Страдивари, за когото цигулката е любовница
Всеки от инструментите на маестрото има неповторими глас, душа и име Българска диря в направата им, магията на звука е в лака
Разбира се, най-скъпата цигулка в света е излязла от ръцете на великия лютиер Антонио Страдивари. Каквито и ранглисти да се вършат за кралицата на струнните принадлежности, в топ 10 непроменяемо стоят три имена - на майстора от Кремона, на съперника, който в никакъв случай не го доближава - Андреа Гуарнери и на техния преподавател Николо Амати.
Но един от тези шедьоври с необятна душа и разгорещено сърце остава непостижим - цигулката на
-->
лейди Блънт, внучката на Байрон
за която е била направена през 1721 година Точно 290 години по-късно цигулката бе продадена на търг за историческите 16 млн. $, като приходите отидоха за потърпевшите от земетресението в Япония.
Наддаването потегли от 10 млн. $ - сумата, на която цигулката е била купена през 2008 година от японската фондация " Нипон ". Смята се, че тя е един от двата изящни инструмента на Страдивари, достигнали до наши дни в идеално положение. Вторият е " Месия ", който се пази в музей в Оксфорд.
На цигулката " Лейди Блънт " не е свирено 300 години, откогато е направена. През множеството време тя е била в музеи и частни сбирки, защитавана по-строго от зениците на очите на нейните стопани. А такива са били именитият парижки цигулар Жан Баптист Вийом, колекционерът Ричард Бенет и други
Историята на съвършенството стартира някъде през 1644 година в селце до Кремона. Точната дата, на която се ражда геният Страдивари не е известна, а и надали има изключително значение. Светът помни 18 декември 1737 година, когатоустните на Антонио Страдивари замлъкват вечно,
отнасяйки при боговете тайната
на " дишащата " цигулка. Макар да има 9 наследници от два брака и прилежно за образова в изкуството си своите синове Франческо и Омобоно, Антонио в никакъв случай не открива същински достойния занаятчия, на който да съобщи магията. За него съвършените деца остават единствено и само цигулките - над 1000, 732 от които потвърдено достигнали до наши дни. Всяка една е неповторима. Има личен тембър, резонанс, дихание. И име - затова душа.
Когато през 1644 година фамилията на Антонио се заселва край Кремона, бягайки от чумата в огромния град, нищо не издава, че любопитният хлапак ще промени вечно лютиерството в света. Още повече, че дребният се увлича по напълно други занаяти. Пробва се и като ваятел, и като художник, и като гравьор, само че все не му доближава умелост, макар че години по-късно ще употребява детайли от трите изкуства в шедьоврите си.
С цигулките също не му се получава от първия път. Всъщност, Антонио е като обаян от звука им. И повече от всичко на света мечтае за свири на тях. Но въпреки Господ да го е дарил с неповторим слух,
пръстите му се оказват " дървени "
Така младият Антонио взема решение да прелъсти цигулката, като стане стопанин на душата й. Дръзката фантазия го води при най-големия занаятчия по това време - Николо Амати, внук на създателя на династията италиански лютиери Андреа Амати. Антонио работи гратис. Парите нямат никакво значение за младия чирак, стига да изучи занаята. И през 1666 година Антонио изумява маестрото си. Представя му първата си цигулка, чийто тон по нищо не отстъпва на този на Амати. Но Страдивари не е задоволен. В безкрайните дни и нощи работа се ражда фикцията, че цигулката е жена. В взаимозависимост от материала, който употребява, от грунда, лака и обработката, дамата в ръцете му е майка, сестра, щерка, брачна половинка, само че най-много държанка.
Антонио не стопира с опитите, обяснявайки, че желае да чуе в цигулката " благополучен женски смях ". Използва нови материали, пробра друга обработка. Някои от цигулките му са по-тесни и по-издължени, други - украсени със седеф или слонова кост.
Всеки нов инструмент доближава майстора с крачка към цялостното съвършенство. През 1680 година той е към този момент име в занаята, работи независимо и със самочувствие стартира да подписва творенията си с латинизираното Страдивариус.
Цигулките му се отличават от всички останали
със своя глас - необикновеният, бездънен тон
Изследователите считат, че към 1700-а година майсторът към този момент е разкрил за себе си съвършения модел и работата му продължава с фината конфигурация. Продължава с опитите до последния си ден. Използва разнообразни типове дървесина. За горната дека на инструмента Страдивари залага на елхова дървесина, за долната - на кленово дърво. Но съгласно най-любопитната част от историята на велия лютиер в творенията му има българска диря. Редица химически разбори потвърждават, че Страдивари употребил за горната палуба български смърч, а долната и за корпуса - италиански явор. Дървесината била доставяна в Кремона от италиански търговци, пътуващи до Балканите.
Ненадминатият лютиер е може би първият, който открива, че звукът на цигулката зависи освен от дървото, само че и грунда, с който то се импрегнира, а също и от лака на финала.
Започва самичък да създава сместа за лакиране и реализира разтегливост на дървото, която кара цигулката да " диша ". Така всеки един от инструментите има собствен личен, неповторим глас.
Предполага се, че за тайнствения оранжево-кафяв лак, който остава запазената марка на Страдивари, майсторът е употребявал дървесна смола от Тиролските гори, само че
точният състав не може да бъде открит даже през днешния ден
макар безкрайните софтуерни благоприятни условия. Опити на учените от тайванския Национален институт разпознават някои от веществата, употребявани от Страдивари - боракс, стипца, мед, цинк, варно мляко. С тях майсторите предпазвали инструментите от дървояди. Но какво е било съотношението им никой не знае.
Още на млади години майсторът, който доживява до дълбока напреднала възраст - 93-годишна възраст, бързо забогатява. Казват, че става приказно богат. В Кремона даже имали израз: " Богат като Страдивари ".
И защото никой не е отдаден в тайната на вълшебните цигулки плъзват какви ли не клюки. Едни настояват, че е продал душата си на дявола, други откровено имат вяра, че за инструментите си Страдивари употребява дървесина от Ноевия ковчег, която му е
обезпечена от самия Бог
Отдаден на огромната си обич - цигулките, Антонио в никакъв случай не е бил благополучен в персоналния си живот. Има два брака. Първата брачна половинка му ражда три деца, втората шест. Но все нещо вкъщи не е както би трябвало. Животът му минава в ателието, ситуирано на първия етаж от голямата му къща.
Страдивари работи до последния си ден. През вековете до нас са стигнали заготовки на цигулки, които лютиерът по този начин и не съумял да приключи. На тях са маркирани годините и възрастта му - 92, 93...
Днес музикантите имат вяра, че в случай че не се свири на цигулка Страдивариус, тя умира. Защото в нея е част от душата на маестрото.
Пред 2021 година шуменци имаха двойно благополучие. Те бяха на концерта на виртуоза Светлин Русев, който свиреше за тях на " Страдивариус ".
Светлин Русев е роден в Русе на 5 април 1976 година в семейство на цигулари. Учи в музикалното учебно заведение " Проф. Веселин Стоянов ", където взема първите си уроци по цигулка при майка си. През 1991 година е признат във Висшата музикална академия за музика и танц в Париж, която приключва през 1998 година Учи цигулка при проф. Деви Ерлих и проф. Жан-Жак Кантороу. От 2000 година е концертмайстор на Овернския камерен оркестър, от 2005 година - концертмайстор на оркестъра на Френското национално радио, от 2007 година - на филхармонията в Сеул. През 2008 година е определен за професор в консерваторията, на която е ученик. Сега е професор в влиятелната Haute Ecole de Musique в Женева. Артистичен консултант е на Софийската филхармония и на Международния фестивал " Мартенски музикални дни " в Русе. Посланик е на благосклонност на УНИЦЕФ.
От 2012 година свири на цигулка " Страдивариус - Cаmposelisce ", /Кампоселиче/, направена през 1710 година, която му е предоставена от музикалната фондация " Нипон " в Япония. Той би трябвало да върне инструмента до края на 2021 година Основната част на цигулката е правена от Амати - " бащата на лютиерите " и преподавател на Страдивариус.
Разбира се, най-скъпата цигулка в света е излязла от ръцете на великия лютиер Антонио Страдивари. Каквито и ранглисти да се вършат за кралицата на струнните принадлежности, в топ 10 непроменяемо стоят три имена - на майстора от Кремона, на съперника, който в никакъв случай не го доближава - Андреа Гуарнери и на техния преподавател Николо Амати. Но един от тези шедьоври с необятна душа и разгорещено сърце остава непостижим - цигулката на
-->
лейди Блънт, внучката на Байрон
за която е била направена през 1721 година Точно 290 години по-късно цигулката бе продадена на търг за историческите 16 млн. $, като приходите отидоха за потърпевшите от земетресението в Япония.
Наддаването потегли от 10 млн. $ - сумата, на която цигулката е била купена през 2008 година от японската фондация " Нипон ". Смята се, че тя е един от двата изящни инструмента на Страдивари, достигнали до наши дни в идеално положение. Вторият е " Месия ", който се пази в музей в Оксфорд.
На цигулката " Лейди Блънт " не е свирено 300 години, откогато е направена. През множеството време тя е била в музеи и частни сбирки, защитавана по-строго от зениците на очите на нейните стопани. А такива са били именитият парижки цигулар Жан Баптист Вийом, колекционерът Ричард Бенет и други
Историята на съвършенството стартира някъде през 1644 година в селце до Кремона. Точната дата, на която се ражда геният Страдивари не е известна, а и надали има изключително значение. Светът помни 18 декември 1737 година, когатоустните на Антонио Страдивари замлъкват вечно,
отнасяйки при боговете тайната
на " дишащата " цигулка. Макар да има 9 наследници от два брака и прилежно за образова в изкуството си своите синове Франческо и Омобоно, Антонио в никакъв случай не открива същински достойния занаятчия, на който да съобщи магията. За него съвършените деца остават единствено и само цигулките - над 1000, 732 от които потвърдено достигнали до наши дни. Всяка една е неповторима. Има личен тембър, резонанс, дихание. И име - затова душа.
Когато през 1644 година фамилията на Антонио се заселва край Кремона, бягайки от чумата в огромния град, нищо не издава, че любопитният хлапак ще промени вечно лютиерството в света. Още повече, че дребният се увлича по напълно други занаяти. Пробва се и като ваятел, и като художник, и като гравьор, само че все не му доближава умелост, макар че години по-късно ще употребява детайли от трите изкуства в шедьоврите си.
С цигулките също не му се получава от първия път. Всъщност, Антонио е като обаян от звука им. И повече от всичко на света мечтае за свири на тях. Но въпреки Господ да го е дарил с неповторим слух,
пръстите му се оказват " дървени "
Така младият Антонио взема решение да прелъсти цигулката, като стане стопанин на душата й. Дръзката фантазия го води при най-големия занаятчия по това време - Николо Амати, внук на създателя на династията италиански лютиери Андреа Амати. Антонио работи гратис. Парите нямат никакво значение за младия чирак, стига да изучи занаята. И през 1666 година Антонио изумява маестрото си. Представя му първата си цигулка, чийто тон по нищо не отстъпва на този на Амати. Но Страдивари не е задоволен. В безкрайните дни и нощи работа се ражда фикцията, че цигулката е жена. В взаимозависимост от материала, който употребява, от грунда, лака и обработката, дамата в ръцете му е майка, сестра, щерка, брачна половинка, само че най-много държанка.
Антонио не стопира с опитите, обяснявайки, че желае да чуе в цигулката " благополучен женски смях ". Използва нови материали, пробра друга обработка. Някои от цигулките му са по-тесни и по-издължени, други - украсени със седеф или слонова кост.
Всеки нов инструмент доближава майстора с крачка към цялостното съвършенство. През 1680 година той е към този момент име в занаята, работи независимо и със самочувствие стартира да подписва творенията си с латинизираното Страдивариус.
Цигулките му се отличават от всички останали
със своя глас - необикновеният, бездънен тон
Изследователите считат, че към 1700-а година майсторът към този момент е разкрил за себе си съвършения модел и работата му продължава с фината конфигурация. Продължава с опитите до последния си ден. Използва разнообразни типове дървесина. За горната дека на инструмента Страдивари залага на елхова дървесина, за долната - на кленово дърво. Но съгласно най-любопитната част от историята на велия лютиер в творенията му има българска диря. Редица химически разбори потвърждават, че Страдивари употребил за горната палуба български смърч, а долната и за корпуса - италиански явор. Дървесината била доставяна в Кремона от италиански търговци, пътуващи до Балканите.
Ненадминатият лютиер е може би първият, който открива, че звукът на цигулката зависи освен от дървото, само че и грунда, с който то се импрегнира, а също и от лака на финала.
Започва самичък да създава сместа за лакиране и реализира разтегливост на дървото, която кара цигулката да " диша ". Така всеки един от инструментите има собствен личен, неповторим глас.
Предполага се, че за тайнствения оранжево-кафяв лак, който остава запазената марка на Страдивари, майсторът е употребявал дървесна смола от Тиролските гори, само че
точният състав не може да бъде открит даже през днешния ден
макар безкрайните софтуерни благоприятни условия. Опити на учените от тайванския Национален институт разпознават някои от веществата, употребявани от Страдивари - боракс, стипца, мед, цинк, варно мляко. С тях майсторите предпазвали инструментите от дървояди. Но какво е било съотношението им никой не знае.
Още на млади години майсторът, който доживява до дълбока напреднала възраст - 93-годишна възраст, бързо забогатява. Казват, че става приказно богат. В Кремона даже имали израз: " Богат като Страдивари ".
И защото никой не е отдаден в тайната на вълшебните цигулки плъзват какви ли не клюки. Едни настояват, че е продал душата си на дявола, други откровено имат вяра, че за инструментите си Страдивари употребява дървесина от Ноевия ковчег, която му е
обезпечена от самия Бог
Отдаден на огромната си обич - цигулките, Антонио в никакъв случай не е бил благополучен в персоналния си живот. Има два брака. Първата брачна половинка му ражда три деца, втората шест. Но все нещо вкъщи не е както би трябвало. Животът му минава в ателието, ситуирано на първия етаж от голямата му къща.
Страдивари работи до последния си ден. През вековете до нас са стигнали заготовки на цигулки, които лютиерът по този начин и не съумял да приключи. На тях са маркирани годините и възрастта му - 92, 93...
Днес музикантите имат вяра, че в случай че не се свири на цигулка Страдивариус, тя умира. Защото в нея е част от душата на маестрото.
Пред 2021 година шуменци имаха двойно благополучие. Те бяха на концерта на виртуоза Светлин Русев, който свиреше за тях на " Страдивариус ".
Светлин Русев е роден в Русе на 5 април 1976 година в семейство на цигулари. Учи в музикалното учебно заведение " Проф. Веселин Стоянов ", където взема първите си уроци по цигулка при майка си. През 1991 година е признат във Висшата музикална академия за музика и танц в Париж, която приключва през 1998 година Учи цигулка при проф. Деви Ерлих и проф. Жан-Жак Кантороу. От 2000 година е концертмайстор на Овернския камерен оркестър, от 2005 година - концертмайстор на оркестъра на Френското национално радио, от 2007 година - на филхармонията в Сеул. През 2008 година е определен за професор в консерваторията, на която е ученик. Сега е професор в влиятелната Haute Ecole de Musique в Женева. Артистичен консултант е на Софийската филхармония и на Международния фестивал " Мартенски музикални дни " в Русе. Посланик е на благосклонност на УНИЦЕФ. От 2012 година свири на цигулка " Страдивариус - Cаmposelisce ", /Кампоселиче/, направена през 1710 година, която му е предоставена от музикалната фондация " Нипон " в Япония. Той би трябвало да върне инструмента до края на 2021 година Основната част на цигулката е правена от Амати - " бащата на лютиерите " и преподавател на Страдивариус.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ