Народ сме, а не мърша!
Военен деец ми сподели един път, че националните добродетели са като вена на ръка – стои нейде под кожата и би трябвало крепко да бъде стегнат мускула, с цел да изпъкне; и че тъкмо във военно време проличава има ли жизнеспособност в един народ, тече ли пълноценна кръв. Днес няма война, само че дните несъмнено ни сложиха на тестване. И пролича, че българското общество къта в себе си изключителни добродетели, които или не виждаме, или просто не са се проявявали в разпасаното ни предходно всекидневие. Вената я има, тече свежа кръв. Най-забележителното е (и хубаво!), че за нея държавните лекари (ръководители) нямат принос.
Още в първите дни на изключителното състояние, до момента в който представителите на властта не бяха доста сигурни по-опасен ли е коронавирусът от общоприет грип,
редови медици се проведоха в своите интернет конгреси
– кого и по какъв начин да одобряват, какви прегледи да правят и така нататък Зъболекари (пряко изложени на риск заради операциите в устната кухина) прецизираха общи стандарти на държание. Според преобладаващото мнение на общността до през днешния ден ги съблюдават. Без да чакат наредби варненски гинеколози започнаха да съветват родилки по скайп, а бургаска болница пусна видео връзка до интензивното поделение, с цел да видят треперещите майки бебенцата си. Хиляди лекари от стотици български селища демонстрираха добрини или самоорганизация, само че не биха тъпана на саморекламата. Обикновено гласност получават вопли, алармиращи за рецесия – в тази ситуация дефицит на маски, дезинфектанти и така нататък Но въпреки недоволството да е основателно, истината е, че доста лекари и медицински сестри сами си ушиха маски и отделиха по десетина лв., с цел да купят дезинфектанти – без изобщо да си помислят, че би трябвало да чакат наготово или че тяхното персонално изпитание е проблем.
Учителите също демонстрираха невиждани до този миг качества.
Много е противоречиво дали по принцип образованието от вкъщи дава положителни резултати, дали не вреди доста (събират се много часове пред екран). Но даже при изключително състояние образователният развой не трябва да стопира и той не спря – дължи се още веднъж на хиляди анонимни българи. В интерес на истината, Министерството на образованието и науката постави големи старания да улесни процеса, най-после съумя. Но чисто на практика бе мъчно платформа с профилите на 865 000 възпитаници да тръгне в първия образователен ден на изключителното състояние. Работата започва, с помощта на преподавателите и учебните шефове, които изнамериха платформи, образоваха се сами (за възрастните по никакъв начин не е лесно), ангажираха децата... Помогнаха и издателствата с безвъзмезден достъп до учебниците. В последна сметка, на правилото проба-грешка, се осъществя това, което десетилетия не помръдваше. В тия сложни дни пролича и още нещо –
безсмислието на служителите
от инспекторатите. В „ остарялото време ” те скъсваха от бумащина учители и шефове. Сега в паниката не съумяха да се „ приготвят цифрово ”, изтърваха му края. Но не щещ ли... системата не се срути, уроци се преподават, децата учат! Учат отдалечено, апелирам ви се, без семинари, образования, лектори (и лекторски хонорари) върху главите на преподавателите! Последните сведения, за жалост, сочат, че армията бюрократи се престроява, пробва да се опредмети и в интернет.
Маски в аптеките или няма, или са скъпи, а по селата няма и аптеки. Баби обаче започнаха да шият, подаряват ги на лечебни заведения или пък продават за стотинки на съседи, едвам си платят плата. Фурнаджии и месари непринудено доставят стока. В градовете пък младежи разнасят артикули. Никакви закони за доброволчеството, указания или ярък почин на манекенки и футболисти не стимулират тези хора – просто го вършат. Примерите са многочислени, ето единствено два: русенски лекари раздадоха чай и свежи питиета на служителите на реда, патрулиращи на изхода на града; Иванов, селски служител на реда на Драгушиново, община Самоков, подари храни на локалните обществено слаби хора.
Българинът Иванов е на всички места.
И съм сигурен, че Йовков би видял тази добрина. Живял е измежду озъбени от злощастие човешки ориси. В днешното надалеч по-леко време още веднъж има положително, единствено Йовков го няма.
Разбира се, нищо на този свят не е идеално. Има хора, които рискуват здравето на другите. Налице са и такива, пробващи да припечелят от общите усложнения. Глупаво купувахме тоалетна хартия в първите дни (подобно на побратимите от другите „ цивилизовани ” народи). Но кой би помислил единствено преди месец, че българинът няма да се прережда на опашка и ще пази отдалеченост? Кой би предположил, че вместо за чалга, по кварталните кьошета
ще се приказва за персонална отговорност?
Ето на подобен спор станах очевидец тия дни: „ Няма да те пусна без маска! ”, сподели продавачка в плод-зеленчук на двадесетина годишен мъж; „ Ама те не са наложителни, пък и няма от кое място да купя ”, отвърна той. „ Сам не се ли сещащ, че шал или забрадка може да ползваш? Не се ли притесняваш, че може да ме заразиш? Чакаш команда от Бойко за всяка своя постъпка ли? ”, настоя продавачката. И двамата бяха прави, само че единият повече, а аз се любувах, когато младежът призна: „ Извинявай, по този начин е! ”.
Никога не съм смятал, че българинът със своите дефекти и преимущества следва да бъде възприеман по-различно от другите нации. Но нормално в оценките залитаме в непотребна надменност или пък в самоохулване. Сега в сложните седмици следва да се регистрира изцяло обективно, че без да е съвършен, българинът демонстрира неподозирани позитивни качества. И в случай че въпреки всичко човечността сме я показали и преди, то дисциплинираност, самоорганизация и разпоредителност от ужасно доста години не бяхме. Те се случват при власт, която сутринта вкарва навсякъде маски, вечерта ги маха, в това време пуска и стопира тирове, не разрешава едни заведения и паралелно с това ги отваря... Това гражданско съзряване и интензивност са доста добра вест. Прекрасни са, тъй като се раждат без значение от ръководството, самостоятелни са. Ако някой не вижда новината, значи носи доста черни очила.
Още в първите дни на изключителното състояние, до момента в който представителите на властта не бяха доста сигурни по-опасен ли е коронавирусът от общоприет грип,
редови медици се проведоха в своите интернет конгреси
– кого и по какъв начин да одобряват, какви прегледи да правят и така нататък Зъболекари (пряко изложени на риск заради операциите в устната кухина) прецизираха общи стандарти на държание. Според преобладаващото мнение на общността до през днешния ден ги съблюдават. Без да чакат наредби варненски гинеколози започнаха да съветват родилки по скайп, а бургаска болница пусна видео връзка до интензивното поделение, с цел да видят треперещите майки бебенцата си. Хиляди лекари от стотици български селища демонстрираха добрини или самоорганизация, само че не биха тъпана на саморекламата. Обикновено гласност получават вопли, алармиращи за рецесия – в тази ситуация дефицит на маски, дезинфектанти и така нататък Но въпреки недоволството да е основателно, истината е, че доста лекари и медицински сестри сами си ушиха маски и отделиха по десетина лв., с цел да купят дезинфектанти – без изобщо да си помислят, че би трябвало да чакат наготово или че тяхното персонално изпитание е проблем.
Учителите също демонстрираха невиждани до този миг качества.
Много е противоречиво дали по принцип образованието от вкъщи дава положителни резултати, дали не вреди доста (събират се много часове пред екран). Но даже при изключително състояние образователният развой не трябва да стопира и той не спря – дължи се още веднъж на хиляди анонимни българи. В интерес на истината, Министерството на образованието и науката постави големи старания да улесни процеса, най-после съумя. Но чисто на практика бе мъчно платформа с профилите на 865 000 възпитаници да тръгне в първия образователен ден на изключителното състояние. Работата започва, с помощта на преподавателите и учебните шефове, които изнамериха платформи, образоваха се сами (за възрастните по никакъв начин не е лесно), ангажираха децата... Помогнаха и издателствата с безвъзмезден достъп до учебниците. В последна сметка, на правилото проба-грешка, се осъществя това, което десетилетия не помръдваше. В тия сложни дни пролича и още нещо –
безсмислието на служителите
от инспекторатите. В „ остарялото време ” те скъсваха от бумащина учители и шефове. Сега в паниката не съумяха да се „ приготвят цифрово ”, изтърваха му края. Но не щещ ли... системата не се срути, уроци се преподават, децата учат! Учат отдалечено, апелирам ви се, без семинари, образования, лектори (и лекторски хонорари) върху главите на преподавателите! Последните сведения, за жалост, сочат, че армията бюрократи се престроява, пробва да се опредмети и в интернет.
Маски в аптеките или няма, или са скъпи, а по селата няма и аптеки. Баби обаче започнаха да шият, подаряват ги на лечебни заведения или пък продават за стотинки на съседи, едвам си платят плата. Фурнаджии и месари непринудено доставят стока. В градовете пък младежи разнасят артикули. Никакви закони за доброволчеството, указания или ярък почин на манекенки и футболисти не стимулират тези хора – просто го вършат. Примерите са многочислени, ето единствено два: русенски лекари раздадоха чай и свежи питиета на служителите на реда, патрулиращи на изхода на града; Иванов, селски служител на реда на Драгушиново, община Самоков, подари храни на локалните обществено слаби хора.
Българинът Иванов е на всички места.
И съм сигурен, че Йовков би видял тази добрина. Живял е измежду озъбени от злощастие човешки ориси. В днешното надалеч по-леко време още веднъж има положително, единствено Йовков го няма.
Разбира се, нищо на този свят не е идеално. Има хора, които рискуват здравето на другите. Налице са и такива, пробващи да припечелят от общите усложнения. Глупаво купувахме тоалетна хартия в първите дни (подобно на побратимите от другите „ цивилизовани ” народи). Но кой би помислил единствено преди месец, че българинът няма да се прережда на опашка и ще пази отдалеченост? Кой би предположил, че вместо за чалга, по кварталните кьошета
ще се приказва за персонална отговорност?
Ето на подобен спор станах очевидец тия дни: „ Няма да те пусна без маска! ”, сподели продавачка в плод-зеленчук на двадесетина годишен мъж; „ Ама те не са наложителни, пък и няма от кое място да купя ”, отвърна той. „ Сам не се ли сещащ, че шал или забрадка може да ползваш? Не се ли притесняваш, че може да ме заразиш? Чакаш команда от Бойко за всяка своя постъпка ли? ”, настоя продавачката. И двамата бяха прави, само че единият повече, а аз се любувах, когато младежът призна: „ Извинявай, по този начин е! ”.
Никога не съм смятал, че българинът със своите дефекти и преимущества следва да бъде възприеман по-различно от другите нации. Но нормално в оценките залитаме в непотребна надменност или пък в самоохулване. Сега в сложните седмици следва да се регистрира изцяло обективно, че без да е съвършен, българинът демонстрира неподозирани позитивни качества. И в случай че въпреки всичко човечността сме я показали и преди, то дисциплинираност, самоорганизация и разпоредителност от ужасно доста години не бяхме. Те се случват при власт, която сутринта вкарва навсякъде маски, вечерта ги маха, в това време пуска и стопира тирове, не разрешава едни заведения и паралелно с това ги отваря... Това гражданско съзряване и интензивност са доста добра вест. Прекрасни са, тъй като се раждат без значение от ръководството, самостоятелни са. Ако някой не вижда новината, значи носи доста черни очила.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ