Модни хроники: Вратовръзката – аксесоар на честта
Вратовръзката простира своите корени най-много във военната история. Например, сбирка от теракотени статуи, открити през 1974 година в Сиан, Китай, ни дава добра визия за стила вратовръзки, носен от китайските бойци преди повече от хиляда години.
Първият китайски император Цин Ших Хуанг желае армията му да бъде заровена с него като негови пазители в отвъдния живот. За благополучие на бойците, съветниците му го убеждават да се създадат техни скулптури в действителен размер.
През 210 година прочие н. е., когато той умира, всяка скулптура, заровена с него, има увита забрадка на врата си – най-ранният прочут предходник на модерната вратовръзка. Освен армията на Чин Ших Хуанг обаче не знаем в Китай да се е носила кърпата на врата в ежедневното облекло. Така че историците считат, че тези вратовръзки може би са били употребявани по-скоро като знак за чест за армията.
Вратовръзка също по този начин можем да забележим и на Траяновата колона в Рим, Италия. Император Траян ръководи Римската империя от 98 до 117 година и е считан за боен талант, виновен за най-голямото разгръщане на империя. Завладяването на Дакия се отбелязва в тази мраморна колона, издигната към 113 година сл. Хр. и на нея са изобразени хиляди бойци, носещи разнообразни стилове облекла, някои от тях – с вратовръзки. Но още веднъж, както при китайците, няма данни за други римски бойци, носещи вратовръзки и още веднъж се счита, че това също е било знак на чест единствено за изключителните бойци.
Въпреки че краватът се смята за същинския предходник на актуалната вратовръзка като фешън аксесоар, ще й отнеме няколкостотин години, до момента в който одобри днешния си тип. Междувременно тя си проправя път към Англия, откакто Карл II се възкачва назад на престола през 1660 година Други аристократи, които живеят в заточение в Европа, също одобряват вратовръзката, която се трансформира в фешън шлагер и се популяризира и в британските колонии.
Тенденцията продължи и през 18 век, когато носенето на забрадка към шията става извънредно известно измежду всички мъже, без значение от обществения им статус. Към края на този век носенето на черно шалче се считаше за върха на модата. През 1815 година френският император Наполеан Бонапарт, който нормално беше в черни облекла, носеше бели шалчета по време на борбата при Ватерло, с цел да уважи херцога на Уелингтън, който избира този цвят по време на борба.
…
Индустриалната гражданска война от 18 до 19 век беше катализаторът, който промени вратовръзката до формата й, която познаваме през днешния ден. Служителите (които работят на бюро и не си цапат ръцете във фабриките) денем към този момент търсеха комфорта и простотата по отношение на преди прекомерно комплицираното облекло. Скованата, изискана, сложна за връзване вратовръзка обаче нямаше място във фабриките.
По това време също се развива и концепцията да вратовръзка да се носи, с цел да се покажете принадлежност. През 1880 година е основана първата университетска вратовръзка, когато член на гребния клуб на университета в Оксфорд махнал панделките от шапката си и ги връзва на врата си.
До 20-те години на предишния век вратовръзката се разви още по-драстично, когато Джеси Лангсдорф, производител на аксесоара в Ню Йорк, отрязва върха на плата под ъгъл четиридесет и пет градуса и употребява структура от три елементи с друга дебелина. Идеята зад това е вратовръзката, когато е вързана в общоприетия възел, да се изравнява отмерено, без да се усуква. Оттогава през годините ширината на вратовръзката се уголемява и свива; дължината нараства и се е съкратява, цветовете и дизайните стават по-ярки и по-меки, само че макар тези промени стилът остава същият.
