Животни от метал заселиха Родопите
Всеки, който види скулпторите на Антон Урдажиев на фотоси, се пита за какво не са сложени в естествената си среда по градските площади и паркове? Повечето от овластените ни люде като че нямат съвсем никакво отношение към изкуството, по тази причина с годините площадите се унифицираха и станаха безлични. Не носят нито историческа памет, нито знание, нито кой знае каква хармония, споделя 33-годишният родопчанин. Творбите му се харесват от хиляди хора в нета, но малко от тях могат да си разрешат да ги имат.
250-килограмов хамелеон забожда големите си очи като че ли напряко в душата ти още щом го зърнеш и по-късно не откъсва взор от теб. Взира се и като че ли те следи, без значение накъде се движиш и от кое място го гледаш. Скулптурата е от арматура, направена е от хиляди късчета метал с безброен брой заварки. И внушава неподправено чувство за изваяна форма и от статуя, и от природата. Авторът наподобява като хобит по отношение на размера на съществото с големи очи, което като че ли е живо.
Антон Урдажиев е направил към този момент десетина такива спиращи дъха големи железни статуи, с които може да се гордее всеки площад. Те са високи над два метра, а всяка една от тях тежи към 250 кг. Авторът им обаче е малко прочут в родния си край, където ги създава. Антон е от рудоземското село Елховец и извайва арматурата в работилница във фамилната къща. Приятелите на 33-годишния ваятел го откриват по негова пластика на основния път. Преди няколко години Антон инсталира изображение на желязна риба до реката и тя незабавно се трансформира в атракцията на Елховец. Металната пластика служи за стоянка, за срещи и за самобитна указателна табела накъде е работилницата на ефектния ваятел.
" Исках да направя подарък за селото, а също така да припомня, че изкуството съществува и носи положителни страсти, тъй като у нас от ден на ден се не помни за него ", споделя създателят. След като инсталирал рибата, той се изненадал, когато всекидневно почнали да стопират преминаващи, с цел да се снимат с творбата му.
Антон поел пътя на художник от дете, въпреки че в рода му няма други с сходно предопределение. След години приключил статуя в Националната художествена гимназия " Цанко Лавренов " в Пловдив, а по-късно и Художествената академия в София със компетентност " Металопластика ".
" И това е статуя, но с по-алтернативни материали. Харесва ми да я върша. Може би по света няма сходна на моята техника, макар че доста хора създават статуи от метал. След като приключих академията, се прибрах в село, тъй като тук имам изискванията и свободата да работя. Това обаче нямаше по какъв начин да стане, в случай че не бяха родителите ми, които са ми главните спонсори. Защото това, с което се занимавам, е разкош и в случай че не са те, твърдо да имат вяра в мен, няма да го осъществя ", признава създателят.
Семейството има компания за шофьорски курсове в Пловдив и в нея работят татко му, майка му и брат му. Те финансират креативните инициативи на Антон. Той е пригодил етаж от къщата за свое ателие. Започнал да прави железни пластики с концепция да красят парково пространство. В работилницата му се раждат внушителните му по мярка скулптори на игуана, бухал, пчела с пчелна пита, феникс, обаян жабок... Всички са направени от стотици дребни части арматура.
" Много е трудоемко, всяко парче е огъвано и заварявано поотделно. Скулптурата е неповторима, тъй като няма по какъв начин да бъде повторена. Няма по какъв начин да извиеш по същия метод всяко парче арматура и да направиш безусловно същите заварки. Частите са хиляди. На всяка се отдава внимание. Една скулптора лишава най-малко месец и половина - два сериозен труд ", споделя скулпторът.
Хората харесват неговите пластики, те ги карат да мислят, да усещат. Скулпторите му обаче не са по всеки джоб. Потенциалните му клиенти са богати хора с нюх за изкуството. " Добре че ги има, те могат да оценят какво дава изкуството, а и да си го разрешат. Без тях нямаше да ги има и художниците. Това е интелектуален труд, с цел да направиш една статуя, ти лишава години подготовка, по тази причина е и скъпо. И по тази причина през вековете са си го разрешавали да го имат богати хора. И с помощта на тях са останали за поколенията творбите на Микеланджело, Леонардо ", споделя Атон.
Творбите му се радват на голям триумф в обществените мрежи. " Хората доста ги харесват, пишат ми, желаят да ги имат, тъй като ги схващат, само че не могат да си ги разрешат. А аз постоянно се фотографирам до всяка от пластиките, с цел да се види, че те са над два метра. Жалко че на малко места могат да се видят тези статуи. За да поискаш изкуство по площадите, би трябвало да имаш очи за него и да си образован, с цел да разбираш какво ти носи то - ще образова хората, ще разширяваш посредством него мирогледа им. За страдание малко от днешните властници схващат от изкуство. Много е хубаво, че в България има богати интелигентни хора, които желаят да имат сходни произведения. Това ме обнадежди ", признава Антон.
Неговата пчела с пита краси рецепцията на петзвезден арт хотел във Велинград. Огромните му игуана, хамелеон, бухал и скакалец пък красят двора на частна къща на първа линия до морето в Лозенец. Митологичният му феникс посреща посетителите във фоайето на една от най-големите компании за продажба на метали - " Метал М " в София. Предстои и жабата му - обаян принц, скоро да поеме към огромен клиент. Антон възнамерява да търси оттук насетне клиенти и в чужбина.
" Всичките ми екстериорни пластики са въодушевени от природата. Правя предварителни изследвания, когато реша да изработя обещано животно. Грабва ме естетиката на неговите форми, във всички животни има някаква тайнственост. Аз предпочитам тези, чиято хармония усетя сега. Желанието ми е да намерят своето място по площади и градинки, а не да бъдат единствено в частни сбирки, където могат да ги видят стеснен брой хора ", разяснява скулпторът.
Една от ефектните му произведения отвън пластиките на животни е земното кълбо, направено от стотици елементи на ръчни часовници. Направил я като студент и с нея потърсил мястото си във времето.
250-килограмов хамелеон забожда големите си очи като че ли напряко в душата ти още щом го зърнеш и по-късно не откъсва взор от теб. Взира се и като че ли те следи, без значение накъде се движиш и от кое място го гледаш. Скулптурата е от арматура, направена е от хиляди късчета метал с безброен брой заварки. И внушава неподправено чувство за изваяна форма и от статуя, и от природата. Авторът наподобява като хобит по отношение на размера на съществото с големи очи, което като че ли е живо.
Антон Урдажиев е направил към този момент десетина такива спиращи дъха големи железни статуи, с които може да се гордее всеки площад. Те са високи над два метра, а всяка една от тях тежи към 250 кг. Авторът им обаче е малко прочут в родния си край, където ги създава. Антон е от рудоземското село Елховец и извайва арматурата в работилница във фамилната къща. Приятелите на 33-годишния ваятел го откриват по негова пластика на основния път. Преди няколко години Антон инсталира изображение на желязна риба до реката и тя незабавно се трансформира в атракцията на Елховец. Металната пластика служи за стоянка, за срещи и за самобитна указателна табела накъде е работилницата на ефектния ваятел.
" Исках да направя подарък за селото, а също така да припомня, че изкуството съществува и носи положителни страсти, тъй като у нас от ден на ден се не помни за него ", споделя създателят. След като инсталирал рибата, той се изненадал, когато всекидневно почнали да стопират преминаващи, с цел да се снимат с творбата му.
Антон поел пътя на художник от дете, въпреки че в рода му няма други с сходно предопределение. След години приключил статуя в Националната художествена гимназия " Цанко Лавренов " в Пловдив, а по-късно и Художествената академия в София със компетентност " Металопластика ".
" И това е статуя, но с по-алтернативни материали. Харесва ми да я върша. Може би по света няма сходна на моята техника, макар че доста хора създават статуи от метал. След като приключих академията, се прибрах в село, тъй като тук имам изискванията и свободата да работя. Това обаче нямаше по какъв начин да стане, в случай че не бяха родителите ми, които са ми главните спонсори. Защото това, с което се занимавам, е разкош и в случай че не са те, твърдо да имат вяра в мен, няма да го осъществя ", признава създателят.
Семейството има компания за шофьорски курсове в Пловдив и в нея работят татко му, майка му и брат му. Те финансират креативните инициативи на Антон. Той е пригодил етаж от къщата за свое ателие. Започнал да прави железни пластики с концепция да красят парково пространство. В работилницата му се раждат внушителните му по мярка скулптори на игуана, бухал, пчела с пчелна пита, феникс, обаян жабок... Всички са направени от стотици дребни части арматура.
" Много е трудоемко, всяко парче е огъвано и заварявано поотделно. Скулптурата е неповторима, тъй като няма по какъв начин да бъде повторена. Няма по какъв начин да извиеш по същия метод всяко парче арматура и да направиш безусловно същите заварки. Частите са хиляди. На всяка се отдава внимание. Една скулптора лишава най-малко месец и половина - два сериозен труд ", споделя скулпторът.
Хората харесват неговите пластики, те ги карат да мислят, да усещат. Скулпторите му обаче не са по всеки джоб. Потенциалните му клиенти са богати хора с нюх за изкуството. " Добре че ги има, те могат да оценят какво дава изкуството, а и да си го разрешат. Без тях нямаше да ги има и художниците. Това е интелектуален труд, с цел да направиш една статуя, ти лишава години подготовка, по тази причина е и скъпо. И по тази причина през вековете са си го разрешавали да го имат богати хора. И с помощта на тях са останали за поколенията творбите на Микеланджело, Леонардо ", споделя Атон.
Творбите му се радват на голям триумф в обществените мрежи. " Хората доста ги харесват, пишат ми, желаят да ги имат, тъй като ги схващат, само че не могат да си ги разрешат. А аз постоянно се фотографирам до всяка от пластиките, с цел да се види, че те са над два метра. Жалко че на малко места могат да се видят тези статуи. За да поискаш изкуство по площадите, би трябвало да имаш очи за него и да си образован, с цел да разбираш какво ти носи то - ще образова хората, ще разширяваш посредством него мирогледа им. За страдание малко от днешните властници схващат от изкуство. Много е хубаво, че в България има богати интелигентни хора, които желаят да имат сходни произведения. Това ме обнадежди ", признава Антон.
Неговата пчела с пита краси рецепцията на петзвезден арт хотел във Велинград. Огромните му игуана, хамелеон, бухал и скакалец пък красят двора на частна къща на първа линия до морето в Лозенец. Митологичният му феникс посреща посетителите във фоайето на една от най-големите компании за продажба на метали - " Метал М " в София. Предстои и жабата му - обаян принц, скоро да поеме към огромен клиент. Антон възнамерява да търси оттук насетне клиенти и в чужбина.
" Всичките ми екстериорни пластики са въодушевени от природата. Правя предварителни изследвания, когато реша да изработя обещано животно. Грабва ме естетиката на неговите форми, във всички животни има някаква тайнственост. Аз предпочитам тези, чиято хармония усетя сега. Желанието ми е да намерят своето място по площади и градинки, а не да бъдат единствено в частни сбирки, където могат да ги видят стеснен брой хора ", разяснява скулпторът.
Една от ефектните му произведения отвън пластиките на животни е земното кълбо, направено от стотици елементи на ръчни часовници. Направил я като студент и с нея потърсил мястото си във времето.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ