Регионът на ЦИЕ се очертава като основен конкурент на Западна Европа при новите инвестиции в центрове за данни, показва анализ
Проблемите с енергийните запаси и недостъпността на подобаващи терени провокират прекосяване на данъчни центрове в Европа от Западна част към Централна и Източна Европа (ЦИЕ). В рамките на този развой България може да се утвърди като значим състезател в секторите на данни и инфраструктура, в случай че съумее да употребява своите конкурентни преимущества, включващи съществуването на нуклеарна сила, хидроелектрически станции, свободни площи за градеж, удобен климат и ефикасна данъчна система. Това се показва в разбор на „ ИУай “ (EY) за въздействието на изкуствения разсъдък (ИИ) върху енергетиката, осведомиха от компанията.
Към края на 2025 година в Европа ще съществуват над 3000 настоящи данъчни центрове, само че те ще бъдат неравномерно разпределени. Германия, Обединеното кралство, Франция, Нидерландия и Ирландия дружно заемат към 55% от всички тези уреди в Европа. Градовете Франкфурт, Лондон, Амстердам, Париж и Дъблин преобладават като съществени хъбове. Общият конфигуриран потенциал ще скочи от към 2 GW през 2020 година до близо 4,6 GW при започване на 2025 година, представляващ над 60% от потенциала на данъчните центрове в Европа.
Въпреки това, европейската екосистема на данъчните центрове трансформира своя образ – обичайните хъбове са изправени пред ограничавания, свързани с дефицит на земя и енергийни запаси. Инвеститорите стартират все по-често да се насочват към нови местоположения, които оферират по-добри енергийни мрежи, налични терени, и по-ниски разноски. Тази наклонност е изключително забележима в центровете за данни, при които близостта до крайните консуматори е по-малко значима, а икономичността става водещ фактор. Регионът на Централна Европа излиза на напред във времето като един от главните съперници, както е посочено в разбора.
Към края на 2025 година в ЦИЕ ще се намират към 24% от всички данъчни центрове в Европа. Капацитетът в района е главно съсредоточен в Полша, скандинавските страни, Турция, Чехия и Румъния, които дружно имат към 63% от данъчните уреди в Централна Европа, съгласно информацията от разбора.
Енергийният микс на района към този момент включва към 65% надеждни нисковъглеродни източници, като възобновими, нуклеарни и хидроелектрически, което дава структурно преимущество за растежа на енергоемките данъчни центрове.
Преместването на вложителите към ЦИЕ води до усилване на конкуренцията сред страните. Всяка страна предлага свои неповторими преимущества за развиване на данъчни центрове.
Някои имат по-чист енергиен микс, до момента в който други оферират по-ниски оперативни разноски, удобен климат, който лимитира охлаждането, или огромни свободни терени. В композиция тези преимущества вършат района все по-привлекателен за нови вложения в центрове за данни и ИИ инфраструктура, акцентират откривателите.
На фона на тези трендове порастват и упованията за увеличение на електрическото ползване от данъчните центрове.
С оглед на разширяващото се географско наличие на данъчните центрове в Централна Европа, делът на потреблението им в националното търсене може да доближи сред 2% и 14% до 2035 година, като най-високи проценти се чакат в скандинавските страни.
„ Ако България има предпочитание да притегли значими вложения в данъчни центрове и ИИ инфраструктура, би трябвало да се възползва от конкурентните си преимущества, в това число съществуването на нуклеарни мощности, гъвкавите хидроелектрически източници, свободни земи, подобаващ климат и удобна данъчна система “, споделя Мартин Бочев, началник на „ ИУай-Партенон България “ (EY-Parthenon Bulgaria).
Според него страната е естествена взаимозависимост сред мрежите на Централна Европа, Турция и Близкия Изток, което ѝ дава капацитет да се утвърди като районен хъб за продан и маршрутизиране на данни, отвън обичайните северозападни пътища.
„ Реализацията на огромен план от водещи интернационалните вложители би имала последици, оттатък съответната инвестиция – би изпратила явен сигнал на пазара за съществуването на действителен потенциал, предсказуема среда и способността на страната да реализира комплицирани инфраструктурни планове, което може да докара до последваща вълна от вложения “, прибавя той.
В момента данъчните центрове образуват към 1,5% от световното електрическо ползване. Най-високата централизация е в Съединени американски щати, където те съставляват съвсем 4,5% от общото електрическо търсене, следвани от Обединеното кралство с към 2,5% и Европейския съюз с към 2,3%. В рамките на Европейски Съюз разпределението е неравномерно: Ирландия има към 22% от електрическото си ползване от данъчни центрове, до момента в който Нидерландия, Германия и Франция регистрират към 5%, 4% и 2% надлежно.
Според прогнозите в разбора данъчните центрове биха могли да образуват към 7% от растежа на световното електрическо търсене за интервала 2025-2030 година и към 9%, в случай че погледнем по-дългосрочно в интервала 2025-2035 година
Съществуващите в края на 2025 година в международен мащаб данъчни центрове са съвсем 12000, от които максимален дял – към 45% – е съсредоточен в Съединени американски щати, а Европа заема 27%.
