Военното обучение в училищата е само върхът на айсберга, казва

Военното образование в учебните заведения е единствено върхът на айсберга, споделя Нели Колева, ръководителка на екип " Стратегически партньорства "  в организацията " Заедно в час ". Според нея признатата преди дни разпоредба за военно образование за учениците от 10-и и 11-и клас не е огромният проблем.

" Патриотичните "  програми са по-скоро признак за липса на бистрота в процеса на взимане на решения за образованието, както и неналичието на механизми за оценка дали обещано решение дава отговор на потребностите на българските деца. Подобна позиция показаха по-рано тази година и от организациите " Национална мрежа за децата "  и " Асоциация Родители ".

За военното образование

Приетата Наредба за изискванията и реда за образуване, осъществяване и обезпечаване образованието на българските жители за отбрана на Отечеството би трябвало да влезе в действие от образователната 2023/2024 година, а образованието ще се организира в часа на класа за общо 10 образователни часа – по 5 часа всяка година. Новата разпоредба замества и до момента съществуващото сходно образование, провеждано в 9-и и 10-и клас.

През февруари т.г. планът бе импортиран от служебните министри на защитата Димитър Стоянов и на образованието Сашо Пенов. Димитър Стоянов е считан за " дясната ръка на Румен Радев "  и е някогашен негов основен секретар, а Сашо Пенов е професор по финансово и данъчно право и дълготраен консултант на Георги Първанов. По думите на Нели Колева под неговото ръководство МОН напълно е прекъснало разговора с гражданския бранш и бизнеса, без да взима поради експертните оферти за усъвършенстване в образованието. " В резултат стратегическото програмиране се прави по еднакъв метод, който досега не е довел до резултати ", споделя тя.

Новата разпоредба е стимулирана с административен диалект и синхронизация с други нормативни актове. Пенов и Стоянов показват, че " в случай че не бъде въведена нова форма за подготовка на българските жители за отбрана на отечеството в осъществяване на конституционните разпореждания, в предстоящ интервал от време (след 10 – 15 г.) въоръжените сили в частност и Република България в цялост няма да разполагат с готови български жители, които да бъдат употребявани за комплектоване на военни формирования за военно време ".

Как възпитаваме " родолюбие "?

Колкото до гимназистите, предстоящият резултат от военното образование e " да способства за образуване на полезности и настройки за родолюбие, достолепие, дълг, чест и отговорност към страната ". Не е изяснено каква е връзката на военното образование с изброените полезности и за какво да вземем за пример те не могат да се изградят в час по гражданско обучение. Един от основните детайли – материалите, с които ще учат учениците – се загатва пътем. Според наредбата се чака образователните принадлежности да се изготвят от Националния боен университет " Васил Левски ", като не е възложен разбор за успеваемостта на употребяваните до момента принадлежности, нито достъп до предходни сходни издания. Според Нели Колева това е честа процедура в МОН. " Процесът на основаване на стратегиите е непрогледен. Няма оценка на потребностите, оценка на въздействието на направеното досега. Не се залагат знаци за резултат и никой не носи отговорност за това те да бъдат сполучливи. Това е и повода, макар големия вложен финансов запас, да няма никакви резултати на равнище просветителна система ", споделя тя. 

Две други " патриотични "  програми -  " Неразказаните истории на българите "  и " България-образователни направления " - са ориентирани надлежно към българите в чужбина и ученето отвън учебно заведение. Но МОН стопира финансиране по две доста значими линии: първата оказва помощ да се обезпечи наличието на учениците в учебно заведение въобще, а втората – учениците да се ориентират в кариерния си път.

За сметка на това се вкарва национална стратегия " Изучаване и запазване на традициите и историята на българската войска ". Тя към този момент е била провеждана през 2021 година и съгласно МОН се радва на " огромен интерес от страна на учениците ". " Отново обаче явно се чака да приемем това на почтена дума – няма никакви справедливи данни за резултатите, които са постигнали. Работя с десетки учебни заведения в цялата страна от 12 години и до момента нито един път неналичието на знания за историята на българската войска не е била представена като проблем номер едно на учителите и шефовете, споделя Колева.

Хиляди отвън учебно заведение

Според отчет на МОН от юли 2021 година до 25% от децата и учениците в България са в риск от отпадане от образователната система. " Образователните посредници са хората, които работят на терен с такива фамилии и деца. По-малко от две години след публикуването на доклада МОН взема решение да приключи програмата " Подкрепа за просветителните посредници ". Това евентуално ще остави без претовареност най-малко половината посредници и обществени служащи. И съгласно Нели Колева ще прекъсне връзката на хиляди деца с учебното заведение.

МОН стопира и програмата " Бизнесът преподава ", която работи за запознаването на учениците с опциите на другите специалности. За Колева решението на служебния екип в министерството е изненадващо " поради честите сигнали на работодателите, че образованието не приготвя учениците за актуалните условия на пазара на труда, още по-малко за близкото бъдеще, което ще наподобява напълно друго поради софтуерното развиване. "

" Нямам нищо срещу която и да е било стратегия, в това число 'Неразказаните истории на българите' и 'България – просветителни маршрути'. Готова съм да приема и че те, при избрани условия, биха могли да бъдат смислени и потребни. За да се случи това обаче, бих желала да видя по какъв начин тъкмо се възнамеряват тези три стратегии (подплатени с 15 милиона лв. от нашите данъци), с цел да оправим с най-спешните проблеми пред българското обучение. Те не са неналичието на национализъм, а функционална просветеност, сериозно мислене, математическа просветеност ", споделя Колева.

Въпросите остават – родолюбието, което една добре работеща просветителна система би създавала като непряк артикул и без специфични старания, е превъзходен заслон, зад който да се скрие рецесията в българското гимназиално обучение. Особено във времена на политически шовинизъм. Доколко обаче това работи в интерес на българските деца? За страдание данните, които биха ни посочили това, не са обществени. Ако въобще ги има.