Военната история е изтъкана от много епоси и легенди. Могъщи

Военната история е изтъкана от доста епоси и митове. Могъщи пълководци, величави армии, страховити империи и почтени бранители на обезверени дела. В тези именити епизоди от историята човешката покруса, подвиг и всеотдайност се преплитат по неповторим метод, който разкрива цялата разноцветност на нашата психика. Наяве излизат героите, страхливците, достойните и недостойните.

Всяка борба е признание. Всяка война е тестване. Ала даже и измежду пелената от кръв, чест и стомана, има имена на полесражения, които и до ден сегашен сграбчват мозъците на поколенията. Всяка борба е величава по собствен метод, само че измежду патроните, стрелите и остриетата на хиляди стълкновения изпъкват такива, които трансформират ориста на нации, райони и континенти.

В епохата на Средновековието съществува един постоянно повтарящ се претекст – по какъв начин в резултат на велико стълкновение страни се раждат или умират. Не всяка страна е по този начин значима за развиването на историята, както някои от останалите. Едни са орисани да трансформират хода човешкото развиване, до момента в който други съществуват и угасват в мрака на предишното, завещавайки своите остатъци на археолозите. Малко са тези страни, чието битие е орисано да промени историята не просто на даден район, а на целия свят. Вероятно в човешката история не съществува друга толкоз значима в дълготраен проект страна, каквато е Англия.

Идеята за „ Англия “ се появява през X век, откакто кралете на Уесекс съумяват да разгромят викингите, завладели Британия век по-рано. Наследници на англо-саксонските вождове, заселили се на Острова през VII в., уесекските крале издигат претенцията си за господство над всички кралства и държавици на Албиона. Именно от тази рекламация дефинитивно се оформя концепцията за „ кралство Англия “. До средата на XI в. обаче, Англия остава островна страна, фокусирана върху своето вътрешно развиване. Макар и интегрирана в католическия свят, нейните ползи са обърнати към личното й развиване – делата на Континента едва вълнуват британските крале. Онова, което ще промени страната и ще свърже вечно ориста й с тази на Континентална Европа, е една поредност от събития, довели до издигането на нова владетелска династия на Острова. В следствие, тази династия ще потърси своето благополучие в завоевания на френските земи, което от своя страна ще трансформира Англия в първокачествен политически състезател в Западна Европа. Без тази основа, достиженията от Великите Географски открития и епохата на Просвещението нямаше да съществуват.

Според легендата, всичко стартира по време на една стихия. През 1051 година, Харолд Годуинсон – наследникът на графство Уесекс, пътува с транспортен съд през Ламанша, когато са застигнати от мощна стихия. Тя отнася кораба към Нормандия, където Харолд е покорен от рубрика на Поату, само че в следствие е изплатен от нормандския херцог Гийом. Двамата се борят един до друг по време на поход на нормандците против Бретан. По време на похода Гийом освобождава Харолд и го посвещава в рицарство. От своя страна, Годуинсон се заклева, че ще поддържа Гийом, в случай че последния издигне претенцията си за трона на Англия.

От къде може да идва претенцията на Гийом към трона на Англия? В началото на XI в., сестрата на нормандския херцог Ричард I – Емма, се дами за краля на Англия – Етелред. От техния брак се ражда наследник – Едуард Изповедника (упр. 1042-1066 г.). Момчето е насила да избяга от Англия след гибелта на татко си през 1016 година и да потърси заслон при чичо си Ричард I. Едуард напрактика е отгледан в нормандския двор и усвоява доста от порядките, сприятелявайки се с редица локални първенци.

Когато се възкачва на британския престол след прогонване на датчаните (1042 г.), той притегля редица нормандски първенци със себе си, проправяйки началото на френското въздействие в британската просвета и език. Самият Едуард е много религиозен мъж, който дава обет за целибат и не оставя наследници. Едновременно с това, той по този начин и не се взема решение да остави сигурен правоприемник на престола. Именно по тази линия, Гийом Нормандски – чиято пра-леля е кралица Ема, декларира, че точно при неговия жанр би трябвало да премине наследството на британската корона.

Срещу претенциите на Гийом застава рода Годуинсон – графове на Уесекс и най-силни измежду британските благородници. През по-голямата част от царуването на Едуард Изповедника, точно рода Годуинсон държи юздите на кралство Англия, а на смъртния си одър, Изповедникът дава обещание да даде короната на главата на клана – Харолд Годуинсон – същият, който 15 години по-рано дава обещание, че ще поддържа Гийом Нормандски (или най-малко по този начин настояват нормандските хронисти).

За да станат нещата още по-сложни, напролет на 1066 година, седмици след гибелта на Изповедника, се появява още един кандидат за британския престол – Харолд Хардрада, който като правоприемник на Кнут Велики, декларира че кралете на викингите в Норвегия са законните владетели на Англия, а Годуинсоните и нормандците са узурпатори. Северняците събират огромна войска и се готвят да нахлуят в Британия от североизток. Решен да отбрани своята рекламация, Гийом Нормандски също провежда войските си, инвестирайки и последните средства от хазната, за събирането на мощна войска. Лятото на 1066 година дава обещание да е кърваво за остров Британия.

Кръвопролитието стартира през септември, 1066 година, когато войските на Харолд Хардрада (ок. 15 000 души) стъпват в региона Нортумбрия. Към тези сили се причислява и по-малкият брат на Харод Годуинсон – Тостинг Годуинсон, който се надява да поеме в действителност надзор над Британия благодарение на норвежците. Силите им разгромяват локалните британски графове и напредват на юг към столицата Лондон. През това време, Харолд Годуинсон се намира в региона Кент, където с главните си сили и флота чака нашествието на нормандците, отпред с херцога им Гийом.

Научавайки за неочакваното настъпление на викингите, Харолд Годуинсон не губи време, събира личните си войски и поема на север да ги пресрещне. Съветниците му го приканват да е внимателен – Гийом Нормандски също събира сили с цел да премине Ламанша и да нахлуе. Харолд няма избор – надява се, че армията му може да разбие северняците задоволително бързо, че да се върне на юг с цел да се сблъска с нормандците. Ако загуби – е какво пък, тогава, към този момент няма да има значение кой ще пресреща Гийом.

Харолд Годуинсон и Харолд Хардрада се срещат в решителната борба при моста Стамфорд на 25-ти септември, 1066 година Англо-саксите съумяват да изненадат викингите и да ги атакуван преди последните да са напуснали лагера си и да са се снаряжили. В последвалото меле по-голямата част от викингската войска е изклана, а малцината оживели отплават безславно за Норвегия. Хардрада пада погубен, както и Тостинг. Победата на Харолд циментира властта му на север. Докато громи северняците, кандидатът за британския престол научава, че Гийом се е възползвал от обстановката и точно в края на септември е задействал силите си.

Нормандците се събират войските си в Сен Валери покрай устието на р. Сома. Армията, която Гийом събира под знамената си е разнородна. В нея влизат както васалите му от Нормандия, по този начин и благородници от цяла северна Франция – от Бретан на Запад до Фландрия на Североизток. Гийом ги притегля с заричане за богата плячка и опция да получат огромни поземлени владения в ново завзетите земи, както и необятни права над покореното население. Общо, войските на Нормандия наброяват ок. 10-12 000 бойци, от които ок. 2-3 000 са конници.

За превозването им е проведена огромна флота, евентуално 300-400 съда, сходна с тази, която транспортира войските на Харолд Хардрада. Нормандските войски и наемниците им, са снаряжени по стандартите на епохата – дълги до коленете ризници, направени от преплетени железни халки, които се носят от аристократите и необятен набор от всевъзможни други кожени брони и елеци, подсилени с железни пластини или части кост за по-бедните.

Срещу тях, Харолд Годуинсон разполага с опълчението на Англия – така наречен фирд, образувано като вид армия в края на VIII в. от кралете на Уесекс. Всеки свободен земевладелец, отговарящ на избран ценз, е задължен да се яви със снаряжението си за сборовете, свиквани от краля. Смята се, че всички британски земи обезпечават ок. 14 000 бойци за фирд-а. За разлика от нормандците, които към този момент са построени в класическо феодално общество, англо-саксите поддържат една от най-демократичните публични структури в Европа.

Властта на краля е лимитирана от локални национални събрания и наследствените права на аристокрацията, която взе участие в кралските препоръки. Това дава на обществото доста по-значима роля в ръководството на страната. От друга страна значи, че военната тегоба пада очебийно на плещите на хора, които би трябвало да съчетават войнския поминък със земеделие и скотовъдство. Именно заради тази причина, британският фирд се виква нормално за към месец-два годишно, след което се разпуска.

Именно следвайки тази традиция, Харолд Годуинсон разпуска част от войските си още при започване на септември. Не бива да се подценяват и убитите и ранените при Стамфорд. При всяко състояние, англо-саксонската войска надали надвишава 8 000 бойци, като измежду тях съвсем няма конници и се намират прекомерно малко стрелци. Нещо повече, войските на Годуинсон би трябвало един път да изминат на бърз марш стотици километри от Лондон до Стамфорд, след което да се върнат наопаки, прекосявайки цяла Англия, с цел да посрещнат нормандците. Тази отмалялост се оказва от основно значение.

Двете войски застават една против друга на 14-ти октомври, 1066 година край Хейстингс. Местният палат е окупиран от нормандците и трансфорат в тяхна опорна позиция за нападения против близките британски владения. Харолд Гоуинсон идва по пътя от Лондон, като концепцията му е да заеме такава позиция, че войските на Гийом да не могат да заобиколят англо-саксонските сили. Нормандският херцог няма желание да пропуща откритото стълкновение. Армията му е с най-малко 30% по-многочислена и също така е отпочинала. Една решителна победа тук ще отвори вратите към завоюването на Англия.

Нормандските войски се подреждат в три линии, разграничени на три елементи. На левия фланг, отпред на трите поредни „ баталии “ (отряда) – стрелци, пехота и кавалерия, стои Алан Червения – бретонски барон и родственик на Гийом. Войските му се състоят от отреди, събрани в северозападна Франция – Бретан, Мен, Анжу и Поату. Центърът е ангажиран от главните нормандски сили, отпред с Гийом и най-близките му родственици и доближени. На десния фланг застават войските от Североизточна Франция – Пикардия, Фландрия и Булон, отпред с нормандеца Гийом ФицОсберн и булонския граф Юстас II Дългият мустак (баща на Годфроа дьо Буйон – лидер на Първия кръстоносен поход – б.а.). Планът на Гийом Нормандски е да нападна на няколко поредни талази силите на Харолд и откакто разбие бойния им порядък, тежката конница да нанесе решаващия удар.

Сражението стартира в преди обед на 14-ти октомври. Англо-саксите се разполагат на върха на рид – фланговете им са предпазени от гъста гора и мочурлив терен, което значи, че силите на Гийом няма по какъв начин д аги обходят, а само могат д аги нападат фронтално. Опитът на нормандските стрелци да отслабят силите на Харолд Годуинсон със залпове се провалят. Стрелбата с лък изпод нагоре е релативно неефикасен метод за използването на това оръжие, изключително против тежко бронираните челни редици на англо-саксите, формирани от така наречен хускарли (домашната армия на краля и графовете (ярл).

Неуспешния бараж на стрелците е последван от офанзива първо на пехотата, а по-късно и на кавалерията. И двете са отразени от англо-саксите, които заемат твърда позиция, а стената им от щитове се оказва непреодолимо затруднение за нашествениците. След поредност от безплодни офанзиви, нашествениците се отдръпват надолу по хълма. В този основен миг, по-млаките братя на Харолд Годуинсон – Гирт и Леофвайн се втурват да гонят норманите с част от армията.

Сред нашествениците с епуска слух че Гийом е погубен и това ускорява суматохата при отдръпването.  В този основен миг, Гийом потвърждава умеенето си – смъква своя шлем и се втурва да поведе контра офанзива, твърдейки армията че е жив и незасегнат. Атаката на нормандците съумява да обърне стремежа на изнурените англо-сакси – част от тях са обкръжени и избити, а измежду посечените са и братята Годуинсон. Телата им са изнесени при отстъплението на другарите им и занесени на Харолд.

След като дава отмора на войските си, Уилям възобновява офанзивите против англо-саксонската стена от щитове, като задачата му е след офанзива и евакуиране на силите си, да увлече врага в гонене, което да бъде пометено с контраофанзива. На няколко пъти нашествениците тестват волята на бранителите, само че заповедите на Хародл Годуинсон са безапелационни – никакви самоволни офанзиви повече.

За да подсилят резултата от упоритата си опозиция, англо-саксите посрещат враговете си с крясъци „ Вън! Вън! “, приканвайки нормандците да изоставен Британия. Атаките въпреки всичко вземат своя тежък дан от елитните британски войски – от ден на ден хускарли напущат бойното поле или падат убити и са сменени с не по този начин опитното опълчение. Въпреки това, бранителите остават непоклатими.

За всички откриватели на борбата няма подозрение, че преломният миг в сражението настава в ранния следобяд, когато Харолд Годуинсон е изумен в окото от вражеска стрела и пада погубен. Смъртта на последният от рода Годуинсон и вдъхновяваща за фирд-а фигура, хвърля англичаните в суматоха. Бойният им ред стартира да се дезорганизира, а някои отряди бягат. В тази основна обстановка, Гийом Нормандски хвърля силите си в пълномащабна офанзива. Бранителите са пометени и изцяло разрушени, а остатъците от армията са преследвани и избивани от нормандците. Последна обезверена опозиция оказват кралските хускарли към тялото на Харолд Годуинсон, само че и те в последна сметка са разгромени, а множеството остават съкрушени на бойното поле.

Победата на Гийом Нормандски е цялостна и безапелационна. Въпреки сериозните загуби, понесени и от неговите войски, нормандците побеждават на бойното поле. Оставена без проведена мощ, която да я брани и без водачи, които да я поведат, Англия е превзета и подчинена на нормандците. От тук на сетне, ориста на Британия ще се свърже вечно с упоритостите на нейните династии, произлизащи от Гийом Завоевателя, който локалните назовават Уилям.

Поколение след потомство англичани ще се борят по бойните полета на Франция в работа на своите крале. Тези войни ще доведат както до възхода на Англия като европейска мощ, по този начин и до раждането на Парламента като независима институция, поради която британската история поема в посока, отвеждаща я към международна популярност. Преките последствия са ужасяващи за англо-саксите – тяхната просвета е разрушена и сменена с френско-нормандската. Смята се че към 400 000 души умират в хода на самото завладяване и последвалите десетилетия на налагане на нормандската власт. Шокът, претърпян от тогавашното население се съпоставя с последствията от османското завладяване на Балканите през XV век.

Целият локален хайлайф на Англия е погубен и сменен съвсем изцяло с благородници от Франция. Подменено е и духовенството – до тогава част от самобитната англо-саксонска черква, проследяваща основите си до Св. Колумба. Една единствена борба предначертава съдбините на целия Британски архипелаг. Падането на Англия ще докара нормандците както в Шотландия, по този начин и в Ирландия. След 1066 година, историята на Британските острови в никакъв случай към този момент няма да бъде същата.