Войната е състояние на ума. Понякога може да ви се

Войната е положение на мозъка.

Понякога може да ви се наложи да отбраните себе си или който и да било от вредата на някой различен човек. Но би трябвало да внимавате –  да не  се получи по този начин, че „ изкоренявайки злото “, да се  превърнете в това, против което се борите. Това, с което се борите, постоянно се усилва, а това, на което се съпротивлявате,  стартира да ви разяжда.

Войната е положение на мозъка и всички дейности, които провокират, или усилват врага – мислено зло – или, при положение на победа, основават нов зложелател – ново зло – същото, а постоянно и по-гадно от това, което сте победили. …

Осъзнавате ли какво е егото: групова дисфункция, безумство на човешкия разсъдък. Осъзнавайки неговата същина, вие ще престанете да възприемате в него нечия персона. Щом разберете какво е его, за вас ще стане доста по-лесно да не реагирате на него.

Ще престанете да го смятате за нещо персонално. Жалбите, обвиняванията, възмущението и търсенето на отговорните ще замрат. Никой не е отговорен. Това е просто нечие его, край. Когато осъзнаете, че всички хора страдат от една и съща болест на мозъка, която у някои протича по-тежко, в сравнение с у другите, при вас ще пристигна състраданието. Ще престанете да задълбочавате драмата, присъстваща във всички егоистични връзки. А какво зарежда тази драма? Реактивността. На нейната основа егото разцъфтява.

Какво желаете: покой или драми?

Искате покой. Няма човек, който да не го желае. Само че във вас има нещо друго, което желае драма и спор. Можете да не почувствате това сега. Може би би трябвало да изчакате с цел да може дадена обстановка или даже просто мисъл (да отшумят), които са предизвикали реакцията ви – да вземем за пример, когато ви упрекват в нещо, не ви виждат, нахлуват на територията ви, съмняват се в правилността на вашите дейности или при разногласия за пари.

Можете ли по-късно да почувствате по какъв начин гигантска вълна от някаква мощ надвисва над вас – боязън, може би криещ се под маската на яд или неприязън? Чувате ли по какъв начин гласът ви става изострен и писклив или е се е смъкнал  няколко октави по-ниско? Осъзнавате ли по какъв начин мозъкът ви се втурва да пази своята позиция, да се оправдава, да нападна или да упреква?

С други думи, можете ли да се разсъните в този миг на неосъзнатост? Можете ли да почувствате в себе си това, че сте в положение на война, че се чувствате застрашени и се стремите да оцелеете непременно, че се нуждаете от драма, с цел да отбраните своята самоидентификация с ролята на победител в тази театрална режисура? Чувствате ли, че има нещо във вас, за което личната ви справедливост е по-важна от мира?

Отвъд егото: Вашата същинска същина

За да се освободите от егото, просто би трябвало да сте наясно с него, защото осъзнаването и егото са несъвместими. Осъзнаването – това е силата, скрита в сегашния миг. Следователно тя може да се назова и Присъствие. Крайната цел на човешкото битие и, затова, ваша цел, е да реализирате тази мощ в света.

Защото освобождението от егото не може да бъде сложено като цел, която ще бъде реализирана в някакъв миг в бъдеще. Само Присъствието може да ви освободи от егото и вие можете да присъствате единствено в този момент, и не през вчерашния ден, и не на следващия ден. Само Присъствието може да разтвори във вас предишното и по този метод да трансформира вашето положение на съзнанието.

Духовното осъзнаване – когато ясно виждате: това, което аз схващам, претърпявам, мисля или усещам в последна сметка, не съм аз – не мога да се намеря в неща, които  безпределно ме изоставят.

Изглежда, Буда е бил първият, който е видял това ясно, по тази причина анатата * (отсъствието на Аз-а) става един от ориентирите на неговото обучение. И когато Исус споделя: „ Отречете се от себе си “, той е имал поради – отхвърлете (и по този метод унищожете) илюзията за вашия Аз. Ако „ Аз “ – егото – в действителност е такова, какъвто аз съм, тогава би било неуместно да се откажете от него.

Това, което остава, е светлината на съзнанието, в него се случват чувства, усещания, мисли и усеща – те идват и си отиват. Това е Истинското, т.е. по-дълбокият, същинският Аз. Когато опозная себе си като Истински, каквото и да се случи в живота ми, той към този момент няма да има безусловно значение, а единствено релативно. Уважавам протичащото се, само че то престава да бъде безусловно съществено и мъчно.

Единственото нещо, което в последна сметка има значение: мога ли постоянно да усещам същността на моята Съществуваща природа, мой Аз съм на фона на живота си? По-точно – мога ли да усещам, че съм подобен, какъвто съм сега? Мога ли да усещам значителната си еднаквост със съзнанието като такова? Или съм загубен в протичащото се, загубен в мозъка, загубен в света?

Всички структури са неустойчиви.

Каквато и форма да приема неосъзнатостта, която движи егото, тя се стреми да укрепи облика на това, за което се считаме – фантоминят „ Аз “, който се появява, когато мисълта – велика благословия и велико проклинание – стартира да овладява властта и да блокира простата, само че дълбока наслада от връзката с битието, източника, Бога.

Без значение по какъв начин се държи егото, скритата движеща мощ тук постоянно е една и съща – потребността да се открояваме, да сме специфични, да владеем ситуацията; стремежът към власт, жаждата за внимание, жаждата за повече и, несъмнено, нуждата да се усещаме изключително специфични, т.е. потребността от противници, врагове.

Егото постоянно желае нещо от другите хора и обстановки. То постоянно има скрити претекстове, чувство, че „ това е прекомерно малко “, чувство за непълнота или липса, която би трябвало да бъде запълнена. То употребява хора и обстановки, с цел да получи това, което желае, само че даже и когато успее, в никакъв случай не се задоволява за дълго.

Често егото не може да реализира задачите си и в множеството случаи пропастта сред това, което ‘Аз желая, и това, „ което е “, е източник на непрекъснати страдания и огорчения. Знаменитият типичен поп шлагер на   Rolling Stones «I can “t get no satisfaction ” („ Не мога да получа задоволство “) е ария на егото. Движещата страст, която ръководи всички дейности на егото, е страхът. Страхът да бъдеш нищо, страхът от небитието, страхът от гибелта.

В последна сметка всички дейности на егото са ориентирани към елиминиране на този боязън. Но максимумът, на което е способно, е краткотрайно да го заглуши с интимни връзки, нова облага, с един или различен триумф. Илюзията в никакъв случай няма да ви задоволи. Само истината за това кой сте, ще ви даде – в случай че я осъзнаете – независимост.

Защо боязън? Тъй като егото поражда сега на идентификация с формата и надълбоко в себе си знае, че няма непрекъснати форми, че всички те са преходни. Следователно, постоянно има възприятие на неустановеност към егото, даже в случай че външно основава усещане за мощно и решително.

Веднъж с един другар, разхождайки се в хубав естествен резерват покрай Малибу в Калифорния, се приближихме до останките на селска къща, която беше унищожена от пожар преди няколко десетилетия. Всички подходи към дома бяха обрасли с дървета и всевъзможни необикновено красиви растения.

Отстрани на пътеката притежателите бяха сложили табела, която гласеше: „ ОПАСНОСТ. ВСИЧКИ КОНСТРУКЦИИ СА НЕУСТОЙЧИВИ. “ Казах на приятеля си: „ Това е дълбока сутра (свещено писание). “ И спряхме със благоговение. Щом разберете и приемете, че всички структури (форми), даже и тези, които наподобяват твърди, са нестабилни, у вас поражда покой.

Това е по този начин, тъй като осъзнаването на непостоянството на всички форми ви пробужда и вкарва във вътрешното безкомпромисно измерение, не подложено на гибел. Исус го назовава „ безконечен живот “.

Потребността на егото за предимство.

Можете да наблюдавате доста фини и едвам доловими форми на его у другите хора, и основното – в себе си. Запомнете: в този миг, когато сте наясно с егото в себе си, това осъзнаване, че сте вие ​​- вие сте зад рамките на егото, вашият дълбочинен „ Аз “. Самото признание на подправения Аз – е раждането на актуалният.

Например, желаете да споделите вести с някого: „ Познай какво имам поради? А, към момента не знаеш? Нека да ти кажа “. Ако сте задоволително бдителни, задоволително присъствате, можете да забележите в себе си чувство за някакво наслаждение, възникващо  момент преди да споделите, даже новините да са неприятни.

Работата е в това, че в този къс миг в очите на егото се нарушава салдото сред отношението към себе си и към другия човек. В този къс момент знаете повече от него. Удовлетворението, изпитано от вас,  се отблъсква от егото. То се извлича от чувството, като че ли вашето възприятие „ Аз “ във връзка с другия човек е станало по-силно.

Дори в случай че той е президент или папа, в този миг вие чувствате предимство, тъй като знаете повече. Много хора се интересуват от злословия, частично заради тази причина. Клюките, с изключение на всичко друго, постоянно носят детайл на злонамерена рецензия и наказание на другите, а също по този начин укрепват егото посредством присъщото им, въпреки и мислено морално предимство, което постоянно участва, когато вършиме отрицателни преценки за някого.

Ако някой има повече, знае повече или е кадърен на повече неща от мен, егото усеща опасност, тъй като чувството за „ по-малкото “ намалява въображаемата му стойност в съпоставяне със цената на другия. Тогава то може да се опита да снижи по някакъв метод значимостта, да подлага на критика или да омаловажи цената на собствеността на другия, цената на неговите познания или качества.

Или да смени тактиката и вместо да се съпоставя с другия, то да стартира да възвеличава себе си, като популяризира информация за близостта си с него, в случай че в очите на другите този се смята за значим.

Его и популярност

Такъв добре прочут феномен като „ подмятане на имена “ – като че ли инцидентно се загатва персонално запознанство с някой „ значим човек “ – е част от тактиката на егото да се възползва от имиджа на някоя персона, която го превъзхожда в очите на другите, и посредством това споменаването му е извисяване в личните очи.

Бедата, привнасяна от международната популярност, се заключва в това, че вас напълно ви покрива с групов ментален облик. Повечето от хората, които срещате, желаят да покачат смисъла на своята персона – мисловния облик на това кои са те – посредством асоциация с вас.

Самите те може даже да не знаят, че въобще не се интересуват от вас, а от това –   да засилят личното си лъжливо самочувствие. Те имат вяра, че с ваша помощ могат да станат по-велики. Те търсят във вас нещо, което ще им помогне да станат приключени, пълноценни, или по-скоро, те търсят вашия ментален облик, като образ  на известна персона, концептуално групово идентифициране, което им се коства по-важно от живота.

Абсурдната преоценка на ролята на известността е единствено една от многото прояви на еготипичното безумство на нашия свят. Някои известни хора вършат същата неточност и се разпознават с груповата небивалица, обликът, основан за тях от хората и медиите, и в действителност стартират да виждат себе си, като че ли превъзхождат елементарните смъртни.

В резултат на това те от ден на ден се отчуждават както от себе си, по този начин и от другите, ставайки все по-нещастни, все по-зависими от непрекъснатата си известност. Бидейки заобиколени единствено от тези, които подхранват раздутия им облик, те губят способността си за действителни връзки.

Алберт Айнщайн, на който са се възхищавали като на свръхчовек, и на който беше съдено да се трансформира в един от най-известните хора на планетата, в никакъв случай не се е отъждествявал с облика, основан за него от груповия разсъдък. Той постоянно е оставал непретенциозен, без его. Той е говорел за съществуването на гротескно несъгласие сред това, което хората считат за неговите достижения и качества, и действителността за това кой в действителност е и на какво е кадърен.

Ето за какво за прочут човек е мъчно да има действителни връзки с другите. Реалните взаимоотношения са връзки, в които егото, с присъщото му предпочитание да сътвори имидж за себе си и желанието да се откри в него, не господства.

В същинските връзки има ориентиран на открито поток от внимателно внимание към различен човек и няма никакви упования. Това внимателно внимание е Присъствието. Това е причина за всякаква действителна връзка. Егото постоянно или желае нещо, или в случай че счита, че няма какво да ви вземе, то демонстрира безусловно равнодушие към вас: вие не го интересувате.

Има три съществени положения на егоистичните взаимоотношения:
когато желая нещо
когато не мога да получа това, което желая (и оттова яд, отвращение, обвинявания, оплаквания) и
когато всичко ми е безразлично

Ядрото на егото. Признаци на егото. (Екхарт Толе – Новата Земя)

* В Будизма терминът аната (на (пали) или анатман, на санскрит: अनात्मन्) се отнася до понятието за „ не-аз “ или илюзията за „ аз “. В най-първите будистки ръкописи е записано, че Буда постоянно е употребявал тази дума в подтекста на учението, че всички неща са възприемани от сетивата (вкл. умствените сетива) и не са действително „ аз “ и „ мое “ и по тази причина човек не би трябвало да се вкопчва към тях.  

Защо постоянно би трябвало да плащаме за себе си?

Има един доста елементарен метод за повишение на самооценката ни – да заплатим, в случай че можем да заплатим. Да се ОТБЛАГОДАРИМ, в случай че можем да се отблагодарим. Дори в случай че никой не очаква…

Хората с кафяви очи са особени и невероятни!

С такива причини не може  да се спори: Хората с кафяви очи са доста повече  от притежателите на сини или зелени очи, написа Andreu Laslau. Но те не могат да…