Съпругът ми вече не е сред нас, но никога няма да забравя думите, които чувах всеки ден, докато бяхме женени
Връщайки се от работа, брачният партньор ми първо си измиваше ръцете и отиваше при бебето.
„ Мама би трябвало да си почине “ – споделяше той, до момента в който ставаше през нощта да сменя памперса. Той търпеливо хранеше синът ни и деликатно го преместваше в креватчето.
По това време се влюбих в брачна половинка си за повторно.
„ Мама има потребност от отмора “ – споделяше той, до момента в който извеждаше едногодишния ни наследник на вечерна разходка, давайки ми опция да прекарам време на мира.
„ Мама би трябвало да си почине ” – споделяше и ревизираше уроците, обяснявайки дилемите на сина ни.
„ Мама би трябвало да се отпусне ”, прошепна на сина ни, когато се върна от бала.
Чувайки тези думи, изпитвах необяснима деликатност, която изпълваше душата ми.
Сълзи от благополучие се търкулваха от очите ми, когато чувах думите, които бяха станали толкоз скъпи за мен.
Започнах да обичам брачна половинка си още повече, когато думата майка се промени на баба.
„ Баба би трябвало да си почине “ – споделяше той, до момента в който люлееше внучето си.
Той към този момент не е измежду нас, само че до момента в който съм жива в съзнанието ми ще звучат думите му: “Мама има потребност от отмора. ”
