Вредна ли е солта?
Вредна ли е солта, до каква степен може да ни навреди прекаляването с нея, какви са допустимите правила за ден? Това са все въпроси, които най-популярната фалшификация в кухнята продължава да провокира.
Какво съставлява солта?
Това е минерал, предизвиквал интерес още от антични времена, когато е именуван ту квас на живота, ту бяла гибел. Веществото ренин, което съдържа солта, провокира конвулсии на капилярите и нараснало артериално налягане. А това може да докара до инсулт и инфаркт. Затова би трябвало добре да се дозира дневният банкет.
Каква е целесъобразната дневна норма?
Меренето и тегленето на вярното количество сол дневно не стопира. Непрекъснато се трансформират допустимите и препоръчваните количества. Преди няколко години то беше на 1 чаена лъжичка на денонощие, което ще рече 5-6 грама. Според Световната здравна организация обаче тази доза е висока, тя не трябва да надвишава 3 грама. Това се отнася най-много за страдащите от хипертония.
Всъщност по-голямата част от тези 3 грама си ги набираме посредством други употребявани храни - месо, самун, риба, зеленчуци. Затова все по-често се чуват апели солта да се заобикаля въобще. Има обаче и други отзиви: че отводът от солта е погрешен и дори неприемлив ход.
Вреди и изгоди от солта за организма
Солта придава усет на храната и това е несъмнено. Освен това има потребни функционалности за физиологията. Тя поддържа и контролира водния баланс, когато я използваме в храната си. Натриевият хлорид подкрепя работата на клетките. При дефицит на натриев хлорид могат да се появят нарушавания в нервните импулси, както и намаление на инсулина. Много рисково реагират бъбреците при дефицит на натрий. Те покачват отделянето на ренин, а това води до високо артериално налягане. Инсултът и инфарктът са вероятни следствия при подобен случай.
Прекаляването със солта също има своите съществени последствия. Едно от тях е задържането на течности в организма. А към тежките резултати се числят исхемичната болест на сърцето и хипертонията. При поява на хипертонични рецесии се минава към изцяло безсолна храна, с цел да се възстановява кръвното. Прекаляването със солта е нездравословно и за очите. Повишава се заплахата от катаракта.
Какви количества сол да използваме?
Най-добре да се придържаме към междинните дози, те са най-разумни. Добре е да се заобикалят пресолените артикули от рода на чипс, снакс, печени ядки или семки. Храните, известни като фаст фууд, не са добра концепция.
Използвайте единствено йодирана сол. Важно е най-много за децата. Така се заобикалят заболявания, породени от дефицит на йод. Диетичната сол пък е подобаваща при хората с остеохондроза. Тя е обогатена с калий и магнезий.
