Цената на звездата Мишлен, жадувана от всеки MasterChef
Всеки основен готвач би желал да има висшото самопризнание - звездата Мишлен, по този начин, както всеки академик би желал да завоюва Нобелова премия. Това води до мигновена популярност и тълпи от гости в ресторанта, в който работи. Тези от тях, които имат три звезди Мишлен, стават негласни членове на малобройния клуб на най-елитните шефове в света.
Тази звезда е несъмнено индикация, че в съответния ресторант шеф-готвачът се е справил най-добре.
Ако се върнем в годините обратно, в края на Х1Х век компания от Франция с името Мишлен стартира да създава автомобилни гуми по собствен личен патент. По това време колите са били към момента малцина /около 3000 бр./ и с цел да възбудят интереса към колите, двамата братя Андре и Едуард Мишлен вземат решение да разгласяват безвъзмезден справочник за водачите с името Гид Мишлен. В него се предлага информация, от която всеки автомобилист имал нужда - карти, указания за ремонт, промяна на гуми и така нататък и несъмнено - лист с положителни хотели, в които е могло да се отседне и похапне.
Във времето напред двамата братя Мишлен издават справочник за Белгия, Алжир, Тунис, Алпите, Бавария, Холандия, по-късно и за Германия, Испания, Италия. Основен цвят на този справочник е признат да бъде аленият.
Ресторантите се появяват в гида на Мишлен като независимо звено чак през 1920 година, а шест години по-късно на най-качествените от тях стартират да присъждат звезда, а през 1931 година се прибавят втората и третата звезда. Всяка присъдена звезда е равна на доста добър ресторант, две звезди е равно на чудесно готвене, заслужаващо отклоняване от пътя, а три звезди подхождат на изключителна кухня, която заслужава особено пътешестване.
Звездите се присъждат само за качество на храната, а за ситуацията и обслужването се присъжда така наречен couverts, т.е. принадлежности, това е тип иконка с изображение на вилица и лъжица и са в разнообразни цветове, черно или алено. Последните са за извънредно положително обслужване и комфорт.
За премията звезда Мишлен са особено подготвени анонимни инспектори, които посещават заведението и дават своята оценка. Те са с висше обучение или имат професионален опит в хранителната промишленост и в хотелския мениджмънт, имат разсъдък, вкусова памет, с която да съпоставят обещано ядене сега на хранене или което са пробвали преди повече от шест месеца.
След визитата на даден ресторант те изготвят разбор, като дават своите усещания в писмен тип. Никога не се знае кой ресторант в кой миг ще бъде посетен от контрольор на Мишлен. Това постоянно се пази в дълбока загадка. Допреди няколко години инспекторите не са имали право да дават изявленията, постоянно са били обгърнати в загадъчност, в това число са били и задължавани да не разкриват пред своите близки какво е естеството на тяхната работа.
Когато даден контрольор посети ресторант, той съблюдава някои елементарни правила при поръчването на храната. Най-често изборът е върху ястия, които се подготвят с повече съставки и артикули. По този метод те ще се уверят в сложността и уменията на основните готвачи и техните екипи. Никога не се поръчва салата, а доста рядко чорба. Набляга се на главните ястия и десерт.
Всяка поднесена храна се следи дали е приготвена съвършено и механически вярно, конструкция на ястието и не на последно място - креативност на шеф-готвача, т.е неговият почерк, който би трябвало да е самостоятелен.
Заведенията, на които се присъжда трета звезда, се посещават най-вече от 8 до 10 пъти годишно и постоянно от разнообразни инспектори. След това те пишат съответни отчети, въз основа на тях се взема решение какъв брой звезди да бъдат присъдени.
Най-много звездни ресторанта има във Франция и това е изцяло обяснимо -
Франция се гордее с най-хубавата си кухня. Следват Япония - цели 26 бр., Съединени американски щати, Германия, Испания. Интересно е, че и Китай има своите звездни заведения за хранене, цели 9 бр., следват още Англия, Швейцария и така нататък
Звездата Мишлен е съпоставима с упованието на премиите Оскар.
За мнозина шефове Мишлен е сбъдната фантазия, само че по едно и също време с това е и нож с две остриета. Шеф-готвачите и техните екипи са изключително напрегнати - едно да запазят така бленуваната за тях звезда, а въпреки това - от многото работа и напрежение, което им основава този тип перфекционизъм. Те са длъжни да запазят високото равнище, а възможната загуба би могло да има пагубни последствия и довеждането до банкрут.
В изявление с небезизвестния Гордън Рамзи, който до неотдавна беше собственик на три звезди Мишлен, той дава отговор на въпроса какво би направил, в случай че разбере, че негов помощник е отговорен за неуспеха на приготвено ядене: Ще го заведа в най-красивия норвежки фиорд и ще го удавя там.
Британският MasterChef Марко Пиер Уайт след три звезди Мишлен се отхвърля от тях и се отдръпва от готвенето. Той е наясно и си дава сметка, че с тези звезди е постигнал задачите си, само че и нанесъл големи жертви в персонално отношение със фамилията си, в живота си в името на кариерата. Осъзнава, че е тип пандизчия на личния си свят, да работи безспирно шест дни в седмицата, да е неразделно до кухнята и състава си от помощници и да няма време за околните си, децата си и да загуби своето персонално пространство.
Такава е цената на звездата Мишлен за множеството от неговите сътрудници - това е избор на живот, борбата за звезда е постоянно на живот и гибел, това го потвърждава и историята. Тази бленувана звезда лишава живота и на един извънреден MasterChef - господин Лоазо, който печели три звезди Мишлен, само че след това губи позициите си на френски кулинарен гуру, изпада в дълбока меланхолия и историята му приключва с съдбовен край - единствено на 52 години той взема решение да прекъсне живота си.
Звездите Мишлен са и боязън и обезсърчение, екстаз и успех, за всеки готвач е влиятелно да има по този начин мечтаната звезда " Мешлен ".
