Ал. Сивилов: Изчезването на социалната проблематика в левицата е голямата драма
Водещата концепция за Че Гевара е обществената правдивост, общественото тъждество. За страдание, в днешно време още веднъж виждаме, че тези проблеми излизат на напред във времето. Смятахме, че през 91 година - с рухването на Източния блок – нещата вървят към този момент към уеднаквяване, към решение на всички публични проблеми. Говореше се за края на историята и по този начин нататък. Оказа се, че краят на историята е надалеч и че за жалост краят на опълчването сред небогати и богати се е отсрочил кой знае за по кое време. Но може да пристигна и доста скоро. И тогава нещата ще бъдат страшни. Защото най-вероятно това ще бъде някакъв конфликт, някакъв прелом, на който към този момент грижливо се мъчим да обърнем тил, сподели в изявление за „ Хоризонт “ историкът от Софийския университет „ Свети Климент Охридски “ доцент Александър Сивилов .
Ученият от Центъра за латиноамерикански проучвания към Историческия факултет на университета гостува в ефира на БНР по отношение на проведената този следобяд кръгла маса на тематика „ Бъдещето на революцията “ във връзка 50-годишнатат от убийството в Боливия на Че Гевара.
Сивилов напомни думите на революционера: Аз не съм съперник на американците, аз съм съперник на техните политици, както и че той има конфликт и със руските представители, които стартират да оказват все по-голямо въздействие върху Куба. През 1961 година Че Гевара е президент на Националната банка на Куба, по-късно дава отговор за промишлеността, за селското стопанство и се стреми да насочи Куба към основаване на относително независима стопанска система, която да може да съществува, без субсидии, продължава описа си Сивилов и добавя, че Източният блок се опълчва на тези планове на Че Гевара, поради което революционерът напуща политиката.
Според Сивилов Кубинската гражданска война, при която дузина бунтовници стоят в основата на валянето на държавното управление, е доказателство, че е допустимо с малко хора да се направи подобен вид политическа смяна. Историкът напомни, че Гевара е опитал да придвижи този модел и в други страни като Конго, където не съумява поради прекомерно огромните междуплеменни разлики там, и Боливия, където опитите му също се провалят, защото залогът за тази страна е огромен за Съединените щати, които изпращат особено подготвени сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ в поддръжка на антитерористичните сили на боливийската войска.
Сивилов счита, революцията, по този начин както я вижда Че Гевара - нейното осъществяване, тактиката и тактиката, които той ползва – в днешно време са по-скоро неприложими. Въпреки това съгласно анализатора това не значи, че в обществото не може да има бързи, революционни обществени промени.
Сивилов дава образец със скоростта на срутване на голям брой страни в цяла Северна Африка:
Революции може да имаме. Въпросът е до какво ще доведат.
Според Сивилов в доста общества „ от ден на ден се доближаваме до корените на някой крайнодесни придвижвания “, до по този начин наречената „ консервативна гражданска война “. Той даде образец със Съединените щати и засилващите се течения в Европа, свързани с крайната десница.
Те значително дават отговор навръх желанието на множеството хора да имат някаква сигурност – без значение дали обществена, или социална сигурност, обвързвана с мигрантите, [сигурност}от какво ли не. Всичките тия проблеми внезапно удрят нашето общество и реакцията e такава: дано да се затворим, дано да търсим нашата непорочност, дано да се върнем към корените си. За съжалениеqтези корени от ден на ден и повече стартират да ми наподобяват на Германия през 30-те години.
Сивилов попита риторично за какво внезапно се еизпразнило от смисъл демократичното наличие, къде са отишли приказките за народна власт, за тъждество, за идентични благоприятни условия:
Защо внезапно да се обявиш за либерал звучи толкоз отрицателно в очите на съвсем всички хора, без значение дали са леви или десни?
Анализът на историкът демонстрира, че лявото губи поради негативите, които му се приписват, и поради това че през последните 30 години против лявата идеология се приказва съвсем непрестанно и тя се свързва напълно с модела на държавния социализъм.
В демократичните среди лявото е одобрявано, само че то се свързва с концепциите на Франкфуртската школа и новата левица, която значително оформи и лицето на либерализма през 80-те години, който не се е насочил към главните публични проблеми, и по този начин обществената линия на левицата се е изгубила и е била конфискувана от десните, счита Сивилов:
Изчезването на обществената проблематика в левицата е огромната драма. Всъщност, в случай че погледнете и тъкмо концепциите на Че Гевара, те постоянно са тръгвали от там. Това, което го трансформира в бунтовник, е в действителност обиколката му в Латинска Америка. Той до тогава няма на практика никакви предпоставки да се трансформира в подобен човек, тъй като е от междинната класа, от богато семейство. Има опция да учи. В момента, в който той се сблъсква с мизерията в Чили, в Перу, в Колумбия и вижда по какъв начин живеят хората там, това го обръща. И за жалост, тия хора, които тогава са живели по тоя метод, в този момент не живеят по-добре.
Според Сивилов в Европа и в България обстановката също не е „ цветуща “ и всички в страната се стремят към столицата, само че: в провинцията защо става дума никой не мисли. Северозападна България е разрушена изцяло. Да не приказваме, че не е единствено тя и освен това състояние ние какво виждаме като обръщение – да вземем за пример от нашата левица? Аз сега за жалост не виждам някаква опция. Те просто се включиха в мейнстрийма./…/ В момента към този момент, за голямо страдание, политическите партии, политическите сили не отразяват потребностите на обществото. Т.е. политическият хайлайф изцяло се е отдръпнал от хората и това последователно стартира да изпразва демокрацията от наличие, заключи Сивилов и предвижда, че самото общество ще се мъчи да отстрани демокрацията и ще върви към властнически модели.
Пълният запис на изявлението на Петър Волгин с историка Александър Сивилов можете да чуете от звуковия файл.
Ученият от Центъра за латиноамерикански проучвания към Историческия факултет на университета гостува в ефира на БНР по отношение на проведената този следобяд кръгла маса на тематика „ Бъдещето на революцията “ във връзка 50-годишнатат от убийството в Боливия на Че Гевара.
Сивилов напомни думите на революционера: Аз не съм съперник на американците, аз съм съперник на техните политици, както и че той има конфликт и със руските представители, които стартират да оказват все по-голямо въздействие върху Куба. През 1961 година Че Гевара е президент на Националната банка на Куба, по-късно дава отговор за промишлеността, за селското стопанство и се стреми да насочи Куба към основаване на относително независима стопанска система, която да може да съществува, без субсидии, продължава описа си Сивилов и добавя, че Източният блок се опълчва на тези планове на Че Гевара, поради което революционерът напуща политиката.
Според Сивилов Кубинската гражданска война, при която дузина бунтовници стоят в основата на валянето на държавното управление, е доказателство, че е допустимо с малко хора да се направи подобен вид политическа смяна. Историкът напомни, че Гевара е опитал да придвижи този модел и в други страни като Конго, където не съумява поради прекомерно огромните междуплеменни разлики там, и Боливия, където опитите му също се провалят, защото залогът за тази страна е огромен за Съединените щати, които изпращат особено подготвени сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ в поддръжка на антитерористичните сили на боливийската войска.
Сивилов счита, революцията, по този начин както я вижда Че Гевара - нейното осъществяване, тактиката и тактиката, които той ползва – в днешно време са по-скоро неприложими. Въпреки това съгласно анализатора това не значи, че в обществото не може да има бързи, революционни обществени промени.
Сивилов дава образец със скоростта на срутване на голям брой страни в цяла Северна Африка:
Революции може да имаме. Въпросът е до какво ще доведат.
Според Сивилов в доста общества „ от ден на ден се доближаваме до корените на някой крайнодесни придвижвания “, до по този начин наречената „ консервативна гражданска война “. Той даде образец със Съединените щати и засилващите се течения в Европа, свързани с крайната десница.
Те значително дават отговор навръх желанието на множеството хора да имат някаква сигурност – без значение дали обществена, или социална сигурност, обвързвана с мигрантите, [сигурност}от какво ли не. Всичките тия проблеми внезапно удрят нашето общество и реакцията e такава: дано да се затворим, дано да търсим нашата непорочност, дано да се върнем към корените си. За съжалениеqтези корени от ден на ден и повече стартират да ми наподобяват на Германия през 30-те години.
Сивилов попита риторично за какво внезапно се еизпразнило от смисъл демократичното наличие, къде са отишли приказките за народна власт, за тъждество, за идентични благоприятни условия:
Защо внезапно да се обявиш за либерал звучи толкоз отрицателно в очите на съвсем всички хора, без значение дали са леви или десни?
Анализът на историкът демонстрира, че лявото губи поради негативите, които му се приписват, и поради това че през последните 30 години против лявата идеология се приказва съвсем непрестанно и тя се свързва напълно с модела на държавния социализъм.
В демократичните среди лявото е одобрявано, само че то се свързва с концепциите на Франкфуртската школа и новата левица, която значително оформи и лицето на либерализма през 80-те години, който не се е насочил към главните публични проблеми, и по този начин обществената линия на левицата се е изгубила и е била конфискувана от десните, счита Сивилов:
Изчезването на обществената проблематика в левицата е огромната драма. Всъщност, в случай че погледнете и тъкмо концепциите на Че Гевара, те постоянно са тръгвали от там. Това, което го трансформира в бунтовник, е в действителност обиколката му в Латинска Америка. Той до тогава няма на практика никакви предпоставки да се трансформира в подобен човек, тъй като е от междинната класа, от богато семейство. Има опция да учи. В момента, в който той се сблъсква с мизерията в Чили, в Перу, в Колумбия и вижда по какъв начин живеят хората там, това го обръща. И за жалост, тия хора, които тогава са живели по тоя метод, в този момент не живеят по-добре.
Според Сивилов в Европа и в България обстановката също не е „ цветуща “ и всички в страната се стремят към столицата, само че: в провинцията защо става дума никой не мисли. Северозападна България е разрушена изцяло. Да не приказваме, че не е единствено тя и освен това състояние ние какво виждаме като обръщение – да вземем за пример от нашата левица? Аз сега за жалост не виждам някаква опция. Те просто се включиха в мейнстрийма./…/ В момента към този момент, за голямо страдание, политическите партии, политическите сили не отразяват потребностите на обществото. Т.е. политическият хайлайф изцяло се е отдръпнал от хората и това последователно стартира да изпразва демокрацията от наличие, заключи Сивилов и предвижда, че самото общество ще се мъчи да отстрани демокрацията и ще върви към властнически модели.
Пълният запис на изявлението на Петър Волгин с историка Александър Сивилов можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ