Единствени в Европа имаме служебни кабинети, доколко добра е Конституцията ни?
Изминаха 35 години от 1991 година, когато България се снабди със сегашната си конституция. С нея се откри демократичната система в страната, след 45 години тоталитарно ръководство. Новият Основен закон вкара парламентарния темперамент на републиката, разделянето на управляващите и механизмите за взаимоотношение сред тях.
Гарантирането на плурализма и съществуването на многопартийна система са нужните условия, с цел да може страната да действа институционално по този начин, както е заложено в конституцията. Отваряйки врата на тези феномени към българската политическа среда, може да се каже, че Основният закон от 1991 година обезпечи всички нужни предпоставки за установяването и развиването на демокрацията у нас.
Важно е да се означи, че след 1991 година демократичният модел в България съществува освен номинално, само че и действително. В страната се появиха доста и разнородни политически партии, които дебатираха между тях въз основа на плурализма, предлагаха на жителите стратегии и политически решения, печелеха или губеха избори.
С течение на годините част от партиите изчезнаха, други от огромни станаха дребни и даже изпаднаха от Народното събрание. България мина през нескончаем временен интервал, тъй че това е развой, за който може да се каже, че е бил напълно естествен.
Партиите на прехода престанаха да са фактор в страната, само че многопартийната система се резервира. Това беше ослепителен знак за жизнеността на българската конституция. Разбира се, не идеална, само че задоволително добра, с цел да обезпечава правната база за действието на институционалната уредба в страната ни.
Конституцията обаче не е застинала материя. Във всеки един Основен закон са планувани благоприятни условия за неговата смяна. Смисълът тук е, че всеки парламентарен модел с течение на времето има нужда от ободряване и възстановяване.
Мадяр приготвя нова конституция и промени за премахване на " Мафията на Орбан "
В близо едночасова тирада Мадяр разгласи началото на интервенция " Пречистващ огън ", ориентирана против фрагменти, назначени от предшественикът му Орбан
По време на неговото действие изплуват неизбежно съществуващите дефекти и обособени политици или партии стартират да се възползват от тях. За да не се позволява това, са нужни промени. Те обаче могат да се реализират при строго съблюдаване на заложените правила и следване на парламентарните правила и стандарти.
В демократични условия въпросът за измененията в конституцията е основен. Конституциите по принцип имат по едно и също време и демократична, и консервативна природа. Либерална, тъй като постановяват и подсигуряват независимост, плурализъм и многопартийна система. Консервативна, тъй като измененията в тях стават мъчно и изискват време. А е по този начин тъкмо, с цел да не е допустимо това, което е постановено и обезпечено, да бъде накърнено.
Промените в американската конституция, да вземем за пример, се реализират посредством така наречен ремонти. 22-та корекция е призната повече от пет години, откакто стартира работата по нея. Това е поправката, с която се лимитират мандатите на президентите до най-много два. Нейното създаване стартира през 1945 година, след гибелта на Франклин Делано Рузвелт, а е призната едвам през 1951 година
За да бъде сложено на разглеждане предлагането за конституционна корекция, то би трябвало да има поддръжката на най-малко 2/3 от сенаторите и представителите в Камарата (двете равнища на американския Конгрес). За да влезе в действие пък съответната корекция, би трябвало да получи утвърждението на минимум 3/4 от щатските законодателни събрания. Това е законодателната власт в 38 от щатите.
Този комплициран и нескончаем механизъм подсигурява институционалната резистентност на Съединени американски щати и обстоятелството, че конституцията не може да бъде променяна под въздействието на самостоятелни или групови ползи, нито пък вследствие на моменти или прочувствени настройки.
Доналд Тръмп, при започване на втория си мандат, загатна, че би желал да има и трети. Това обаче сигурно няма да се случи. Подкрепа от 2/3 в Сената и Камарата за отпадане на 22-та корекция няма да има.
Дори обаче да имаше някаква възможност сходна концепция да мине през законодателната власт на федерално ниво, тя нямаше по какъв начин да мине през законодателните събрания на 38 щата. Хипотезата, че едната от партиите (демократи или републиканци) би могла едновременно да има болшинство в 38 щата е на практика невъзможна и даже немислима.
Промените би трябвало да стават посредством консенсус. Самият развой по построяването на консенсуса допуска деликатно оглеждане и дискутиране на самите промени. Това обезпечава обективност и непоклатимост и подсигурява, че по измененията има единодушие и че те са действителни, без никакъв прикрит план зад тях.
Българската конституция също съдържа консервативни условия за реализиране на промени в нея. Тя даже планува института на Великото национално заседание. Някои конституционни промени могат да се вършат само от тази институция. Тук обаче става дума единствено за доста дълбоки промени, свързани с формата на държавно устройство и ръководство и някои други въпроси.
Най-съществените и одумвани промени в българската конституция до момента се случиха през 2023 година, когато беше заменен моделът за лъчение на служебно държавно управление. За тези промени Велико национално заседание не беше належащо. Конституцията оферираше два разновидността - бърз (ако най-малко 180 депутата подкрепят) и муден (ако поддръжката е най-малко от 160 депутата). В случая измененията бяха подкрепени от 165 народни представители.
Въпросните промени и до през днешния ден остават противоречиви. Поне такова е отношението към тях на огромна част от политическия хайлайф. Дори има и такива партии и политици, които работиха по тях, поддържаха ги и по-късно ги отхвърлиха.
С нова конституция Казахстан може да се снабди с " безконечен " президент
На 15 март е плануван референдум за нейното приемане
Техническото осъществяване на тези промени може би в действителност е противоречиво. От философска позиция обаче тяхното реализиране беше обвързвано с нуждата от обезпечаване на спомагателни гаранции за парламентарния темперамент на страната, който е предписан в самата конституция.
Ако страната се ръководи от служебни държавни управления постоянно и дълготрайно и то без парламент, това може да се трансформира в опасност за формата на държавно ръководство, а точно за парламентарната република. При остарелия тип служебно държавно управление де факто имахме свръхпрезидентско ръководство. Държавният глава беше безграничен при определянето на служебния министър председател и министрите, а Народно заседание нямаше. Това беше истински нонсенс.
В парламентарната република Народното събрание би трябвало да е непрекъснато настоящ орган, тъй като той е центъра на политическата система. След измененията президентската власт при длъжностен кабинет към този момент е лимитирана (не на личността, а на институцията), а Народното събрание не се разпуска. Така и при служебно държавно управление страната ни не излиза от рамката на парламентарната република.
Такава институция като служебното държавно управление у нас няма в нито една конституция в Европа. В Гърция е планувано при политическа рецесия ръководството да се поеме от ръководителя на Върховния съд. Това обаче може да продължи не повече от 45 дни и би трябвало да се произведат избори. На други места държавно управление, подало оставка, продължава да ръководи, с лимитирани пълномощия, до встъпване на новото.
Във Франция пък, с цел да се проведат нови парламентарни избори, би трябвало да е предходна най-малко една година след предходните. Това е предварителна защита против влизане в изборна серпантина. И то принуждава парламентарните обединения и президента да търсят разновидности за реализиране на консенсус в интерес на жителите и националния интерес.
Конституцията е от огромно значение за демократичните системи. Те не могат да съществуват без нея. Конституции обаче има и при властническите и тоталитарните режими. Например, в България преди 1989 година или в Русия, Беларус и Китай в този момент.
По принцип в недемократичните режими конституциите играят ролята на заслон. Основната разлика сред конституциите в демокрациите и в тоталитарните и властническите режими е тази, че в първите конституционните промени стават мъчно, а във вторите доста елементарно, щом властническият водач или тоталитарната партия пожелае това.
В Беларус Александър Лукашенско промени конституцията още през 1996 година, тъй като имаше ограничаване за два президентски мандата. След като то отпадна, Лукашенко се трансформира в доживотен президент. Често, откакто бъдат изцяло направени конституционните промени в недемократичните страни, се подлагат на референдум, с цел да наподобява, че те са били мечтани от хората.
Поради цялостната липса на самостоятелни медии обаче отсъстват каквито и да било диспути. В общественото пространство съществува само тезата, че измененията би трябвало да се одобряват. Освен че няма самостоятелни медии, няма и самостоятелен парламентарен съд, както и самостоятелна правосъдна система. Така че може да се разгласи всевъзможен резултат от референдумите. Просто няма кой да ревизира и да реализира надзор.
В Русия също имаше конституционна смяна. И тя де факто дава опция на Владимир Путин да остане доживотен президент. И тук въпросът за мандатите и тяхната дълготрайност е изгубил всякакво значение. В Китай ограничаването в броя на президентските мандати също беше отстранено. Промяната беше подкрепена от всички (почти 3000) народни представители в страната. Сега и Си Дзинпин, в случай че желае, може да е президент до края на живота си.
В Европа, с дребни изключения, демократичните страни (републики или монархии) са с парламентарен властови модел. Това е и най-ценната характерност на българската конституция. Като парламентарна република страната ни в най-голяма степен е предпазена против възможната поява на тоталитарни и властнически трендове.
" Възраждане " желае нова Конституция
Ако групировката получи болшинство на едни нови предварителни парламентарни избори, ще инициира настояването си
Ето за какво същността на конституцията ни би трябвало да се утвърждава и развива. Всякакви опити за излизане отвън парламентарния модел са меко казано неприемливи и не трябва да се позволяват.
Гарантирането на плурализма и съществуването на многопартийна система са нужните условия, с цел да може страната да действа институционално по този начин, както е заложено в конституцията. Отваряйки врата на тези феномени към българската политическа среда, може да се каже, че Основният закон от 1991 година обезпечи всички нужни предпоставки за установяването и развиването на демокрацията у нас.
Важно е да се означи, че след 1991 година демократичният модел в България съществува освен номинално, само че и действително. В страната се появиха доста и разнородни политически партии, които дебатираха между тях въз основа на плурализма, предлагаха на жителите стратегии и политически решения, печелеха или губеха избори.
С течение на годините част от партиите изчезнаха, други от огромни станаха дребни и даже изпаднаха от Народното събрание. България мина през нескончаем временен интервал, тъй че това е развой, за който може да се каже, че е бил напълно естествен.
Партиите на прехода престанаха да са фактор в страната, само че многопартийната система се резервира. Това беше ослепителен знак за жизнеността на българската конституция. Разбира се, не идеална, само че задоволително добра, с цел да обезпечава правната база за действието на институционалната уредба в страната ни.
Конституцията обаче не е застинала материя. Във всеки един Основен закон са планувани благоприятни условия за неговата смяна. Смисълът тук е, че всеки парламентарен модел с течение на времето има нужда от ободряване и възстановяване.
Мадяр приготвя нова конституция и промени за премахване на " Мафията на Орбан "
В близо едночасова тирада Мадяр разгласи началото на интервенция " Пречистващ огън ", ориентирана против фрагменти, назначени от предшественикът му Орбан
По време на неговото действие изплуват неизбежно съществуващите дефекти и обособени политици или партии стартират да се възползват от тях. За да не се позволява това, са нужни промени. Те обаче могат да се реализират при строго съблюдаване на заложените правила и следване на парламентарните правила и стандарти.
В демократични условия въпросът за измененията в конституцията е основен. Конституциите по принцип имат по едно и също време и демократична, и консервативна природа. Либерална, тъй като постановяват и подсигуряват независимост, плурализъм и многопартийна система. Консервативна, тъй като измененията в тях стават мъчно и изискват време. А е по този начин тъкмо, с цел да не е допустимо това, което е постановено и обезпечено, да бъде накърнено.
Промените в американската конституция, да вземем за пример, се реализират посредством така наречен ремонти. 22-та корекция е призната повече от пет години, откакто стартира работата по нея. Това е поправката, с която се лимитират мандатите на президентите до най-много два. Нейното създаване стартира през 1945 година, след гибелта на Франклин Делано Рузвелт, а е призната едвам през 1951 година
За да бъде сложено на разглеждане предлагането за конституционна корекция, то би трябвало да има поддръжката на най-малко 2/3 от сенаторите и представителите в Камарата (двете равнища на американския Конгрес). За да влезе в действие пък съответната корекция, би трябвало да получи утвърждението на минимум 3/4 от щатските законодателни събрания. Това е законодателната власт в 38 от щатите.
Този комплициран и нескончаем механизъм подсигурява институционалната резистентност на Съединени американски щати и обстоятелството, че конституцията не може да бъде променяна под въздействието на самостоятелни или групови ползи, нито пък вследствие на моменти или прочувствени настройки.
Доналд Тръмп, при започване на втория си мандат, загатна, че би желал да има и трети. Това обаче сигурно няма да се случи. Подкрепа от 2/3 в Сената и Камарата за отпадане на 22-та корекция няма да има.
Дори обаче да имаше някаква възможност сходна концепция да мине през законодателната власт на федерално ниво, тя нямаше по какъв начин да мине през законодателните събрания на 38 щата. Хипотезата, че едната от партиите (демократи или републиканци) би могла едновременно да има болшинство в 38 щата е на практика невъзможна и даже немислима.
Промените би трябвало да стават посредством консенсус. Самият развой по построяването на консенсуса допуска деликатно оглеждане и дискутиране на самите промени. Това обезпечава обективност и непоклатимост и подсигурява, че по измененията има единодушие и че те са действителни, без никакъв прикрит план зад тях.
Българската конституция също съдържа консервативни условия за реализиране на промени в нея. Тя даже планува института на Великото национално заседание. Някои конституционни промени могат да се вършат само от тази институция. Тук обаче става дума единствено за доста дълбоки промени, свързани с формата на държавно устройство и ръководство и някои други въпроси.
Най-съществените и одумвани промени в българската конституция до момента се случиха през 2023 година, когато беше заменен моделът за лъчение на служебно държавно управление. За тези промени Велико национално заседание не беше належащо. Конституцията оферираше два разновидността - бърз (ако най-малко 180 депутата подкрепят) и муден (ако поддръжката е най-малко от 160 депутата). В случая измененията бяха подкрепени от 165 народни представители.
Въпросните промени и до през днешния ден остават противоречиви. Поне такова е отношението към тях на огромна част от политическия хайлайф. Дори има и такива партии и политици, които работиха по тях, поддържаха ги и по-късно ги отхвърлиха.
С нова конституция Казахстан може да се снабди с " безконечен " президент
На 15 март е плануван референдум за нейното приемане
Техническото осъществяване на тези промени може би в действителност е противоречиво. От философска позиция обаче тяхното реализиране беше обвързвано с нуждата от обезпечаване на спомагателни гаранции за парламентарния темперамент на страната, който е предписан в самата конституция.
Ако страната се ръководи от служебни държавни управления постоянно и дълготрайно и то без парламент, това може да се трансформира в опасност за формата на държавно ръководство, а точно за парламентарната република. При остарелия тип служебно държавно управление де факто имахме свръхпрезидентско ръководство. Държавният глава беше безграничен при определянето на служебния министър председател и министрите, а Народно заседание нямаше. Това беше истински нонсенс.
В парламентарната република Народното събрание би трябвало да е непрекъснато настоящ орган, тъй като той е центъра на политическата система. След измененията президентската власт при длъжностен кабинет към този момент е лимитирана (не на личността, а на институцията), а Народното събрание не се разпуска. Така и при служебно държавно управление страната ни не излиза от рамката на парламентарната република.
Такава институция като служебното държавно управление у нас няма в нито една конституция в Европа. В Гърция е планувано при политическа рецесия ръководството да се поеме от ръководителя на Върховния съд. Това обаче може да продължи не повече от 45 дни и би трябвало да се произведат избори. На други места държавно управление, подало оставка, продължава да ръководи, с лимитирани пълномощия, до встъпване на новото.
Във Франция пък, с цел да се проведат нови парламентарни избори, би трябвало да е предходна най-малко една година след предходните. Това е предварителна защита против влизане в изборна серпантина. И то принуждава парламентарните обединения и президента да търсят разновидности за реализиране на консенсус в интерес на жителите и националния интерес.
Конституцията е от огромно значение за демократичните системи. Те не могат да съществуват без нея. Конституции обаче има и при властническите и тоталитарните режими. Например, в България преди 1989 година или в Русия, Беларус и Китай в този момент.
По принцип в недемократичните режими конституциите играят ролята на заслон. Основната разлика сред конституциите в демокрациите и в тоталитарните и властническите режими е тази, че в първите конституционните промени стават мъчно, а във вторите доста елементарно, щом властническият водач или тоталитарната партия пожелае това.
В Беларус Александър Лукашенско промени конституцията още през 1996 година, тъй като имаше ограничаване за два президентски мандата. След като то отпадна, Лукашенко се трансформира в доживотен президент. Често, откакто бъдат изцяло направени конституционните промени в недемократичните страни, се подлагат на референдум, с цел да наподобява, че те са били мечтани от хората.
Поради цялостната липса на самостоятелни медии обаче отсъстват каквито и да било диспути. В общественото пространство съществува само тезата, че измененията би трябвало да се одобряват. Освен че няма самостоятелни медии, няма и самостоятелен парламентарен съд, както и самостоятелна правосъдна система. Така че може да се разгласи всевъзможен резултат от референдумите. Просто няма кой да ревизира и да реализира надзор.
В Русия също имаше конституционна смяна. И тя де факто дава опция на Владимир Путин да остане доживотен президент. И тук въпросът за мандатите и тяхната дълготрайност е изгубил всякакво значение. В Китай ограничаването в броя на президентските мандати също беше отстранено. Промяната беше подкрепена от всички (почти 3000) народни представители в страната. Сега и Си Дзинпин, в случай че желае, може да е президент до края на живота си.
В Европа, с дребни изключения, демократичните страни (републики или монархии) са с парламентарен властови модел. Това е и най-ценната характерност на българската конституция. Като парламентарна република страната ни в най-голяма степен е предпазена против възможната поява на тоталитарни и властнически трендове.
" Възраждане " желае нова Конституция
Ако групировката получи болшинство на едни нови предварителни парламентарни избори, ще инициира настояването си
Ето за какво същността на конституцията ни би трябвало да се утвърждава и развива. Всякакви опити за излизане отвън парламентарния модел са меко казано неприемливи и не трябва да се позволяват.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ