Как да запълним недостига на работна ръка без да внасяме гастарбайтери от Третия свят?
Вече близо десетилетие българската стопанска система изпитва остра, а в някои браншове обезверена потребност от работна ръка - от ниско- до висококвалифицирана.
Дефицитът на трудовия ни пазар датира още от преди COVID-пандемията, а в този момент към този момент заплашва да " спъне " по-нататъшното икономическо развиване.
И няма по какъв начин да е другояче, откакто през последния четвърт век стопанската система ни претърпя същински взрив (БВП скача от 12-13 милиарда евро годишно в края на предишния век до над 100 милиарда евро през 2024 година), до момента в който демографията освен че не я последва, а в противен случай - свива се (от 8,1 милиона души население през 2000-а до 6,4 милиона през 2024-а).
Респективно, популацията в трудоспособна възраст понижава фрапантно, а безработицата на практика изчезва (при 16.2% през 2000 година, през 2024 година формалната безработица съгласно Национален статистически институт е 4.2%, само че в реалност в България няма човек, който интензивно да търси работа и да не може да си намери).
В последно време този проблем се взема решение посредством импорт на работна ръка от трети страни (извън ЕС), като страната възнамерява даже на режима за достъп до трудовия ни пазар. Това, което се прави сега, явно е най-лесното решение, само че дали е най-хубавото?
Да внасяме служащи от страни, където има най-голямо предпочитание да дойдат у нас, може да е краткотрайно решение, въпреки и не напълно позитивно, тъй като включва и риск от дъмпинг на работните заплати.
Още повече, то сигурно носи опасности в дълготраен проект. Опитът на редица западноевропейски страни сочи, че това води до замяна на популацията и цивилизационната основа, а образци като общественото напрежение, показало се неотдавна в Полски Тръмбеш около съществуването на пакистански имигранти са единствено началото...
Затова вместо да си внасяме " бомба със закъснител ", дано да разгледаме опциите за възстановяване на обстановката:
Технологии. Автоматизация, компютризация, роботизация, изкуствен интелект. Въвеждането им на всички места, където е допустимо, освен ще облекчи трудовия пазар, само че и ще усили продуктивността.
И по образеца на, ще си спестим " мултикултурните " главоболия на Западна Европа от последните няколко десетилетия. Прочее, нашето " закъснение " от множеството западноевропейски страни във връзка с потребността от работна ръка в този момент се явява преимущество - все по-достъпните високи технологии могат да ни спестят интервала на всеобщ банкет на гастарбайтери.
Разбира се, това няма по какъв начин да се случи " от през днешния ден за на следващия ден ". Необходими са съществени вложения и също толкоз сериозна държавна политика - дотации за софтуерни нововъведения, данъчни облекчения и така нататък (вместо настоящето клатушкане по ВЕИ и електрически автомобили, например). Трябва да се търсят и решения с по-краткосрочен резултат.
Такова би могло да бъде дуалното обучение. Обучението в последните два гимназиални класа може да се организира по-малко в класните стаи, за сметка на задължително-избираеми стажове (избираеми съгласно професионалната ориентировка на учениците).
От една страна, законодателството показва навършването на 16 години като нахлуване в трудоспособна възраст, само че в общия случай българските младежи не стартират работа преди довеждане докрай на междинното си обучение (т.е. на 18-19 години). От друга страна, тези стажове могат да бъдат както " проучване на поминък от А и Б ", по този начин и подготовка за висшето им обучение.
Като стана дума за висшето обучение: следването в продължение на 4 години за бакалавър и още една за магистър е отживялост от времената преди интернет и изкуствения разсъдък.
В ускорения темп на съвремието, като се изключи медицина, право, инженерни специалности, в множеството случаи следването в продължение на 4 години е изцяло излишно - нужните познания могат да се усвоят за година и половина-две.
Отделен въпрос, до каква степен университетското ни обучение има връзка с потребностите на пазара на труда. При всички положения, една промяна във висшето обучение може да помогне доста.
И, несъмнено, редуциране на държавния уред - това надали се нуждае от аргументация. По-важното е, че колкото и хора да бъдат съкратени, частният бранш ще ги поеме незабавно без проблеми.
И в случай че всички тези ограничения се окажат незадоволителни, възможен импорт на работна ръка би следвало да се прави предпочитано от Европейския съюз .
В последна сметка, основополагащата концепция на Европейски Съюз е такава - свободно напредване на хора, артикули и капитали. И тук не става дума единствено да си връщаме български жители, емигрирали по-рано.
Спокойно можем да таргетираме и коренни поданици на други страни от Европейски Съюз, рекламирайки едно голямо конкурентно преимущество на България: безвредният живот в нашата страна.
Да, България може да няма виталния стандарт на Франция, Германия, Белгия, Швеция, само че сега е доста по-безопасно място за живеене от посочените страни. Най-вече, тъй като не е позволила всеобща миграция от Третия свят.
Задължително, обект на целева политика би трябвало да бъдат и българските етнически малцинства от страни отвън Европейски Съюз - Сърбия, Северна Македония, Молдова, Украйна, Албания, Косово.
В днешните действителности е немислимо България да се сплоти в границите на етническите си територии, само че едно обединяване на популацията е изцяло постижимо. Особено като се има поради, че стопански България изпреварва всички посочени страни. А в случай че етническият запас се окаже непълен, можем да каним и сърби и украинци, които за едно-две генерации биха се асимилирали.
Що се отнася до Молдова и Албания, сега те като че ли са най-напреднали в присъединението си към Европейски Съюз, затова навлизането на молдовци и албанци също е въпрос на време.
Да не забравяме и един различен етнос, който въпреки и географски надалеч от нас, би се вписал доста добре в нашата действителност -.
Видно е, че вносът на работна ръка от далечни и непознати нам в цивилизационно отношение страни има други възможности. Просто би трябвало да се работи целеустремено по тях.
Дефицитът на трудовия ни пазар датира още от преди COVID-пандемията, а в този момент към този момент заплашва да " спъне " по-нататъшното икономическо развиване.
И няма по какъв начин да е другояче, откакто през последния четвърт век стопанската система ни претърпя същински взрив (БВП скача от 12-13 милиарда евро годишно в края на предишния век до над 100 милиарда евро през 2024 година), до момента в който демографията освен че не я последва, а в противен случай - свива се (от 8,1 милиона души население през 2000-а до 6,4 милиона през 2024-а).
Респективно, популацията в трудоспособна възраст понижава фрапантно, а безработицата на практика изчезва (при 16.2% през 2000 година, през 2024 година формалната безработица съгласно Национален статистически институт е 4.2%, само че в реалност в България няма човек, който интензивно да търси работа и да не може да си намери).
В последно време този проблем се взема решение посредством импорт на работна ръка от трети страни (извън ЕС), като страната възнамерява даже на режима за достъп до трудовия ни пазар. Това, което се прави сега, явно е най-лесното решение, само че дали е най-хубавото?
Да внасяме служащи от страни, където има най-голямо предпочитание да дойдат у нас, може да е краткотрайно решение, въпреки и не напълно позитивно, тъй като включва и риск от дъмпинг на работните заплати.
Още повече, то сигурно носи опасности в дълготраен проект. Опитът на редица западноевропейски страни сочи, че това води до замяна на популацията и цивилизационната основа, а образци като общественото напрежение, показало се неотдавна в Полски Тръмбеш около съществуването на пакистански имигранти са единствено началото...
Затова вместо да си внасяме " бомба със закъснител ", дано да разгледаме опциите за възстановяване на обстановката:
Технологии. Автоматизация, компютризация, роботизация, изкуствен интелект. Въвеждането им на всички места, където е допустимо, освен ще облекчи трудовия пазар, само че и ще усили продуктивността.
И по образеца на, ще си спестим " мултикултурните " главоболия на Западна Европа от последните няколко десетилетия. Прочее, нашето " закъснение " от множеството западноевропейски страни във връзка с потребността от работна ръка в този момент се явява преимущество - все по-достъпните високи технологии могат да ни спестят интервала на всеобщ банкет на гастарбайтери.
Разбира се, това няма по какъв начин да се случи " от през днешния ден за на следващия ден ". Необходими са съществени вложения и също толкоз сериозна държавна политика - дотации за софтуерни нововъведения, данъчни облекчения и така нататък (вместо настоящето клатушкане по ВЕИ и електрически автомобили, например). Трябва да се търсят и решения с по-краткосрочен резултат.
Такова би могло да бъде дуалното обучение. Обучението в последните два гимназиални класа може да се организира по-малко в класните стаи, за сметка на задължително-избираеми стажове (избираеми съгласно професионалната ориентировка на учениците).
От една страна, законодателството показва навършването на 16 години като нахлуване в трудоспособна възраст, само че в общия случай българските младежи не стартират работа преди довеждане докрай на междинното си обучение (т.е. на 18-19 години). От друга страна, тези стажове могат да бъдат както " проучване на поминък от А и Б ", по този начин и подготовка за висшето им обучение.
Като стана дума за висшето обучение: следването в продължение на 4 години за бакалавър и още една за магистър е отживялост от времената преди интернет и изкуствения разсъдък.
В ускорения темп на съвремието, като се изключи медицина, право, инженерни специалности, в множеството случаи следването в продължение на 4 години е изцяло излишно - нужните познания могат да се усвоят за година и половина-две.
Отделен въпрос, до каква степен университетското ни обучение има връзка с потребностите на пазара на труда. При всички положения, една промяна във висшето обучение може да помогне доста.
И, несъмнено, редуциране на държавния уред - това надали се нуждае от аргументация. По-важното е, че колкото и хора да бъдат съкратени, частният бранш ще ги поеме незабавно без проблеми.
И в случай че всички тези ограничения се окажат незадоволителни, възможен импорт на работна ръка би следвало да се прави предпочитано от Европейския съюз .
В последна сметка, основополагащата концепция на Европейски Съюз е такава - свободно напредване на хора, артикули и капитали. И тук не става дума единствено да си връщаме български жители, емигрирали по-рано.
Спокойно можем да таргетираме и коренни поданици на други страни от Европейски Съюз, рекламирайки едно голямо конкурентно преимущество на България: безвредният живот в нашата страна.
Да, България може да няма виталния стандарт на Франция, Германия, Белгия, Швеция, само че сега е доста по-безопасно място за живеене от посочените страни. Най-вече, тъй като не е позволила всеобща миграция от Третия свят.
Задължително, обект на целева политика би трябвало да бъдат и българските етнически малцинства от страни отвън Европейски Съюз - Сърбия, Северна Македония, Молдова, Украйна, Албания, Косово.
В днешните действителности е немислимо България да се сплоти в границите на етническите си територии, само че едно обединяване на популацията е изцяло постижимо. Особено като се има поради, че стопански България изпреварва всички посочени страни. А в случай че етническият запас се окаже непълен, можем да каним и сърби и украинци, които за едно-две генерации биха се асимилирали.
Що се отнася до Молдова и Албания, сега те като че ли са най-напреднали в присъединението си към Европейски Съюз, затова навлизането на молдовци и албанци също е въпрос на време.
Да не забравяме и един различен етнос, който въпреки и географски надалеч от нас, би се вписал доста добре в нашата действителност -.
Видно е, че вносът на работна ръка от далечни и непознати нам в цивилизационно отношение страни има други възможности. Просто би трябвало да се работи целеустремено по тях.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ