Ти да видиш! Може би няма нищо случайно в съвпаденията
Всеки в миналото е попадал в обстановка, в която просто не може да си изясни обещано съвпадане. Мислите си за остарял другар, с който от дълго време не сте се виждали, и в идващия миг се срещате на улицата. Или дълго време си задавате някакъв въпрос, с цел да откриете отговора под формата на махленски надпис, написа obekti.bg, базирайки се на Bright Side.
Пример за сходно съвпадане е историята на Антъни Хопкинс , обвързвана с присъединяване му във филм по романа „ Момичето от Петровка “ от Джордж Файфър. Няколко дни след подписването на контракта за кино лентата, Хопкинс отива в Лондон, с цел да си купи копие от книгата. За негова изненада обаче се оказва, че в книжарниците в Лондон няма нито една численост от романа. Докато чака на площад Лестър метрото, с което да се прибере до у дома, вижда забравена на една от пейките книга. За негово удивление това е „ Момичето от Петровка “. Само по себе си това е необяснимо съвпадане, само че то не свършва дотук.
Две години по-късно, по време на фотоси във Виена, Хопкинс бил посетен от Джордж Файфър, създателят на романа. Докато си говорили, Файфър загатнал, че няма копие от книгата в себе си. Единственото копие, което имал, бил дал на собствен другар, който го изгубил някъде в Лондон. Тогава Хопкинс посочил книгата на Файфър, който с огромно удивление забелязал на страниците й личните си бележки. В последна сметка се оказало, че книгата е същата.
Как е допустимо това?
Сякаш всички събития в света, всички хора и цялата информация са свързани с невидими влакна, които от време на време ненадейно проблясват. И съгласно фамозния психиатър и мъдрец Карл Густав Юнг, това фактически е по този начин. Той назовава явлението „ синхроничност “. Ако приемем, че съществува, това е едно от най-тайнствените неща във Вселената.
Юнг стига до извода, че съществува връзка сред нещата – сред времето, пространството, съзнанието и несъзнаваното – която не е причинно-следствена. Значимите съвпадения са нейното най-ярко проявяване. Ето какво написа той в книгата си за синхроничността, оповестена през 1952 година
„ Моят образец е обвързван с една млада пациентка, която макар напъните, положени от двете страни, се оказваше психически недостъпна. Трудността идваше от обстоятелството, че тя постоянно знаеше повече за всичко. Отличното ѝ обучение я беше снабдило с оръжие, идеално конструирано за тази цел, а точно изнежен картезиански рационализъм с непогрешимо „ геометрична “ визия за действителността. След няколко безплодни опита да подсладя рационализма ѝ с някак по-човешко схващане, трябваше да се огранича до вярата, че нещо ненадейно и ирационално ще се появи – нещо което би разрушило интелектуалната реторта, в която сама се е затворила. И по този начин, един ден седях против нея, с тил към прозореца и слушах нейния поток от изразителност. Тя беше сънувала трогателен сън предната нощ, в който някой ѝ беше дал златен скарабей – скъпо украшение.
Докато тя продължаваше да споделя този сън, чух по какъв начин нещо зад мен почуква по прозореца. Обърнах се и видях, че това е много огромно летящо насекомо, което се опитваше да влезе в тъмната стая. Това ми се стори доста необичайно. Отворих прозореца незабавно и улових насекомото във въздуха. Беше скарабовиден бръмбар (Cetonia aurata), чийто златисто-зелен цвят най-вече прилича златен скарабей. Връчих бръмбара на пациентката с думите „ Ето го вашия скарабей “. Това прекарване проби мечтаната дупка в нейния рационализъм и пречупи леда на интелектуалната ѝ опозиция. Лечението в този момент можеше да продължи със приемливи резултати. “
В избрани моменти под въздействието на смисли, които са от голяма важност за съответния човек, детайли от неговия вътрешен свят могат да се проявят във външния под формата на непредвидени случайности, съвпадения, злополуки, „ шанс “ или даже знамение. Според Юнг това се дължи не просто на нашето пояснение, а на фактически съществуваща връзка, която назовава „ синхроничност “.
Важно е да се означи, че концепцията за синхроничност има огромен брой критици , които считат, че тя е освен неразбираемо дефинирана, само че и контрапродуктивна от научна позиция. Скептиците са склонни да приписват явлението на така наречен „ апофения “ или склонността, която имаме, да откриваме схеми или смисъл в безусловно инцидентни и несвързани феномени. Парейдолията, при която виждаме лица на всички места, е образец за образна апофения.
Заблуда или не, от време на време „ синхроничностите “ ни оказват помощ да действаме, да вземем решение или даже коренно да променим живота си. Ние избираме какво пояснение да дадем на нещата. Ако необикновеното стичане на събитията е привлякло вниманието върху нещо, което сте пренебрегнали по-рано, може би е време да се замислите.
Пример за сходно съвпадане е историята на Антъни Хопкинс , обвързвана с присъединяване му във филм по романа „ Момичето от Петровка “ от Джордж Файфър. Няколко дни след подписването на контракта за кино лентата, Хопкинс отива в Лондон, с цел да си купи копие от книгата. За негова изненада обаче се оказва, че в книжарниците в Лондон няма нито една численост от романа. Докато чака на площад Лестър метрото, с което да се прибере до у дома, вижда забравена на една от пейките книга. За негово удивление това е „ Момичето от Петровка “. Само по себе си това е необяснимо съвпадане, само че то не свършва дотук.
Две години по-късно, по време на фотоси във Виена, Хопкинс бил посетен от Джордж Файфър, създателят на романа. Докато си говорили, Файфър загатнал, че няма копие от книгата в себе си. Единственото копие, което имал, бил дал на собствен другар, който го изгубил някъде в Лондон. Тогава Хопкинс посочил книгата на Файфър, който с огромно удивление забелязал на страниците й личните си бележки. В последна сметка се оказало, че книгата е същата.
Как е допустимо това?
Сякаш всички събития в света, всички хора и цялата информация са свързани с невидими влакна, които от време на време ненадейно проблясват. И съгласно фамозния психиатър и мъдрец Карл Густав Юнг, това фактически е по този начин. Той назовава явлението „ синхроничност “. Ако приемем, че съществува, това е едно от най-тайнствените неща във Вселената.
Юнг стига до извода, че съществува връзка сред нещата – сред времето, пространството, съзнанието и несъзнаваното – която не е причинно-следствена. Значимите съвпадения са нейното най-ярко проявяване. Ето какво написа той в книгата си за синхроничността, оповестена през 1952 година
„ Моят образец е обвързван с една млада пациентка, която макар напъните, положени от двете страни, се оказваше психически недостъпна. Трудността идваше от обстоятелството, че тя постоянно знаеше повече за всичко. Отличното ѝ обучение я беше снабдило с оръжие, идеално конструирано за тази цел, а точно изнежен картезиански рационализъм с непогрешимо „ геометрична “ визия за действителността. След няколко безплодни опита да подсладя рационализма ѝ с някак по-човешко схващане, трябваше да се огранича до вярата, че нещо ненадейно и ирационално ще се появи – нещо което би разрушило интелектуалната реторта, в която сама се е затворила. И по този начин, един ден седях против нея, с тил към прозореца и слушах нейния поток от изразителност. Тя беше сънувала трогателен сън предната нощ, в който някой ѝ беше дал златен скарабей – скъпо украшение.
Докато тя продължаваше да споделя този сън, чух по какъв начин нещо зад мен почуква по прозореца. Обърнах се и видях, че това е много огромно летящо насекомо, което се опитваше да влезе в тъмната стая. Това ми се стори доста необичайно. Отворих прозореца незабавно и улових насекомото във въздуха. Беше скарабовиден бръмбар (Cetonia aurata), чийто златисто-зелен цвят най-вече прилича златен скарабей. Връчих бръмбара на пациентката с думите „ Ето го вашия скарабей “. Това прекарване проби мечтаната дупка в нейния рационализъм и пречупи леда на интелектуалната ѝ опозиция. Лечението в този момент можеше да продължи със приемливи резултати. “
В избрани моменти под въздействието на смисли, които са от голяма важност за съответния човек, детайли от неговия вътрешен свят могат да се проявят във външния под формата на непредвидени случайности, съвпадения, злополуки, „ шанс “ или даже знамение. Според Юнг това се дължи не просто на нашето пояснение, а на фактически съществуваща връзка, която назовава „ синхроничност “.
Важно е да се означи, че концепцията за синхроничност има огромен брой критици , които считат, че тя е освен неразбираемо дефинирана, само че и контрапродуктивна от научна позиция. Скептиците са склонни да приписват явлението на така наречен „ апофения “ или склонността, която имаме, да откриваме схеми или смисъл в безусловно инцидентни и несвързани феномени. Парейдолията, при която виждаме лица на всички места, е образец за образна апофения.
Заблуда или не, от време на време „ синхроничностите “ ни оказват помощ да действаме, да вземем решение или даже коренно да променим живота си. Ние избираме какво пояснение да дадем на нещата. Ако необикновеното стичане на събитията е привлякло вниманието върху нещо, което сте пренебрегнали по-рано, може би е време да се замислите.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ