Ще успее ли интерконекторът между България и Гърция да прекъсне пъпната връв на природния газ между Източна Европа и Русия?
Войната в Украйна и свързаната с това неустановеност за доставките на природен газ направи незабавно търсенето на различни източници в цяла Европа. Още преди експлоадирането ѝ обаче цените на енергоносителите растяха и новото държавно управление в България от първия си ден на поста направи обезпечаването на газ от други снабдители собствен приоритет.
В българския случай единственият реален вид за диверсификация на източниците е интерконекторът Гърция-България (IGB), който е в положение да обезпечи количества природен газ от Азербайджан посредством Трансадриатическия газопровод (TAP)1, както и от планувания терминал за полутечен природен газ в Александруполис. След влизането му в употреба в началото газопроводът ще има потенциал от 3 милиарда кубически метра годишно, а на по-късен стадий – до 5,5 милиарда куб. м. Неслучайно дни след съставянето на новото държавно управление на Кирил Петков първият посетител, който той посрещна в София през декември предходната година, беше гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис, а главната тематика на диалога им беше точно графикът за довеждане докрай на плана.
Защо обаче тази жизненоважна газова връзка не беше разполагаем, когато породи най-остра потребност от нея? През последните месеци за забавянето се държи виновна гръцката компания строител АВАКС, която съгласно графика трябваше да е приключила построяването до края на предходната година. През януари изпълнителният шеф на плановата компания Ай Си Джи Би Теодора Георгиева заяви пред Българска телеграфна агенция, че от 1 януари на строителя се начисляват неустойки за закъснението от 90 хиляди евро дневно.
От своя страна Йоргос Тасакос, началник на отдела за тръбопроводи и мрежи на АВАКС, изясни при започване на този месец в просторен репортаж на гръцката организация АНА-МПА за построяването на две измервателни станции в гръцкия град Комотини, че закъснението се дължи на проблемите, провокирани от пандемията от КОВИД-19, които са забавили доста доставките на нужното съоръжение и материали, предизвикали са безпокойствие измежду личния състав, както и всеобщо заболяване на чиновниците. Според него обаче строителните действия към този момент са приключени към 90-95 % и може да се чака, че при започване на юли природният газ към този момент ще потече към България.
Каквато и да е истината за повода за забавянето на строителството, тя надали изчерпва въпроса за какво планът се забави толкоз доста. Неговото начало е сложено още през 2009 година след рецесията с спирането на доставките на съветския природен газ през Украйна. След голям брой премеждия през 2015 година е призната пътна карта, която слага период за довеждане докрай на газопровода през 2019 година – дата, която също предшества пандемията. Затова мнозина анализатори търсят действителните аргументи по-скоро в политическата сфера, в сравнение с в организационни или механически компликации.
Миналата година пред „ Свободна Европа “ някогашният български министър на стопанската система Трайчо Трайков загатна, че зад многогодишното закъснение на плана стои съветската „ Газпром “ и нейният интерес да резервира монополното си състояние на пазара. За конфликт на геополитически ползи като съществена причина за закъснението приказва и енергийният специалист Иван Хиновски пред гръцкия стопански портал businessenergy.gr. Подобна теза непряко изрече преди няколко дни и министър председателят Кирил Петков на Седмия стопански конгрес в Делфи. Там той съобщи, че националната корупция се употребява като инструмент от непознати страни като Русия да въздействат на вътрешната непоклатимост и политика и да основават зависимости, а за образец за сходна взаимозависимост даде бързото създаване на подкрепяния от Русия Турски поток на фона на над 10-годишното отсрочване на интерконектора Гърция-България.
В сегашния миг най-малко на пръв взор наподобява, че аргументите за забавянето, били те политически и механически, към този момент са преодолени. Ограниченията поради пандемията съвсем не съществуват, а евентуалните политически спънки би трябвало да са обезвредени. Войната в Украйна направи от потайното фаворизиране на съветските газови планове непопулярна позиция, а плановете за диверсификация на доставките на енергоносители се трансфораха от приоритет на Европейски Съюз в незабавна нужда. Такова обръщение изпрати в средата на предишния месец и румънският президент Клаус Йоханис, който на среща с българския президент Румен Радев сподели, че е значимо интерконекторът България-Гърция да проработи бързо. Според Йоханис той може да бъде обвързван с газопровода БРУА (България, Румъния, Унгария, Австрия), който към този момент е подготвен, и по този метод отвесният газов кулоар да стане настоящ.
На фона на тази обстановка стартът на интерконектора Гърция – България през юли наподобява съвсем сигурен. Колкото и различните политически позиции да бяха на мода в Източна Европа през последните десетина години, от ден на ден наподобява, че с войната в Украйна на сивата зона сред проевропейската и проруската политика е комплициран край, а газопроводът IGB е един от главните принадлежности за спирането на оставащите стопански зависимости. Неговото въздействие не се лимитира до България, само че продължава на север към Румъния, Унгария и Австрия, а с предстоящото създаване на интерконектора към България – и към Сърбия.
В българския случай единственият реален вид за диверсификация на източниците е интерконекторът Гърция-България (IGB), който е в положение да обезпечи количества природен газ от Азербайджан посредством Трансадриатическия газопровод (TAP)1, както и от планувания терминал за полутечен природен газ в Александруполис. След влизането му в употреба в началото газопроводът ще има потенциал от 3 милиарда кубически метра годишно, а на по-късен стадий – до 5,5 милиарда куб. м. Неслучайно дни след съставянето на новото държавно управление на Кирил Петков първият посетител, който той посрещна в София през декември предходната година, беше гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис, а главната тематика на диалога им беше точно графикът за довеждане докрай на плана.
Защо обаче тази жизненоважна газова връзка не беше разполагаем, когато породи най-остра потребност от нея? През последните месеци за забавянето се държи виновна гръцката компания строител АВАКС, която съгласно графика трябваше да е приключила построяването до края на предходната година. През януари изпълнителният шеф на плановата компания Ай Си Джи Би Теодора Георгиева заяви пред Българска телеграфна агенция, че от 1 януари на строителя се начисляват неустойки за закъснението от 90 хиляди евро дневно.
От своя страна Йоргос Тасакос, началник на отдела за тръбопроводи и мрежи на АВАКС, изясни при започване на този месец в просторен репортаж на гръцката организация АНА-МПА за построяването на две измервателни станции в гръцкия град Комотини, че закъснението се дължи на проблемите, провокирани от пандемията от КОВИД-19, които са забавили доста доставките на нужното съоръжение и материали, предизвикали са безпокойствие измежду личния състав, както и всеобщо заболяване на чиновниците. Според него обаче строителните действия към този момент са приключени към 90-95 % и може да се чака, че при започване на юли природният газ към този момент ще потече към България.
Каквато и да е истината за повода за забавянето на строителството, тя надали изчерпва въпроса за какво планът се забави толкоз доста. Неговото начало е сложено още през 2009 година след рецесията с спирането на доставките на съветския природен газ през Украйна. След голям брой премеждия през 2015 година е призната пътна карта, която слага период за довеждане докрай на газопровода през 2019 година – дата, която също предшества пандемията. Затова мнозина анализатори търсят действителните аргументи по-скоро в политическата сфера, в сравнение с в организационни или механически компликации.
Миналата година пред „ Свободна Европа “ някогашният български министър на стопанската система Трайчо Трайков загатна, че зад многогодишното закъснение на плана стои съветската „ Газпром “ и нейният интерес да резервира монополното си състояние на пазара. За конфликт на геополитически ползи като съществена причина за закъснението приказва и енергийният специалист Иван Хиновски пред гръцкия стопански портал businessenergy.gr. Подобна теза непряко изрече преди няколко дни и министър председателят Кирил Петков на Седмия стопански конгрес в Делфи. Там той съобщи, че националната корупция се употребява като инструмент от непознати страни като Русия да въздействат на вътрешната непоклатимост и политика и да основават зависимости, а за образец за сходна взаимозависимост даде бързото създаване на подкрепяния от Русия Турски поток на фона на над 10-годишното отсрочване на интерконектора Гърция-България.
В сегашния миг най-малко на пръв взор наподобява, че аргументите за забавянето, били те политически и механически, към този момент са преодолени. Ограниченията поради пандемията съвсем не съществуват, а евентуалните политически спънки би трябвало да са обезвредени. Войната в Украйна направи от потайното фаворизиране на съветските газови планове непопулярна позиция, а плановете за диверсификация на доставките на енергоносители се трансфораха от приоритет на Европейски Съюз в незабавна нужда. Такова обръщение изпрати в средата на предишния месец и румънският президент Клаус Йоханис, който на среща с българския президент Румен Радев сподели, че е значимо интерконекторът България-Гърция да проработи бързо. Според Йоханис той може да бъде обвързван с газопровода БРУА (България, Румъния, Унгария, Австрия), който към този момент е подготвен, и по този метод отвесният газов кулоар да стане настоящ.
На фона на тази обстановка стартът на интерконектора Гърция – България през юли наподобява съвсем сигурен. Колкото и различните политически позиции да бяха на мода в Източна Европа през последните десетина години, от ден на ден наподобява, че с войната в Украйна на сивата зона сред проевропейската и проруската политика е комплициран край, а газопроводът IGB е един от главните принадлежности за спирането на оставащите стопански зависимости. Неговото въздействие не се лимитира до България, само че продължава на север към Румъния, Унгария и Австрия, а с предстоящото създаване на интерконектора към България – и към Сърбия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ