Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки

Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Руснаците виждат добър късмет по едно и също време да се покажат като положителни християни, и също по този начин да завлечен някоя и друга територия от Полумесеца. Ситуацията се оказва комфортен мотив за любимеца на царевна София Романова – княз Василий Голицин, да натрупа пиар точки, които да стабилизират позицията му отпред на страната.

Фактически, София и Голицин ръководят като регенти на малолетните царе Петър I (който след това ще стане Петър Велики) и Иван V. Тяхното състояние не е изключително розово и доста от висшите аристократи с неспокойствие чакат първия им по-голям неуспех, с цел да ги отстранят. В онази ера, постигането на блестящ боен триумф е еднакво на победа в президентски избори и Голицин разпорежда очакванията си на идната акция.

княз Василий Голицин

За цел на похода е определено Кримското ханство – най-важният османски съдружник. Татарите от Крим дават обилни кавалерийски контингенти в работа на Портата. Заради това, Полша и Австрия молят Русия да ги нападна и по този начин да се отслаби османския напън по поречието на река Дунав, където се водят главните военни дейности. Замисълът на Голицин е величествен. Мобилизирана е цялата налична войска на царството – както старите феодални отряди на болярите, по този начин и фамозните стрелци, дружно с полковете, построени по западноевропейски пример, конница от разнообразни категории, артилерия и казашки помощни елементи – изобщо цялото царско войнство. Числеността на армията е в действителност забележителна – евентуално над 100 000 души, съпроводени от колосален обоз и голям брой поддържащи елементи, търговци, тиловаци и несъмнено, лагерни следовници – перачки, проститутки, преносими кръчми и цялата разноцветност на тогавашния походен живот. За начало на похода е определена датата 11 март, 1687г.

Вместо през март, походът стартира в средата на май, което дава премного време на татарите да се приготвят. На всичкото от горната страна, съветската войска в Украйна по този начин и не съумява да се концентрира на едно място, а се движи разпръснато на няколко уязвими колони. Татарите вярно преценят, че могат да им нанесат много провали, нападайки ги по настрана и бързо се задействат, разчитайки на високата подвижност на отрядите си.

царевна София Романова

Играта на котка и мишка в Украйна продължава цели три месеца, без руснаците нито да съумеят да съсредоточат своите сили, нито даже да доближат до Кримския полуостров. Поредицата от дребни сражения и засади им коства скъпо, а общо в хода на акцията умират към 20 000 души, доста от тях в резултат на неприятното доставяне и разразилите се измежду съветската армия заболявания. На 24 август руснаците приключват акцията против Крим и разпускат войската си, без да са постигнали нищо значително.

През идната 1688 година, Русия не води военни дейности против Крим или Османската империя. Едва на идната 1689 година, Голицин съумява да провежда нов поход, с който се надява да измие срама от миналата печална акция. Армията която е събрана още веднъж надвишава 100 000 души (според някои калкулации към 150 000), съпроводена от забележителна за това време артилерия и присъщия великански обоз. За да избегнат проблемите от предходната акция, руснаците поемат по различен път, следвайки поречието на река Днепър. Армията съумява да се събере и концентрира до края на март и през април стартира да се придвижва на юг. Няколко татарски набега са сполучливо контрирани от съветската артилерия и в последна сметка в средата на месец май, армията на Голицин доближава до Перекоп – тесният провлак, който свързва Крим с континента.

Татарите са подготвили тук нова изненада. Цялата растителност към Перекоп е унищожена, а и дребното кладенци за питейна вода, са засипани и заличени. Огромната съветска войска би трябвало да стартира блокада, без опция за доставяне на своя обоз и на бойците си. Междувременно, османо-татарският гарнизон е подсилил поредицата укрепления по продължение на провлака с голям седемкилометров трап и стена, както и с в допълнение артилерия. Голицин привиква боен съвет и заключва, че даже защитата да бъде преодоляна, в безплодните степи на северен Крим, съветската войска ще стане жертва на кошмарното доставяне и непрекъснатите противников нападения. Поради тази причина, на 20 май, без да са провели нито едно уверено стълкновение, руснаците се отдръпват за следващ път. Загубите и този път са в порядъка на 20 000 души, още веднъж на първо място заради неприятно доставяне и заболявания. Голицин отстъпва от Крим с подвита опашка, а вкъщи го чака разумният край на военното му крушение.

Извършен е дворцов прелом, който отстранява София и Голицин, а на тяхно място аристократичната клика на Наришкините издига Петър I, под регентството на майка му Наталия. София е пратена в манастир, а Голицин е изпратен на изгнание в тундрата северно от Архангелск, където живее в изолираност и умира през 1714 година