Време е за избори, но да се върнем към класиката.

Време е за избори, само че да се върнем към класиката. Как се печели в античен Рим?

За да отговорим на този въпрос, първо би трябвало да разберем някои от разликите сред римската политическа система и нашата лична. Докато някои аспекти на акцията не престават да съществуват през вековете, другите системи възнаграждават друго държание.

С други думи, нужни са разнообразни тактики, с цел да спечелите римските избори, написа доктор Пени Гудман, учител по класическа история в Университета в Лийдс, представен от The Iris Project.

Няма партийни водачи и партии

Първо, в Древен Рим не е имало партийни водачи - или действителни политически партии. Политиците се кандидатират за избори като персони, които се кандидатират най-вече въз основата на персонална известност, а не на някаква политическа платформа. Това е извънредно ясно от Commentariolum Petitionis ( " Малко управление за изборите " ), античен текст, даващ препоръки на Марк Тулий Цицерон в акцията му за консулството от 63 година прочие Н. Е.

На Цицерон се споделя, че до момента в който е претендент, той " не би трябвало да следва политически ограничения, нито в сената, нито на обществени събрания ". Вместо това той би трябвало да се сдържи и да разреши да бъде оценен по откритата си известност и темперамент.

Репутацията

Значението на репутацията и характера отразява и различен метод, по който римската политика се разграничава от нашата: ролята на покровителството и другарството

Приятелствата сред богатите се развиват и поддържат посредством дейности като отбрана един на различен в съда или поддръжка на политически ограничения. Междувременно настойниците помагали на по-бедните си клиенти да си намерят работа или им обезпечават такава, когато не може да се откри. Основното нещо, което клиентите биха могли да предложат в подмяна на това, е тяхната политическа поддръжка.

Въздействието на тази система по време на избори е голямо. Това означаваше, че изборите могат да бъдат извоювани и изгубени от оня, който управлява най-голямата потребителска база. Да имате доста клиенти явно е било значимо, само че същински триумф може да бъде реализиран единствено посредством увещание на другите да активизират своите потребителски бази и от ваше име.

Какво обещаваш на приятелите

Тук се приканва Цицерон да подсети на съществуващите си другари за услугите, които им е направил в предишното и да ги прави повече през изборния интервал. Междувременно нови другари могат да бъдат извоювани с обещания какво ще направи Цицерон за тях, откакто бъде определен.

Изненадващо за нас, Цицерон интензивно е съветван да не се тормози, че ще ядоса хората, като по-късно наруши обещанията си. Това би било неприятен съвет през днешния ден, когато публичният яд от неспазени обещания на политици би се почувствал мощно.

Но римските политици просто дават обещание самостоятелни услуги за всеки човек и по този метод могат да рискуват да не спазят една или две по-късно. Съветникът на Цицерон явно счита, че това си коства риска.

Гласовете не са равни

Също по този начин е значимо да се разбере, че в Древен Рим не всички гласове са били равни. Римските избори се организират при разнообразни системи, само че тази, употребена за двете най-високи държавни служби - консули и претори - показва най-голямото неравноправие. Тук електоратът е подбран в шест съществени групи благосъстояния, от тези с имущество на стойност под 4500 кг бронз на дъното, до супербогатите с имущество от над 45 000 в горната част.

Жените и робите въобще не могат да гласоподават, до момента в който множеството елементарни мъже ще се борят да усвоят приходите, изгубени при отмора от работа, с цел да гласоподават персонално в Рим, изключително в случай че живееха надалеч от града.

Мъжки хайлайф на богатите

Система, която е мощно в интерес на богатия мъжки хайлайф, не може да се смята за демократична. По-скоро Римската република се разказва най-добре като олигархия: т.е. общество, в което политическата власт е лимитирана до малко на брой привилегировани. Самият богат хайлайф е наясно с това и в действителност в действителност се радва.

Победата на изборите тогава изисква на първо място утвърждението на богатия мъжки хайлайф. Между тяхното непропорционално присъединяване в процеса на гласоподаване и техните мрежи от клиенти и другари, претендентите не биха могли да съумеят, в случай че болшинството от тази група не ги поддържа.