Яденето на водорасли: ползи и съмнения
Водораслите от дълго време са съществена храна в доста култури, само че западната диета наподобява е не запомнила за тях. Въпреки че екстрактът от морски водорасли, прочут още като алгинат, участва в някои храни като сладолед, лучени кръгчета и бира, използването на цели водорасли не е необятно публикувана на Запад. Тази храна обаче става все по-известна и се счита за питателна и устойчива „ суперхрана “, изяснява BBC.
Ето какво би трябвало да знаете за яденето на водорасли:
Ползите от потреблението на водорасли
Някои разновидности на водорасли могат да бъдат с ниско наличие на калории и богати на протеини, фибри и полифеноли. Което може да понижи риска от сърдечни болести, диабет и някои типове рак и може да понижи кръвното налягане. Те също по този начин съдържат йод, който е значим за функционалността на щитовидната жлеза.
Според Джефри Пиърсън, професор по молекулярна физиология в Нюкасълския университет в Обединеното кралство, някои типове водорасли също могат да оказват помощ за управление на тежестта при хора с наднормено тегло или затлъстяване. Това, изяснява Пиърсън, е по този начин, тъй като алгинатът инхибира липазата, ензим, който оказва помощ на тялото да смила мазнините, което значи, че може да понижи количеството мазнини, усвоени от диетата с към 75%.
Проучвания по отношение на яденето на водорасли
Пиърсън и неговите откриватели са употребявали изкуствени вътрешности, с цел да тестват успеваемостта на повече от 60 естествени фибри, измервайки количеството мазнини, усвоени, когато се употребяват с елементарни храни, в това число самун и кисело мляко.
Пиърсън има за цел да организира клинични изследвания, с цел да тества този резултат, когато алгинатът се употребява като част от естествената диета. Той се надява, че неговото проучване ще докара до повече алгинат в храните, с цел да помогне на хората да ръководят тежестта си. Освен това, огромни проучвания на популацията в Япония откриха връзка сред ежедневната консумация на водорасли и по-ниските равнища на сърдечни болести спрямо тези, които не са ги яли, и по-нисък риск от инсулт при мъжете.
Скорошен обзор на 25 изследвания изследва изгодите за здравето от потреблението на морски водорасли. Оказва се, че доста изследвания, показващи позитивни резултати за здравето, свързани с диета, богата на морски водорасли, са провели проучвания върху хора, които имат здравословни проблеми като затлъстяване и диабет вид 2, а не върху общото население.
Така че при здрави хора това най-вероятно няма да донесе никаква изгода за здравето, сподели водещият създател на проучването Жоао Педро Триго пред BBC.
Яденето на сред 5 и 10 грама водорасли дневно обаче може да обезпечи хранителни изгоди заради фибрите и хранителното наличие на водораслите, добави Триго. Въпреки това, доста малко се знае за това по какъв начин обработката, като ферментацията, въздейства върху това по какъв начин питателните субстанции от водораслите се всмукват от тялото.
Потенциални вреди от яденето на водорасли
Съществуват и някои опасения по отношение на евентуалните опасности от арсен, олово и йод, открити в морските водорасли. И някои типове водорасли може да съдържат повече арсен от други. Нивата на арсен във водораслите варират според от наличието на арсен във водата, в която се отглеждат водораслите.
Въпреки че има действителни опасения за това до каква степен диетата ни може да ни изложи на тежки метали, Алек Уат, шеф на фермата за макроводорасли Green Ocean Farming в Обединеното кралство, споделя, че всички морски водорасли, продавани за човешка консумация, първо се тестват. Видът арсен, съдържащ се във водораслите, е органически, който тялото отстрани в урината, добави Пиърсън.
Морските водорасли също могат да съдържат високи равнища на йод, само че количеството зависи от типа. Ингрид Унделанд, професор по науки за храните и храненето в Технологичния университет Чалмърс в Гьотеборг, Швеция, сподели пред BBC, че можете да „ получите прекалено много йод, в случай че ядете прекалено много водорасли ".
Това са относително дребни количества, преди да достигнете почти целесъобразната дневна доза. Това също зависи от типа и евентуалното наличие на нежелани метали или детайли във водата, което е мъчно обръщение за предаване, сподели по-късно Унделанд.
Твърде доста йод може да докара до проблеми с щитовидната жлеза, а по-непосредствените странични резултати могат да включват гадене и повръщане. Проучванията демонстрират, че другите типове обработка (измиване, бланширане, варене, накисване, сушене и ферментация) могат да понижат количеството йод в някои типове морски водорасли.
Водораслите като храна в Европа
Проучванията неотдавна откриха доказателства, че обратно на общоприетото разбиране, морските водорасли са представлявали значима част от диетата на античните европейци по време на прехода към селското стопанство.
Изследователите са разкрили доказателства, че хората са яли морски водорасли през мезолита, преди към 8000 години, и през неолита, преди 6000 години.
Никой не е разкрил директни доказателства за консумация на водорасли преди праисторическите археологически записи. Беше в действителност ненадейно, са думите на Карън Харди, съавтор и професор по праисторическа археология в университета в Глазгоу, съобщи BBC.
Имаме предубедени хрумвания за това какво съставлява храната в Европа и морските водорасли не са първото нещо, което идва на разум, добави Харди.
