Съдебната реформа в България е динамичен процес, фокусиран към момента

Съдебната промяна в България е динамичен развой, фокусиран все още върху ограничение пълномощията на Висшия правосъден съвет с изминал мандат, осъществяване на рекомендациите на Европейската комисия, промени в процесуалните кодекси (НПК и ГПК) и обезпечаване на ефикасна самостоятелност на съда.

Европейските условия в Закона за правосъдната власт слагат фокуса върху това да се лимитират пълномощията на Висш съдебен съвет при приключване на неговия мандат, съобразено с решенията на Съда на Европейския съюз. Политиците към момента като че ли се лутат в осъществяването на дълготрайната тактика за рационализация на правосъдната власт. А значимите въпроси се отнасят до прозрачността, кариерното развиване на магистратите и независимостта.

И поради лутането накъде (и кога) България ще поеме със правосъдната промяна сме под европейско наблюдаване. Защото очевидно сами не можем. Европейският мониторинг над правосъдната промяна в България се реализира посредством Годишните отчети на Европейската комисия за върховенството на закона. Те замениха остарелия Механизъм за съдействие и инспекция, който беше публично преустановен през есента на 2023 година В последния Доклад за върховенството на закона за 2025 година, оповестен през юли 2025, Европейската комисия регистрира " стеснен прогрес " по промените в България и показва сериозна угриженост, че след конституционните промени темпото на реформиране е замряло.

Ще си тръгне ли Сарафов с 20 заплати и кой си затваря очите за " скелетите " в Следствието и прокуратурата?

Оставките му като и. ф. основен прокурор и шеф на Национална следствена служба не са правосъдна промяна

Ключовите констатации за България от Доклада през 2025 означават ниско публично доверие в правосъдната система. Едва 27% от жителите и бизнеса в страната правят оценка правосъдната система като самостоятелна. Също по този начин налице е конституционна неустановеност.

Европейска комисия показва съществено безпокойствие по отношение на решенията на Конституционния съд, които анулираха част от рестриктивните мерки в пълномощията на основния прокурор. Отчита се риск от оттегляне или застой при използването на антикорупционните ограничения. Европейска комисия акцентира, че бъдещото финансиране от фондовете на Европейски Съюз ще бъде директно обвързано със спазването на правилата на правовата страна.

Механизмът за съдействие и инспекция (2007 - 2023) е въведен при присъединението на България към Европейски Съюз през 2007 точно поради дефицитите в правораздаването. Мониторингът по МСП бе спрян, защото Европейска комисия одобри, че уговорките са трансферирани към непрекъснатия общоевропейски механизъм. Дали Брюксел обаче ни има вяра?

Йотова чака взаимна работа на болшинство и съпротива за сериозна правосъдна промяна

Твърде евентуално е 52-рото Народно събрание да бъде свикано в сряда или четвъртък другата седмица

Институцията на основния прокурор в България е централна фигура в най-големите политически и правосъдни кавги в актуалната история на страната. Позицията обичайно се възприема като източник на голямо въздействие и липса на ефикасен надзор, което води до поредност от земетресения.

Борислав Сарафов (и.ф. 2023 - 2026) стана печално прочут с аферата " Осемте джуджета " и мрежата за въздействие на починалия Мартин Божанов - Нотариуса и търсения Петьо Петров (Пепи Еврото). Публикувани бяха фотоси на Сарафов в ресторанта, което породи съществени подозрения за зависимости.

Но свадите в прокуратурата не започнаха с него. Всъщност това е просто продължението на една дългогодишна традиция. Иван Гешев (2019 - 2023) пък предизвика митингите през 2020 след навлизането на въоръжени прокурори в постройката на Президентството. Това провокира всеобщи антиправителствени митинги с искане за оставката на Гешев и кабинета " Борисов 3 ".

И освен това. След тайнствен гърмеж до колата на Гешев на 1 май 2023 последва открита институционална война сред него и заместника му тогава - Борислав Сарафов. Гешев демонстративно скъса оставката си пред камерите на медиите и даде обещание да " измете политическия отпадък ".

В последна сметка той стана първият предварително отхвърлен основен прокурор от Висшия правосъден съвет, същият, който го поддържаше. Ръководството на Сотир Цацаров (2012 - 2019) също бе белязано от кавги. Скандалът " ЦУМ-гейт " (2017 г.) избухна след загадка среща в офиса на предприемача Георги Гергов в ЦУМ сред Цацаров и издателя Сашо Дончев.

Дончев упрекна основния прокурор в практикуване на напън поради негови бизнес ползи и публицистичната политика на в. " Сега ". Аферата " Костинброд " (2013 г.) приключи без неоправдателни присъди.

Може би един от най-скандалните и екстравагантни основни прокурори е Никола Филчев (1999 - 2006). Мандатът му р белязан от властнически жанр и нещастия, с тежки персонални спорове с политици и магистрати. Най-характерен е казусът " Едвин Сугарев ".

Сугарев разгласи гладна стачка против Филчев. Периодът беше засенчен от убийствата на гневния критик на Филчев- прокурор Николай Колев, и на юрист Надежда Георгиева. Филчев остана в историята като най-противоречивия и непредвидим началник на прокуратурата.

Почти всички кавги в българското правораздаване се въртят към тезата, че прокуратурата се употребява като " бухалка " за политически и бизнес рекет или като " чадър " за прикриване на корупция по високите етажи на властта. Този дълготраен модел е и главната причина за непрекъснатия напън от страна на Европейския съюз за радикална правосъдна промяна.

Прокурорите поддържаха законодателните промени за превъзмогване на рецесията във Висш съдебен съвет и Инспектората

Становището на държавното обвиняване е импортирано в Народното събрание и съдържа 19 съответни точки

Дебатът за мястото на прокуратурата в държавното устройство на България е един от най-дългогодишните и основни въпроси в българската политика и правосъдна промяна. Мястото на прокуратурата в правосъдната система е заложено още при приемането на Конституцията през 1991 година. Промяната на този модел съгласно тълкуванията на Конституционния съд изисква привикване на Велико национално заседание.

Фокусът на публичния спор постоянно пада върху голямата власт и централизирания модел на ръководство на държавното обвиняване. Поради това редица законодателни начинания се насочват към ограничение на кадровите пълномощия и въвеждане на механизми за следствие на основния прокурор.

Политическите сили в Народното събрание от време на време внасят законопроекти за промени в Закона за правосъдната власт и Конституцията, целящи преструктуриране на Висшия правосъден съвет и промяна в салдото на силите сред съда и прокуратурата. Обществото като че ли остава с усещане, че това е вътрешно кадрови проблем и цели преодоляване на правосъдната власт, т.е. промяна на господаря.

Относно мястото на прокуратурата позициите се разделят най-общо на две огромни концепции:
Оставане в правосъдната власт, както е сега. Това подсигурява независимостта на обвиняването от политически напън и настоящото държавно управление. Търси се отбрана на прокурорите от кариерни или персонални репресии при следствие на политици. Според критиците моделът основава риск от цялостна липса на външен надзор и отчетност, като постоянно е подложен на критика, че трансформира институцията в капсулирана конструкция или средство за политическо въздействие без действителна демократична отговорност. Преместване в изпълнителната власт (Към Министерството на правосъдието). Според последователите по този начин се покачва политическата отговорност. Правителството организира политиката по противопоставяне на престъпността и е разумно да разполага с инструментариума на обвиняването, като носи отговорност пред Народното събрание и гласоподавателите за резултатите. Недостатъците са по отношение на съществуващия голям риск от директна политическа корист, при която прокуратурата може да бъде употребена за разпра с опозицията или за прикриване на корупция в ръководещото болшинство.
Всъщност май никой няма съответна концепция накъде да вървим и какво да се прави с основния прокурор. Или на политиците не им стиска генерална смяна. Видимо, прокуратурата все се трансформира в бухалка в нечии ръце. Независимо кой е основен прокурор. Може би единствено при проф. Борис Велчев имаше интервал на известно успокоение.

А основния въпрос е (ако вземем последния началник на прокуратурата), дали в случай че Сарафов си потегли, с него ще си тръгне и сарафовщината от държавното обвиняване. Независимо кой какво влага в това ръководство.

Движение за права и свободи дебне ПБ за Висш съдебен съвет и основния прокурор

На няколко пъти натъртиха връзките със Съединени американски щати
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }

Добави ни в желани източници в Google