Българите използват по-дълго мобилните си устройства и пазят по-малко стари телефони вкъщи спрямо европейците, според проучване
В съвсем две трети от потребителите в България (64 процента) са употребявали последния си мобилен телефон повече от три години, до момента в който този % в Европа е 48 на 100. Тези данни са от годишното проучване на „ Йеттел “ за използването на мобилни устройства в България, което е представително за популацията в градовете и селата. Сравнението с Европа идва от последния отчет на GSMA (глобалната асоциация на мобилни оператори) от края на 2024 година, който включва някои от по-значимите европейски страни – Франция, Германия, Италия, Полша, Испания, Швеция, Англия и Азербайджан.
Проучването демонстрира, че ненужните мобилни устройства най-често остават вкъщи – 35 % от българите и 36 % от европейците споделят това. Основните аргументи за това са желанието за аварийно устройство, неведение какво да вършат с него и съществуването на файлове, които желаят да запазят.
Така съвсем всеки втори българин (47 процента) съхранява най-малко един остарял телефон у дома, а този % е доста по-висок измежду потребителите в Европа – 77 %. Някои българи, 11 %, не знаят дали имат неизползвани мобилни апарати вкъщи, до момента в който в Европа сходно незнание е изразило единствено 2 %.
Вторият най-чест сюжет за остарели телефони е те да се дават на родственици и другари. Около една четвърт от респондентите показват, че дават ненужната техника на различен човек, което удължава нейното потребление.
Изследването на „ Йеттел “ разкрива също, че 7 % от българите към момента изхвърлят старите телефони в общите боклуци, до момента в който в други европейски страни този дял е единствено 4 %. Близо 8 % от българите предават старите устройства за преработване, което още веднъж е по-малко от 10 % в Европа.
На въпроса „ Какво би ви подтикнало да предадете остарелия си мобилен телефон за преработване или назад изкупуване? “, респондентите най-често показват: опция за добра цена, несъмнено заличаване на персоналните данни и елементарен и комфортен развой.
Готовността на българските консуматори за ремонт също излиза наяве, като 68 % от интервюираните декларират, че биха поправили мобилния си телефон при щета, а 70 % от тези, които са попадали в такава обстановка, към този момент са го ремонтирали.
В подтекста на това, удължената гаранция е високо оценена – 91 % от хората я смятат за значима, а ползата към три- и четиригодишната гаранция е забележителен.
Скъпият ремонт е фактор, заради който половината респонденти не поправят смарт телефона си, а 40 % считат, че телефонът им е прекомерно остарял за ремонт. Желанието за ново устройство е предиздвикало 35 % от участниците да се откажат от ремонта на остарелия уред.
Въпреки готовността за ремонт, някои консуматори въпреки всичко избират да закупят ново устройство, най-често заради износването на батерията – 27 % от българите и 35 % от европейците. Всеки четвърти у нас сменя телефона си, тъй като новият модел предлага по-добри функционалности, което демонстрира, че хората са дейни по отношение на софтуерния прогрес.
Някои от останалите аргументи включват бавната работа на устройството, повреди или случаи, в които телефонът ненадейно стопира да действа.
По време на покупка потребителите в България най-често се концентрират върху издръжливостта, батерията и цената. В Европа главните критерии са сходни, само че с друг акцент – батерията води, следвана от издръжливостта и сигурността на персоналните данни.
