплащат.
При такава догадка Съветът за мир ще стартира да набира средства едвам след няколко години, когато Тръмп към този момент няма да е президент. Въобще на този стадий въпросите са повече от отговорите. Ще са нужни доста срещи и доста време, до момента в който това съответствие се промени.
Около 20-25 страни се причисляват към самодейността на Тръмп и слагат началото на Съвета за мир. Страните са от разнообразни краища на света, измежду тях обаче има единствено две, които членуват в Европейски Съюз - Унгария и България.
Най-ярко е представителството на страните от Близкия изток. Саудитска Арабия, Катар и Йордания се причисляват към Съвета. Представен е и азиатският район със страни като Монголия, Азербайджан, Узбекистан и Казахстан. От Южна Америка се причисляват едвам две страни - Парагвай и Аржентина.
Като цяло страните, които се включват в Съвета за мир на Доналд Тръмп, се характеризират с отсъствието на демократични системи или те са толкоз нежни, че се намират под непрестанен риск. Има и такива, чиито държавни или държавни ръководители са в специфични и преференциални връзки с Доналд Тръмп. Това са случаите на Аржентина и Унгария.
Съветът за мир е допустимо да се окаже функционален и да даде някои положителни резултати в Близкия изток. Извън този район обаче той надали ще придобие някакво значително значение за системата на интернационалните връзки.
Според Николай Младенов, висш представител за Газа, самодейността на Тръмп подхожда на резолюция на Организация на обединените нации, обвързвана с ръководството и възобновяване на тези територия. Това е още една доста основна причина за съществуването на действителни упования към Съвета за мир в Близкия изток.
Организацията, съответно за този район, има явен статут, съгласуван с интернационалното право и в нея са приели да членуват страни от Близкия изток, които могат да допринесат за мира, стабилността и сигурността там. При това тези страни са най-близките сътрудници на Съединени американски щати от арабския свят.
Става дума за дългогодишни и тествани партньорства, продължаващи десетилетия и почиващи върху институционални основи, а не просто на персонални връзки и благосклонности, както е сред Тръмп и Орбан и сред Тръмп и Хавиер Милей (президент на Аржентина).
Оказва се по този начин, че в Близкия изток Съветът за мир е съгласуван с условията на Организация на обединените нации и черпи легитимност от него, а във връзка с другите райони той е отвън интернационалното право и легитимността му е мощно проблематична.
Какво съставлява Съветът за мир в Газа и каква е цената за присъединяване в него?
Досега присъединяване си са удостоверили или подписали към 25 страни
Именно това е и подтекстът, в който следва да се преглежда включването на България в него, осъществено от кабинета в оставка на Росен Желязков.
Важно е тук да се означи, че пълноправното включване в сходна самодейност изисква ратификация от Народното събрание. България обаче се намира в политическа безтегловност и по никакъв начин не е ясно какъв брой време ще е належащо за нейното превъзмогване. Не се знае и дали ще има болшинство в нашия парламент за такава ратификация.
Съществува и заплахата тази тематика да провокира в допълнение напрежение във вътрешната политика у нас, което несъмнено няма да е потребно за страната ни.
Може да възникне и въпрос по отношение на възможни български задължения към Газа или други елементи от Близкия изток. Неща, които до момента в България нито са били поставяни на разглеждане и спор, нито пък у нас съществува някаква традиция на отношение и присъединяване в близкоизточните процеси.
Много евентуално е, също по този начин, въпросът за присъединяване на България в Съвета за мир да влезе и в предизборната акция, която скоро ще стартира тук. Тази възможност се усилва от събитието, че несъмнено ще има апетит за предизборни тематики. С проблемите за корупцията, положението на правосъдната система и влизането на Румен Радев в действителната политика, вътрешнополитическите тематики за предизборна приложимост съвсем се изчерпват.
И по този начин идва ред на външнополитическите. Те обаче няма да бъдат дискутирани кардинално и обективно, а ще бъдат пречупвани през тяснопартийните ползи на субектите и обединенията в българската политика.
В този смисъл навлизането на тематиката за Съвета за мир в предизборната акция може да видоизмени политическия спор и да сътвори нови фронтове сред българските партии, което в допълнение би затруднило така и така комплицираните връзки и връзка сред тях.
Въздържането или директният отвод на болшинството от европейските страни да вземат участие в самодейността на Доналд Тръмп изобщо не е инцидентен. Председател на Съвета ще е самият Тръмп, даже не американският президент като институция, а самият Тръмп.
Това събитие също способства за проблематичната легитимност на организацията. Единственият законен метод е ръководителят да се избира от страните членки, а не да бъде предпоставян още преди появяването на самия Съвет.
Ако в Близкия изток Съветът на Тръмп е функционалност на Организация на обединените нации, то в други райони може да се окаже съперник на международната организация. Това също е измежду аргументите, заради които към този момент той не намира необятна поддръжка от европейските страни и изобщо от страните по света.
Тагарев: " Съвета за мир " е опция на Организация на обединените нации, съсредоточена в ръцете на Тръмп персонално
Той " разруши " няколко изказвания за изгодите от подписването
Все отново кардинален капацитет за развиване този Съвет би могло да има в избрани региони в Азия.
Разбира се, за задачата той би трябвало да се развие доста, да укрепне институционално и да се трансформира от персонална самодейност на Доналд Тръмп в постоянен инструмент на американската външна политика.
Ако Съединени американски щати желаят да засилят въздействието си в Азия, то несъмнено ще им би трябвало тактика, чието осъществяване може да стартира да протича посредством сходен Съвет. Ако нещата тръгнат в тази посока, то организацията ще откри своето място и роля за американските ползи, което ще докара и до отпадане на подозренията, че целта ѝ е да дублира Организация на обединените нации.
В района на Централна Азия, да вземем за пример, е налице обичайно съветско въздействие, което обаче все по-сполучливо бива изтласквано от китайското. Възможно е и Съединени американски щати да проявят интерес към тази посока на света, като част от световното противоборство с Китай. Възможно е, също по този начин, самият Доналд Тръмп или пък негови бизнес сътрудници и донори да имат избрани ползи по отношение на естествени запаси и капиталови планове.
На този стадий на Съвета за мир (извън Близкия изток) може да се гледа като на частна самодейност на Доналд Тръмп в системата на интернационалните връзки. Остават редица неизяснени въпроси. Дори вноската от 1 милиард $ е подобен въпрос. Росен Желязков сподели, че България няма сходен финансов ангажимент. Има информация, че някои страни имат намерение да платят доста по-малки вноски от в началото оповестената.
Ако приемем, че вноските са за непрекъснато участие, а краткотрайното е гратис, то множеството страни членки биха предпочели първоначално краткотрайно участие и едвам по-късно да преценят дали да останат трайно и да заплащат.
При такава догадка Съветът за мир ще стартира да набира средства едвам след няколко години, когато Тръмп към този момент няма да е президент. Въобще на този стадий въпросите са повече от отговорите. Ще са нужни доста срещи и доста време, до момента в който това съответствие се промени.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ