Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки

Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Едната – Гибелините – поддържа върховенството на Свещената Римска империя над италианските земи. Отварям къса скоба – Свещената Римска империя е страна, обхващаща днешна Германия, Австрия, Бенелюкса и Северна Италия, ръководена от държател, избиран от благородниците и одобряван от папата. Борбата на императорите е за налагане на светската на духовната власт в техните земи.

Другата секта – Гуелфите – са поддръжници на върховенството на папата в Рим. Двете фракции стартират да се съревновават незабавно след борбата при Леняно (1176 г.), в която правилните на папата градове от Ломбардската лига, разрушават император Фридирх I Барбароса. От тук на сетне, сред италианските градове, подкрепящи двата политически центъра, стартира война на дребно, обвързвана с хищнически нападения, крадене на стада и палене на ниви. От време на време нещата загрубяват и се развихрят същински сражения, които попадат в подтекста на т.нар Италиански войни, които обгръщат Апенините през XIV и XV век.

Двата града си оспорват въздействието в провинциите Емилия и Романия (днес Емилия-Романия) и непрекъснато завземат по-малки селища, принадлежащи на другата страна. Напрежението се изостря след 1296 година, когато Болоня лишава няколко обитаеми места от Модена и получава от папата самопризнание за завоеванията. Моденците отвръщат на удара с непрекъснати нападения, последвана от нови нахлувания на болонците.

През 1324 година, армията на Болоня разорява плодородните земи източно от Модена. На собствен ред моденците нахлуват в Романия, подпалват няколко села и завземат два дребни болонски кастела, избивайки гарнизоните им. Това, което обаче прелива чашата на търпението е един любопитен случай, разиграл се в Болоня.

Няколко моденски бойци, преоблечени като пасажери, влизат в Болоня. Използвайки прикритието на нощта, те правят дръзка офанзива. Може би си мислите че атакуват някое палацо или отвличат благороден болонец? Не. Те щурмуват централния градски бунар и открадват неговата дъбова кофа. В онази ера, кладенецът е имал алегорично значение като едно от средищата на градовете, а публичната кофа, употребена за извличане на вода е имала сакралната функционалност на колективен артефакт. За тях, кражбата на кофата е посягане против цялата градска общественост. Изпратени са специфични вестители, които да изискат от Модена да върне назад дъбовата кофа. Очаквано, моденците отхвърлят и това, по силата на тогавашната логичност, води до оповестяването на война.

Мястото, където и до през днешния ден се държи кофата.

Снимка: By The original uploader was Bergonzc at English Wikipedia. – Transferred from en.wikipedia to Commons., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=389887

Болонците събират огромна войска, ок. 32 000 души, от които 30 000 са формирани от небрежно проведени доброволци, представляващи по-скоро гневна навалица, в сравнение с войска. Към тях се причисляват и 2000 конници, част от тях от съдружниците на Болоня. Срещу тях, на помощ на Модена се притичват няколко Гибелински фракции, формирани най-много от опитни наемници от Италия и Германия. Техният брой обаче не надвишава 7 000 души.

. Моденските войски се пробват да я деблокират и болонците вземат решение да дадат намерено стълкновение на врага, което се разиграва в равнината край селището Заполино. Войските се срещат по здрач и в падащият мрак по-опитните бойци на Гибелините нанасят цялостен погром над по-многобройната (близо 5:1) войска на Гуелфите. Поражението е толкоз съществено, че през идващите няколко дни, моденската войска доближава до самите стени на Болоня и унищожава всички болонски укрепления по пътя си.Тук се разиграва последният епизод от този неортодоксален спор – с цел да посрямят болонците, моденците провеждат спортно съревнование и веселба тъкмо до стените на Болоня – „ за безконечна памет на тези, взели участие в похода и за безконечен позор на жителите на Болоня “, както е записано в един актуален извор.

Съгласно друга версия на историята, дъбовата кофа, била открадната от бунар край стените на Болоня след борбата при Заполино и занесена като трофей в Модена.

Във всеки случай, спорът остава в историята като „ Войната за дъбовата кофа “, а и до през днешния ден в Торе ди Джирландина в Модена се пази антична дъбова кофа, за която се твърди че е онази, открадната от Болоня през 1325 година