50 на сто от българите подкрепят сивата икономика
* Всеки четвърти би дал рушвет, в случай че от това зависи продобиване на сделка * Една четвърт са навити да им се доплаща кеш на ръка, половината са подготвени да работят без контракт
50 на 100 от българите поддържат стопанската система в сянка, а една трета от сънародниците ни са навити да работят даже и без контракт, сочи изследване на Института за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките.
Темата за " стопанската система в сянка " е неизменима част от обществено икономическите модели на държание в трансформиращото се българско общество. Наричана още неофициална, сива или скрита, това е тази част от стопанската система, при реализирането на която се правят - осъзнавано и добре замаскирано - нарушавания на финансовото, трудовото, здравното и обществено осигурителното законодателство. Целта е продобиване на бързи конкурентни преимущества и генериране на необлагаеми стопански изгоди.
Редица проучвания от последните 10 години демонстрират, че България заема едно от първите места в Европа по условен дял на " стопанската система в сянка " от Брутният вътрешен продукт (28-30%). В търсене на пояснение за високата включеност и приемливост на българското общество към сенчестите практики, екип учени от Института за проучване на обществата и знанието при Българска академия на науките осъществя тригодишен научно проучвателен план " " Икономиката в сянка " като девиантно държание " (2016-2019). Целта на плана бе посредством осмисляне на класическите и най-новите теории за девиантното (отклоняващото) държание да се открият типичните за българското общество настройки и стандарти към " стопанската система в сянка " и да се опишат най-често срещаните поведенчески модели, посредством които се осъществя " включването " в сенчести практики.
На базата на извършеното през октомври-ноември 2018 година национално представително проучване измежду популацията (15+г.) на тематика " Сенчестите стопански практики като характерни форми на девиантно държание ”, екипът на Българска академия на науките доближава до някои по-важни заключения. Един от тях е обвързван с това, че обществената норма е отслабена - към една втора от изследваните хора имат податливост към вземане предвид със обществените правила. Останалите клонят по-скоро към държание, включващо детайли на девиантност - несъобразяване и/ или непосредствено неспазване на обособени закони.
Съгласно изследването, жителите преценят законите извънредно прагматично.
Един закон се смята за " неприятен ", в случай че слага трудности пред постигането на цели, имащи висока или междинна личностна стойност. Обръщаме особено внимание на този факт, тъй като нормално, когато се изследва отношението към законовата среда, се приема, че индивидите имат кардинално мнение за законите, което се базира на познаването им. Това до известна степен е правилно, само че детерминиращото в тази ситуация е въздействието на персоналната съставния елемент - качеството на законодателството се преценя през призмата на това дали индивидът може да реализира персоналните си цели в подтекста на настоящото законодателство. Изследването на Българска академия на науките демонстрира, че хората са в най-висока степен склонни да нарушават формалните правила в две кардинални обстановки. Едната е, когато заради ниския си учебен статус не познават законите и/или не изпитват почит към тях.
Втората причина е, че част от хората заради високия си учебен статус дотам добре познават законите, че откриват благоприятни условия за тяхното нарушение без опасност от наказания.
И двата случая са генератори на девиантно държание, само че с друг знак. Докато в първия случай можем да приказваме за човеци от категорията " естествени бунтари ", във втория случай най-вероятно се сблъскваме с индивиди-максимизатори или неутрализатори, т. е. лица, които напълно умишлено нарушават законите, с цялостното осъзнаване на обществената цена на осъществяваните дейности.
В публичното мнение съжителстват два вида стандарти. Първият от тях са порицаващи, които осъждат " стопанската система в сянка " като обществено недопустимо и неприемливо държание, а вторите имат стандарти, които намират оправдания за нарушаването на законодателството. Типичен образец за порицаващ стандарт " Икономиката в сянка " е, че тя е тежко морално закононарушение, тъй като накърнява обществените правила и разбирателството сред хората ". Пример за рационализиращ стандарт е " Икономиката в сянка " е най-бързият метод за продобиване на повече пари ". Двата вида стандарти са с друга степен на разпространяване, като факторите за тяхното личностно разбиране са най-много просветителният статус, възрастта и приходите, както и цялостната оценка за законодателството. В резултат на това, склонността към включване в сенчести практики е относително висока:
- 9,8% от популацията е напълно според, а 27,0% е до известна степен според да работи без договор;
- 18,8% от българите са напълно съгласни, а 24,0% - до известна степен съгласни, да им се доплаща кеш " на ръка ", а да бъдат обезпечавани на по-ниска сума;
- 9,9% са напълно склонни, а 24,9% до известна степен са склонни да дадат рушвет или да създадат услуги на лица, от които зависи продобиване на договорка.
В актуалното българско общество се разграничават осем поведенчески модела, от които единствено един не съдържа детайли на девиантност (отклонения или нарушения) - това са конформистите. Другите седем модела се характеризират с друг по тип афинитет към девиантност - разграничаваме 1) иноватори, 2) ритуалисти, 3) оттеглящи се, 4) бунтари, 5) максимизатори, 6) неутрализатори и 7) алтернатори.
50 на 100 от българите поддържат стопанската система в сянка, а една трета от сънародниците ни са навити да работят даже и без контракт, сочи изследване на Института за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките.
Темата за " стопанската система в сянка " е неизменима част от обществено икономическите модели на държание в трансформиращото се българско общество. Наричана още неофициална, сива или скрита, това е тази част от стопанската система, при реализирането на която се правят - осъзнавано и добре замаскирано - нарушавания на финансовото, трудовото, здравното и обществено осигурителното законодателство. Целта е продобиване на бързи конкурентни преимущества и генериране на необлагаеми стопански изгоди.
Редица проучвания от последните 10 години демонстрират, че България заема едно от първите места в Европа по условен дял на " стопанската система в сянка " от Брутният вътрешен продукт (28-30%). В търсене на пояснение за високата включеност и приемливост на българското общество към сенчестите практики, екип учени от Института за проучване на обществата и знанието при Българска академия на науките осъществя тригодишен научно проучвателен план " " Икономиката в сянка " като девиантно държание " (2016-2019). Целта на плана бе посредством осмисляне на класическите и най-новите теории за девиантното (отклоняващото) държание да се открият типичните за българското общество настройки и стандарти към " стопанската система в сянка " и да се опишат най-често срещаните поведенчески модели, посредством които се осъществя " включването " в сенчести практики.
На базата на извършеното през октомври-ноември 2018 година национално представително проучване измежду популацията (15+г.) на тематика " Сенчестите стопански практики като характерни форми на девиантно държание ”, екипът на Българска академия на науките доближава до някои по-важни заключения. Един от тях е обвързван с това, че обществената норма е отслабена - към една втора от изследваните хора имат податливост към вземане предвид със обществените правила. Останалите клонят по-скоро към държание, включващо детайли на девиантност - несъобразяване и/ или непосредствено неспазване на обособени закони.
Съгласно изследването, жителите преценят законите извънредно прагматично.
Един закон се смята за " неприятен ", в случай че слага трудности пред постигането на цели, имащи висока или междинна личностна стойност. Обръщаме особено внимание на този факт, тъй като нормално, когато се изследва отношението към законовата среда, се приема, че индивидите имат кардинално мнение за законите, което се базира на познаването им. Това до известна степен е правилно, само че детерминиращото в тази ситуация е въздействието на персоналната съставния елемент - качеството на законодателството се преценя през призмата на това дали индивидът може да реализира персоналните си цели в подтекста на настоящото законодателство. Изследването на Българска академия на науките демонстрира, че хората са в най-висока степен склонни да нарушават формалните правила в две кардинални обстановки. Едната е, когато заради ниския си учебен статус не познават законите и/или не изпитват почит към тях.
Втората причина е, че част от хората заради високия си учебен статус дотам добре познават законите, че откриват благоприятни условия за тяхното нарушение без опасност от наказания.
И двата случая са генератори на девиантно държание, само че с друг знак. Докато в първия случай можем да приказваме за човеци от категорията " естествени бунтари ", във втория случай най-вероятно се сблъскваме с индивиди-максимизатори или неутрализатори, т. е. лица, които напълно умишлено нарушават законите, с цялостното осъзнаване на обществената цена на осъществяваните дейности.
В публичното мнение съжителстват два вида стандарти. Първият от тях са порицаващи, които осъждат " стопанската система в сянка " като обществено недопустимо и неприемливо държание, а вторите имат стандарти, които намират оправдания за нарушаването на законодателството. Типичен образец за порицаващ стандарт " Икономиката в сянка " е, че тя е тежко морално закононарушение, тъй като накърнява обществените правила и разбирателството сред хората ". Пример за рационализиращ стандарт е " Икономиката в сянка " е най-бързият метод за продобиване на повече пари ". Двата вида стандарти са с друга степен на разпространяване, като факторите за тяхното личностно разбиране са най-много просветителният статус, възрастта и приходите, както и цялостната оценка за законодателството. В резултат на това, склонността към включване в сенчести практики е относително висока:
- 9,8% от популацията е напълно според, а 27,0% е до известна степен според да работи без договор;
- 18,8% от българите са напълно съгласни, а 24,0% - до известна степен съгласни, да им се доплаща кеш " на ръка ", а да бъдат обезпечавани на по-ниска сума;
- 9,9% са напълно склонни, а 24,9% до известна степен са склонни да дадат рушвет или да създадат услуги на лица, от които зависи продобиване на договорка.
В актуалното българско общество се разграничават осем поведенчески модела, от които единствено един не съдържа детайли на девиантност (отклонения или нарушения) - това са конформистите. Другите седем модела се характеризират с друг по тип афинитет към девиантност - разграничаваме 1) иноватори, 2) ритуалисти, 3) оттеглящи се, 4) бунтари, 5) максимизатори, 6) неутрализатори и 7) алтернатори.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ