Разбойници, убийци и порочни жени събуждали вдъхновението на Йовков
Всеизвестно е, че Йовков не е бил човек на фирмите, не обичал да “бистри ” с сътрудници и другари ни политиката, ни злобата на деня. Съвременниците му го намират за темерут и на масата му в кафе-сладкарница “България ” не смеел да седне никой без покана. Той идвал в това първокласно заведение освен поради уюта и положителната кухня, само че и поради вестниците - наши и непознати, които притежателят предоставял всяка заран. А там, във вестниците, с изключително любознание и внимание четял престъпната хроника, известията за битови драми, за кавги, сбивания, убийства заради ревнивост или лакомия...
Кой е Индже челник,
този обаятелен облик
в описа на Йовков? Документалните извори за него са нищожни. Известно е, че той става книжовен воин на самия Пушкин (малката и незавършена повест “Киржали”). Роман със същото заглавие издава и фамозният полски военачалник и политик Михал Чайковски (известен още като Садък паша), също запленен от величавата трагична фигура на Индже. Но и той написа по устни разкази и предания.
Индже в действителност се споделя Стоян, роден е сред 1755-1760 година За негово рождено място спорят Сливен, с. Попово (Карнобатско), Жеравна, с. Доганджик (Лозенградско)... Предположенията, че е бил еничарин, не са правдоподобни, съгласно някои, освен тъй като еничарството е прекратено като процедура по това време, само че и тъй като няма данни да е приел исляма. Може би е бил обвързван с войнуците (военизирано християнско население) или доганджиите (специализирани военни елементи за обучаване на ловни соколи). Със сигурност след 1792 година той се причислява към кърджалиите. Наистина ли Индже в един миг от яростен принудител и палач се трансформира в покровител на християните и основно на сиромасите? Това е въпрос, на който не може да се отговори еднопосочно, само че така или другояче в смяната му няма интервенция хубавица на име Пауна. Това, което е несъмнено: песните и преданията за
неговите нападения
като бандит и
насилник са повече
и по-убедителни от тези, в които той се възхвалява като национален покровител и герой за независимост. Обезлюдяването на доста селища в Източна Тракия е в директна връзка с закононарушенията на Стоян - Индже. Изселници в Молдова, Цариград и другаде са запазили песни и мемоари за кървави кланета и погроми, свързани с името на Индже и неговите главорези. Прототипът на Йовковия воин сигурно е бил на работа в молдовския княжески двор в Яш, където се издига до гвардейски пълководец - след 1806 година Доверието, което му гласоподават там, свидетелства в интерес на неговата смяна. Жени се за Екатерина, има наследник и след време се реалокира в Бесарабия. Истинският Индже умира в ръкопашен пердах при борба при Скулен, на десния бряг на р. Прут, през 1821-ва, юни, където се бори със своите хора против доста по-силна турска армия. Противоречива и трагична персона, само че доста надалеч от сантименталния облик на Йовковия воин.
Шибил, или Мустафа Шибил (живял някъде в средата на ХIХ век), също е доста друг от снажния, гиздав хубавец, разказан от огромния наш публицист. Прототипът на героя е турски ром, обирджия по пътищата, бандит. Да, има любовна история, само че избраницата му се назовава Дженда, а не Рада, както излиза наяве от песента:
“Дженда на пътя стоеше,
бяла къделя предеше.
Мустафа иде отдолу,
алена коня яздеше”.
Панайот Хитов в книгата си “Как станах хайдутин” разказва в детайли неговата история.
Шибил върлувал
десет години в региона
Бургас-Сливен-Котел-Елена
и популацията проревало от него
Няколко пъти влизал в пандиза и най-после решил, че му е време да остави този поминък. Подкупил локалните управляващи, те го пуснали и той затънал в Градец, където заживял пищно и честито.
Дженда била щерка на локален властник - Върбан чорбаджи, била омъжена и имала четири деца. Но става жена на Шибил, за позор и смут на околните си. Разхождала се с няколко реда алтъни на врата.
Сцена от кино лентата “Шибил “, Петър Слабаков и Доротея Тончева
Краят на Шибил е не по-малко любопитен и драматичен от този в описа на Йовков. Мустафа Шибил се похвалил някъде, че огромните конаци на сливенския аянин са издигнати с негови пари. Дошло това до ушите на аянина и той решил да го погуби. Използвал за задачата доверено лице на някогашния бандит, някой си Иса от село Пашакьой. Този Иса го подмамил да отиде до воденицата на Градец, а там, от засада, го простреляли още щом слязъл от коня. Лично
Иса му отрязал главата
и я занесъл в Сливен
в дисагите си. Тялото на Шибил на бърза ръка било заровено наоколо в плитък гроб. Дженда научила за това чак след четири дни, когато върху гроба към този момент имало камара от камъни, хвърляни от локалните хора по остарял бит с грозно проклинание. Писателят Цончо Родев в историческия си разказ “Бурята” написа: “Който пътник минеше, бе хвърлял там по камък и бе изричал: “Проклет да е Шибиля!”.
Дженда била удушена неотдавна по-късно от свои съселяни, които не можали да й простят, че се е повлякла след ненавистния бандит. Според проучването на сливенката Щилияна Василева грамадата покрай новия път от Петолъчката до Котел е просъществувала като “Шибилевата погромнина” допреди 40 години, само че през днешния ден към този момент е заличена.
Йовковата драма “Албена”
също е написана
по автентичен случай
от 1904 година, в който дамата се е казвала Яна от село Мусубей (Днес Долен извор). Йовков е бил очевидец на случилото се като преподавател в това село преди Балканската война. Куцар се наричал в действителност Петко, а същинското име на Нягул е било Иван Опря - румънец, аргатин на кмета. Яна имала две деца - Марко, на 8-9 години, и Петко, на 3-4 година Иван, който бил ухажор на Яна, след предварителна спогодба
влезнал през нощта
в къщата и умъртвил Петко
Яна му е съдействала, като го повикала, когато мъжът й задремал, и хвърлила върху лицето на жертвата престилката си. После двамата се пробвали да прикрият закононарушението, като поставили на главата на Петко калпак, с цел да не се вижда раната. Малкият наследник на Яна вероятно е детето, което е издало майка си при разпита.
След отвеждането на Яна децата останали при баба си. След време Марко бил спретнат от семейство в село Пчеларово, с цел да пасе овцете им. По време на Първата международна война наоколо има стълкновение (т.нар. “Добричка епопея”, 1916 г.) и овчарчетата намерили в местността снаряд. Той избухва в ръцете им и по този начин огромният наследник на Яна умира. Малкият наследник Петко бил осиновен от Митьо Киров, състоятелен земевладелец от с. Загорци. Осиновителят му се грижи добре за него. Когато става време за войнишка работа, той му купува кон и го изпраща с него, с цел да остане в кавалерията в Добрич. Когато момъкът се заженва, осиновителят му дава земя в с. Загорци и го подкрепя. Петко имал три деца и през 1960 година си купува къща в Добрич. Тук за пръв път дружно със фамилията си той има опцията да гледа, на сцената на добричкия спектакъл, пиесата “Албена”. Според мемоари на негови близки той плакал по време на цялото зрелище. По темперамент бил сложен човек - трудолюбив, само че затворен и неразговорчив. В фамилията му се пазели да не загатват за родителите му, тъй като той се разстройвал и псувал.
Яна била изначало в шуменския, а след това в сливенския затвор. Според някои умряла в пандиза, откакто родила дете от Иван, а съгласно други излязла жива и здрава от там през 1940 година и тръгнала да търси децата си с куфар, цялостен с дарове. По приказки на локални хора, същинската Йовкова героиня била грозновата.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Кой е Индже челник,
този обаятелен облик
в описа на Йовков? Документалните извори за него са нищожни. Известно е, че той става книжовен воин на самия Пушкин (малката и незавършена повест “Киржали”). Роман със същото заглавие издава и фамозният полски военачалник и политик Михал Чайковски (известен още като Садък паша), също запленен от величавата трагична фигура на Индже. Но и той написа по устни разкази и предания.
Индже в действителност се споделя Стоян, роден е сред 1755-1760 година За негово рождено място спорят Сливен, с. Попово (Карнобатско), Жеравна, с. Доганджик (Лозенградско)... Предположенията, че е бил еничарин, не са правдоподобни, съгласно някои, освен тъй като еничарството е прекратено като процедура по това време, само че и тъй като няма данни да е приел исляма. Може би е бил обвързван с войнуците (военизирано християнско население) или доганджиите (специализирани военни елементи за обучаване на ловни соколи). Със сигурност след 1792 година той се причислява към кърджалиите. Наистина ли Индже в един миг от яростен принудител и палач се трансформира в покровител на християните и основно на сиромасите? Това е въпрос, на който не може да се отговори еднопосочно, само че така или другояче в смяната му няма интервенция хубавица на име Пауна. Това, което е несъмнено: песните и преданията за
неговите нападения
като бандит и
насилник са повече
и по-убедителни от тези, в които той се възхвалява като национален покровител и герой за независимост. Обезлюдяването на доста селища в Източна Тракия е в директна връзка с закононарушенията на Стоян - Индже. Изселници в Молдова, Цариград и другаде са запазили песни и мемоари за кървави кланета и погроми, свързани с името на Индже и неговите главорези. Прототипът на Йовковия воин сигурно е бил на работа в молдовския княжески двор в Яш, където се издига до гвардейски пълководец - след 1806 година Доверието, което му гласоподават там, свидетелства в интерес на неговата смяна. Жени се за Екатерина, има наследник и след време се реалокира в Бесарабия. Истинският Индже умира в ръкопашен пердах при борба при Скулен, на десния бряг на р. Прут, през 1821-ва, юни, където се бори със своите хора против доста по-силна турска армия. Противоречива и трагична персона, само че доста надалеч от сантименталния облик на Йовковия воин.
Шибил, или Мустафа Шибил (живял някъде в средата на ХIХ век), също е доста друг от снажния, гиздав хубавец, разказан от огромния наш публицист. Прототипът на героя е турски ром, обирджия по пътищата, бандит. Да, има любовна история, само че избраницата му се назовава Дженда, а не Рада, както излиза наяве от песента:
“Дженда на пътя стоеше,
бяла къделя предеше.
Мустафа иде отдолу,
алена коня яздеше”.
Панайот Хитов в книгата си “Как станах хайдутин” разказва в детайли неговата история.
Шибил върлувал
десет години в региона
Бургас-Сливен-Котел-Елена
и популацията проревало от него
Няколко пъти влизал в пандиза и най-после решил, че му е време да остави този поминък. Подкупил локалните управляващи, те го пуснали и той затънал в Градец, където заживял пищно и честито.
Дженда била щерка на локален властник - Върбан чорбаджи, била омъжена и имала четири деца. Но става жена на Шибил, за позор и смут на околните си. Разхождала се с няколко реда алтъни на врата.
Сцена от кино лентата “Шибил “, Петър Слабаков и Доротея Тончева
Краят на Шибил е не по-малко любопитен и драматичен от този в описа на Йовков. Мустафа Шибил се похвалил някъде, че огромните конаци на сливенския аянин са издигнати с негови пари. Дошло това до ушите на аянина и той решил да го погуби. Използвал за задачата доверено лице на някогашния бандит, някой си Иса от село Пашакьой. Този Иса го подмамил да отиде до воденицата на Градец, а там, от засада, го простреляли още щом слязъл от коня. Лично
Иса му отрязал главата
и я занесъл в Сливен
в дисагите си. Тялото на Шибил на бърза ръка било заровено наоколо в плитък гроб. Дженда научила за това чак след четири дни, когато върху гроба към този момент имало камара от камъни, хвърляни от локалните хора по остарял бит с грозно проклинание. Писателят Цончо Родев в историческия си разказ “Бурята” написа: “Който пътник минеше, бе хвърлял там по камък и бе изричал: “Проклет да е Шибиля!”.
Дженда била удушена неотдавна по-късно от свои съселяни, които не можали да й простят, че се е повлякла след ненавистния бандит. Според проучването на сливенката Щилияна Василева грамадата покрай новия път от Петолъчката до Котел е просъществувала като “Шибилевата погромнина” допреди 40 години, само че през днешния ден към този момент е заличена.
Йовковата драма “Албена”
също е написана
по автентичен случай
от 1904 година, в който дамата се е казвала Яна от село Мусубей (Днес Долен извор). Йовков е бил очевидец на случилото се като преподавател в това село преди Балканската война. Куцар се наричал в действителност Петко, а същинското име на Нягул е било Иван Опря - румънец, аргатин на кмета. Яна имала две деца - Марко, на 8-9 години, и Петко, на 3-4 година Иван, който бил ухажор на Яна, след предварителна спогодба
влезнал през нощта
в къщата и умъртвил Петко
Яна му е съдействала, като го повикала, когато мъжът й задремал, и хвърлила върху лицето на жертвата престилката си. После двамата се пробвали да прикрият закононарушението, като поставили на главата на Петко калпак, с цел да не се вижда раната. Малкият наследник на Яна вероятно е детето, което е издало майка си при разпита.
След отвеждането на Яна децата останали при баба си. След време Марко бил спретнат от семейство в село Пчеларово, с цел да пасе овцете им. По време на Първата международна война наоколо има стълкновение (т.нар. “Добричка епопея”, 1916 г.) и овчарчетата намерили в местността снаряд. Той избухва в ръцете им и по този начин огромният наследник на Яна умира. Малкият наследник Петко бил осиновен от Митьо Киров, състоятелен земевладелец от с. Загорци. Осиновителят му се грижи добре за него. Когато става време за войнишка работа, той му купува кон и го изпраща с него, с цел да остане в кавалерията в Добрич. Когато момъкът се заженва, осиновителят му дава земя в с. Загорци и го подкрепя. Петко имал три деца и през 1960 година си купува къща в Добрич. Тук за пръв път дружно със фамилията си той има опцията да гледа, на сцената на добричкия спектакъл, пиесата “Албена”. Според мемоари на негови близки той плакал по време на цялото зрелище. По темперамент бил сложен човек - трудолюбив, само че затворен и неразговорчив. В фамилията му се пазели да не загатват за родителите му, тъй като той се разстройвал и псувал.
Яна била изначало в шуменския, а след това в сливенския затвор. Според някои умряла в пандиза, откакто родила дете от Иван, а съгласно други излязла жива и здрава от там през 1940 година и тръгнала да търси децата си с куфар, цялостен с дарове. По приказки на локални хора, същинската Йовкова героиня била грозновата.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ