Законопроектът за държавния бюджет за 2026 г. ще бъде разгледан днес на второ четене от Комисията по бюджет и финанси
Днес Комисията по бюджет и финанси ще разиска на второ четене законопроекта за държавния бюджет на България за 2026 година. Извънредната сесия е планувана за 12:30 часа, където ще бъдат гласувани близо 70 промени и допълнения, препоръчани сред двете четения.
Представители на всички политически обединения внесоха оферти за корекции, включително и от ръководещите. Крайният период за предложенията беше 20 юли на настоящата година.
Стефан Белчев от „ Прогресивна България “ предлага понижаване на членовете на препоръките на шефовете на обществени предприятия от пет на три. В случай на обоснована причина, предлаганият текст позволява увеличение на размера до пет члена. Председателят би трябвало да бъде самостоятелен. Освен това, заплатите на членовете на управителните органи няма да надвишават заплатата на депутат, а на изпълнителните членове — заплатата на министър.
Константин Проданов от „ Прогресивна България “ предлага разширение на листата на лицата, които не могат да получават в допълнение заплащане, включвайки началниците на политическите кабинети.
Румен Миланов също от „ Прогресивна България “ предлага нарастване на бюджета на Държавната организация „ Технически интервенции “ с 2,6 млн. евро за поддръжка и закупуване на нова техника, както и за главен ремонт на административния комплекс в София.
Предложение от Константин Проданов планува финансиране от 51,100 евро за Научен институт „ Западни околности “, финансирано от Министерството на образованието, с акцент върху историята и проблемите на българите в района.
Движение за права и свободи предлага отпадане на понижението на дотацията за вероизповеданията и желае автоматизираните механизми за заплати на военнослужещите да продължат да важат и за 2026 година.
Движение за права и свободи предлага и увеличение на еднократната помощ при раждане на дете, с цел да бъде равна на междинната брутна заплата за миналата година, с актуализация всяка година. За 2026 година тази помощ би трябвало да е 1407 евро.
Димо Дренчев от „ Възраждане “ предлага нова формула за установяване заплатите на ръководителя и членовете на Комисията за финансов контрол, като заплатите да бъдат свързани с тези на ръководителя на Народното събрание.
Предложение от Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС планува 600,000 евро за планиране на пътен възел при Игнатиево на автомагистрала „ Хемус “, считан за значим за развиването на региона.
ГЕРБ-СДС предлага и нарастване на детските помощи и данъчните облекчения с 60% и освобождение на българската отбранителна промишленост от подаване на данъчни документи.
Предложение от Костадин Ангелов планува 10 млн. евро за създаване на Националната детска болница, с сходни суми заложени и за идващите две години, осигурявайки стабилно финансиране на плана.
Николай Денков от „ Продължаваме промяната “ предлага стратегии за възстановяване на просветителната инфраструктура с бюджет до 330 млн. евро за нови и съществени поправки на детски градини и учебни заведения.
Също по този начин, „ Продължаваме промяната “ предлага ограничавания за заплатите на държавните чиновници в съответствие с министерските, 10 евро дотация за вероизповедания и удвояване на компенсацията за раждане при близнаци.
Венко Сабрутев от „ Продължаваме промяната “ възнамерява възбрана за реклама на хазарт, с изключения за избрани формати.
Любен Иванов от „ Демократична България “ предлага включване на нови държавни гаранции за закупуване на хеликоптери.
Сред другите оферти от „ Демократична България “ е понижаване на разноски по бюджета и увеличение на таксите за хазарт, за понижаване на бюджетния недостиг.
Проектът на бюджет за 2026 година планува недостиг от 5,7% от Брутният вътрешен продукт, с планувани доходи от 49,6 милиарда евро и разноски от 56,8 милиарда евро. Бюджетът е създаден при предстоящ стопански растеж от 2,6% и инфлация от 4,3%.
Максималният нов дълг за 2026 година е 10,1 милиарда евро, с ангажимент за заем по европейския инструмент за сигурност. Очакваният държавен дълг ще доближи 37,7 милиарда евро, или 30,1% от Брутният вътрешен продукт.
Мотивите за законопроекта отразяват настоящото положение на обществените финанси и включват краткосрочни ограничения за фискална резистентност.




