Все по-настойчива като режисьор, актрисата Бойка Велкова изследва ранните, опипващи

Все по-настойчива като режисьор, актрисата Бойка Велкова изследва ранните, „ опипващи почвата “ стъпки на женската равноправност с новия си театър по Съмърсет Моъм „ Постоянната брачна половинка “, чиято премиера бе в зала „ Методи Андонов “ в Сатиричния спектакъл.

Появата на въпросната, както тя я назовава, „ комедия на интригата “ навръх тази сцена не идва на празно място и в този смисъл не е изненада – представлението е продължение на художествените търсения на Бойка Велкова и на интереса й към сходен вид салонна драматургия с морална поука, откакто преди 3 години сложи тук „ Ветрилото на лейди Уиндърмиър “ от Оскар Уайлд. Стилистиката на двата спектакъла е сходна – и неслучайно. Можем да съпоставим Съмърсет Моъм с Оскар Уайлд по остроумния моралистичен разговор и на Бърнард Шоу с острия обществен скалпел. В този случай обаче дисекцията на обществото е по-скоро козметична и единствено незадълбочено участва, опосредствана в баналната на пръв взор фамилна история на Констанс (не Кейт!) Мидълтън, която е мамена от брачна половинка си. В лицемерното „ положително “ общество неизбежно е налице безконечният любовен триъгълник, който в един миг е на път да се разгърне в четириъгълник, а след това и до многоъгълник…

Макар и дискретно, мотор на действието тук е една интелигентна жена в зората на същинската равноправност, за чиято роля режисьорката е избрала младата и към този момент съвсем непозната Вилислава Кирилова. Нейната героиня отпуска независимост за склонния към изневери брачен партньор (Михаил Сървански), с цел да има и тя право на персонална територия и самостоятелност. Житейската й процедура е в дисонанс със препоръките на майка й (ефектно осъществяване на Стела Ганчева, в последно време позната и като Мая от сериала „ Братя “), че единствено на мъжете са простени някои недостатъци, както и с веруюто на сестра й (Лана Гекова), че би трябвало да бъдат разобличени и осъдени. Констанс другарува с любовницата (свежата Анджелика Джамбазова, която сигурно би трябвало да запомним), с цел да държи врага под надзор и в последна сметка да трансформира негативите на обстановката в позитиви за себе си. Хитрост или прочувствена просветеност? Душевна просторност или равнодушие? И няма ли заплаха отстояването на личните независимост и правила да се трансформира в цялостен егоцентризъм? Ако се замислим за преобладаващия „ бон звук “ във взаимоотношенията през днешния ден, ще се окаже, че и салонните комедии от време на време може да са оракулски. Особено в случай че създател е Съмърсет Моъм (1874-1965): през 30-те в лондонските театри, както се твърди, всяка вечер са се играли най-малко по 4-5 разнообразни негови пиеси – връх, непостигнат от различен драматург и до през днешния ден. За съответната най-нова интерпретация с днешна дата – „ Постоянната брачна половинка “ в Сатирата, би трябвало да отбележим и евентуалното изгряване на една нова звезда на комедията: напълно младия Михаил Рядков, който с една-единствена поява на сцената, с няколко сатирични щриха, рисува доста ослепителен облик на брачен партньор добряк. Явно и генът на татко му, артиста Стефан Рядков, си споделя думата.

Сценографията и обилните костюми са проектирани от Нина Пашова, музиката е на Теодосий Спасов. Следващите представления са на 23 октомври, 2 и 18 ноември.