Всеки ден се разхождам из парка, виждам млади майки да

Всеки ден се разхождам из парка, виждам млади майки да се разхождат с колички, да си приказват нежно със своите ангелчета. Много завиждах на тези дами. Но не с черна злоба, а по един благ метод.

Много желаех да изпитам всички наслади на майчинството, само че нямаше по какъв начин да стане. Като тийнейджърка бях диагностицирана с неплодородие. Органите ми не се развиваха вярно и колкото и да ги лекувахме с лекарите, всичко беше на вятъра.

Дори се лекувах в Германия. Имах повече от дузина операции… До последния миг се надявах, че всичко ще се подреди.

Съпругът ми, който беше с мен през цялото това време, най-после също не устоя и ме напусна. Не го упреквах нито за минута. Той искаше дете, съвсем повече от мен, и всякога чакаше резултатите от теста със спотаен мирис.

Когато чух, че нищо не се е трансформирало, излязох от стаята и по-късно мълчах дни наред. Дори не знам на кого му беше по-трудно да се помири с нашата загуба в тази борба.

Днес беше топъл пролетен ден. Лятото идваше скоро. Птичките пееха, слънцето грееше блестящо. Щеше да е прелестен ден. Настроението ми даже се промени малко към по-добро.

Изведнъж нечий спокоен рев ме извади от мислите ми. На пейката седеше младо момиче; изглеждаше на към шестнадесет години. Докато минавах, нещо ме накара да спра.

— Какво ти се е случило? Може ли да седна при теб?

Момичето подвигна насълзените си очи и едвам кимна.

Нейната история се оказа остаряла като времето. Излизала с едно момче, забременяла и в този момент не знаела какво да прави.

Младежът каза; да се отърве от детето, тъй като не желае да съсипе живота му, а момичето схваща цялата отговорност на обстановката. Не знае по какъв начин да каже на родителите си.

Баща й е боен, доста непоколебим човек от остарялата школа. Още когато почнали да излизат, той предизвестил, че в случай че забременее, ще я изгони от у дома. Ако пък съумеят да създадат бебе, да си го гледат сами.

Когато Ана, това беше името на момичето, отишла при лекаря за консултация, й споделили, че в случай че в този момент направи аборт, към този момент няма да може да има деца.

Сега тя седеше тук и просто не знаеше по какъв начин да постъпи. Как да продължи животът си.

Седяхме по този начин с нея към час. Говорехме за разнообразни неща. По някаква причина желаех да й опиша моята история. Да я поддържа в избора й да задържи бебето.

Стомахът ми ръмжеше, предложих  йда отидем до пицарията, която се виждаше насреща. Разменихме си телефонните номера и се разделихме.

Вечерта получих известие от Ана. Тя ми благодари за диалога и изиска среща на следващия ден. В отговор й изпратих адреса, на който работя.

На идващия ден Аня ме чакаше на вратата на офиса от ранни зори. Беше много нервна, само че изглеждаше решителна.

– Осинови ти детето ми. Мечтата ти да имаш новородено ще се сбъдне. Не желая да лиша едно почтено бебе от правото на живот и ярко бъдеще. Можеш да му дадеш всичко, от което се нуждае. Сигурна съм!

Тази молба ме изненада. Шокира Момичето обаче беше право.

Много желая дете, даже съм мислила за осиновяване от сиропиталище… Съгласих се без повече съмнения.

По време на бременността момичето пристигна да живее при мен и сподели на родителите си, че са я изпратили от учебно заведение на стаж в прилежащ град. Изненадващо те нямаха въпроси. Имаха й доверие… Това обаче не е моя работа.

Скоро Ана роди. Бях там през цялото време до края. В документите записаха мен като майка. Трябваше да платя добре и на основния доктор, и на целия персонал…

Роди се момиченце. Толкова пухкаво, толкоз сладко. Имаше тъмна коса и дъгообразни устни.

Аня идваше всеки уикенд да вижда бебето, нямах нищо срещу. Каквото и да се приказва, това е личното й дете. Бях щастлива, че момичето усеща отговорност и обич.

Ето станах майка, когато изцяло бях изгубила вяра.