Експерти разкриха пробойните в новия антикорупционен закон. Беззъб е
Внесеният от служебното държавно управление план за промени в антикорупционното законодателство е „ отчасти, видимо и беззъбо споразумяване на корупцията (без нейното откриване и превенция) “. Това гласи част от мнението на Асоциация " Форум ", създадено от екип с водещ юридически специалист Надежда Митева, по плана на Министерски съвет на Закон за противопоставяне на корупцията на лица, заемащи висши обществени длъжности.
Идеята на плана, с създател служебния министър на правораздаването Крум Зарков, бе актуалният Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ) да бъде разграничен две, като главните дейности - борба с корупцията и конфискация на нелегално добито имущество да са в два обособени закона - Закон за противопоставяне на корупцията и Закон за определяне на спор на ползи и за лишаване на незаконно добито имущество. Настоящата Антикорупционна комисия също ще претърпи промени. Паралелно, депутати от „ Продължаваме промяната “ внесоха в Народното събрание подобен план, който предлага разделянето на КПКОНПИ на две.
-->
Експерти от Асоциация " Форум " откриват поредност дефекти в предложенията на Министерски съвет за промени в актуалното антикорупционно законодателство, както и нарушавания на Закона за нормативните актове. „ Няма по какъв начин два закона да уреждат първично едни и същи публични връзки, и то по друг метод, включвайки друг размер от дейности/мерки и субекти. Следователно препоръчаният законодателен метод е неприемлив “, показват в мнението.
За заплаха от нарушение на европейското право предизвестяват специалистите от „ Форум “ - „ В промените в член 72а Наказателно-процесуален кодекс е категорично посочено, че обезпечаването на конфискацията по Наказателен кодекс се ръководи и пази по реда на новия Закона за определяне на спор на ползи и за лишаване на нелегално добито имущество. Тоест става известно, че обезпечаването на конфискация в наказателното произвеждане се ръководи по реда на закон, който обаче планува единствено гражданска конфискация (според решение С-319/19 Съдът на ЕС) отвън и без значение от конфискацията по наказателното произвеждане “.
Неуреден остава и въпросът за битката с корупцията, в която вземат участие длъжностни лица на европейските общности или длъжностни лица на страните членки на Европейския съюз. Юристите виждат и един необикновен абсурд - определението на понятието „ корупция “, което би трябвало да е централно за задачите на антикорупционния закон, само че въобще не е обещано в плана на служебното държавно управление, и остава неразбираемо вложеното в него значение.
Пробойна в законодателните оферти има и по самото установяване на лицата, които заемат „ висши обществени длъжности “, отвън противодействието на корупцията остават - президентът и вицепрезидентът, омбудсманът, българските членове на Европейската комисия и на Европейския парламент от България, Конституционен съд, началниците на политическите кабинети, кметовете и заместник-кметовете, членовете на ЦИК, ръководителите на бюджетни организации, които извършват функционалности на органи за финансово ръководство и надзор на средства от Европейски Съюз, шефовете на лечебни заведения, членовете на УС на държавни предприятия и доста други. „ Поради това е необичайно по какви съображения въобще е преценено, че включените в новия закон за противопоставяне на корупцията лица, заемащи висши обществени длъжности, са по-склонни към корупционни практики и дейности, за разлика от останалите заемащи обществени длъжности по закона за определяне на спор на ползи и лишаване на незаконно добито имущество. Мотиви в тази тенденция напълно липсват в оферти законопроект “, установяват правните специалисти.
Най-същественото в новия закон са „ проверяващи функционалности “ на инспектори към Комисията за противопоставяне на корупцията, обобщават специалистите и акцентират, че според Конституцията управлението и надзорът върху следствието е възложен на прокуратурата, която по своя преценка може да дефинира следствието за изброените корупционни закононарушения да се реализира от следовател. „ Всъщност, с цел да подсигурява законосъобразното осъществяване на следствието и годността на събраните доказателства, прокуратурата ще бъде длъжна да упражни това свое пълномощие в случаите на закононарушения, осъществени от лица заемащи висши обществени длъжности. Следователно вследствие на по този начин въведените промени се оказва, че за посочените закононарушения се планува категорично осъществяване на следствието хем от следовател, хем от проверяващ контрольор, което е неприемливо “, показват в мнението от Асоциация „ Форум “.
Те допълват, че плануваният в плана на Министерски съвет надзор над отводите за формиране на досъдебно произвеждане по сигнали на Антикорупционната комисия в новия закон би довело до смесването на конституционни пълномощия на разнообразни органи на правосъдната власт, с което би се уязвила и независимостта им.
Особено сериозни от неправителствената организация са към концепцията съдии да влизат в състава на новата Комисия. „ Въвеждането на членове в състава на Комисията за противопоставяне на корупцията на съдии от висшите съдилища е нонсенс и опонира на конституционно избраната правораздавателна роля на съда. Подобен юридически парадокс визира независимостта на съда, както и обгръща действия за противопоставяне на корупцията, свързани с откриване и следствие на закононарушения, които са несъвместими с функционалностите на арбитър “, се прецизира в мнението.
„ В последна сметка се оказва, че в една и съща област ще работят два закона, нито един от които няма да може да противодейства на корупцията, измененият - тъй като към този момент не планува инспекции и ограничения за противопоставяне и предварителна защита, а другият, тъй като лимитира кръга на субектите и основава органи, които на процедура няма да имат пълномощия за следствие, а дейностите им за инспекции, противопоставяне и предварителна защита ще бъдат лимитирани единствено до дребен кръг лица и действия. По този метод съществуването на единия закон обезсмисля съществуването на другия, а двата заедно-борбата с корупцията “, показват в заключението си Асоциация „ Форум “.
Идеята на плана, с създател служебния министър на правораздаването Крум Зарков, бе актуалният Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ) да бъде разграничен две, като главните дейности - борба с корупцията и конфискация на нелегално добито имущество да са в два обособени закона - Закон за противопоставяне на корупцията и Закон за определяне на спор на ползи и за лишаване на незаконно добито имущество. Настоящата Антикорупционна комисия също ще претърпи промени. Паралелно, депутати от „ Продължаваме промяната “ внесоха в Народното събрание подобен план, който предлага разделянето на КПКОНПИ на две.
-->
Експерти от Асоциация " Форум " откриват поредност дефекти в предложенията на Министерски съвет за промени в актуалното антикорупционно законодателство, както и нарушавания на Закона за нормативните актове. „ Няма по какъв начин два закона да уреждат първично едни и същи публични връзки, и то по друг метод, включвайки друг размер от дейности/мерки и субекти. Следователно препоръчаният законодателен метод е неприемлив “, показват в мнението.
За заплаха от нарушение на европейското право предизвестяват специалистите от „ Форум “ - „ В промените в член 72а Наказателно-процесуален кодекс е категорично посочено, че обезпечаването на конфискацията по Наказателен кодекс се ръководи и пази по реда на новия Закона за определяне на спор на ползи и за лишаване на нелегално добито имущество. Тоест става известно, че обезпечаването на конфискация в наказателното произвеждане се ръководи по реда на закон, който обаче планува единствено гражданска конфискация (според решение С-319/19 Съдът на ЕС) отвън и без значение от конфискацията по наказателното произвеждане “.
Неуреден остава и въпросът за битката с корупцията, в която вземат участие длъжностни лица на европейските общности или длъжностни лица на страните членки на Европейския съюз. Юристите виждат и един необикновен абсурд - определението на понятието „ корупция “, което би трябвало да е централно за задачите на антикорупционния закон, само че въобще не е обещано в плана на служебното държавно управление, и остава неразбираемо вложеното в него значение.
Пробойна в законодателните оферти има и по самото установяване на лицата, които заемат „ висши обществени длъжности “, отвън противодействието на корупцията остават - президентът и вицепрезидентът, омбудсманът, българските членове на Европейската комисия и на Европейския парламент от България, Конституционен съд, началниците на политическите кабинети, кметовете и заместник-кметовете, членовете на ЦИК, ръководителите на бюджетни организации, които извършват функционалности на органи за финансово ръководство и надзор на средства от Европейски Съюз, шефовете на лечебни заведения, членовете на УС на държавни предприятия и доста други. „ Поради това е необичайно по какви съображения въобще е преценено, че включените в новия закон за противопоставяне на корупцията лица, заемащи висши обществени длъжности, са по-склонни към корупционни практики и дейности, за разлика от останалите заемащи обществени длъжности по закона за определяне на спор на ползи и лишаване на незаконно добито имущество. Мотиви в тази тенденция напълно липсват в оферти законопроект “, установяват правните специалисти.
Най-същественото в новия закон са „ проверяващи функционалности “ на инспектори към Комисията за противопоставяне на корупцията, обобщават специалистите и акцентират, че според Конституцията управлението и надзорът върху следствието е възложен на прокуратурата, която по своя преценка може да дефинира следствието за изброените корупционни закононарушения да се реализира от следовател. „ Всъщност, с цел да подсигурява законосъобразното осъществяване на следствието и годността на събраните доказателства, прокуратурата ще бъде длъжна да упражни това свое пълномощие в случаите на закононарушения, осъществени от лица заемащи висши обществени длъжности. Следователно вследствие на по този начин въведените промени се оказва, че за посочените закононарушения се планува категорично осъществяване на следствието хем от следовател, хем от проверяващ контрольор, което е неприемливо “, показват в мнението от Асоциация „ Форум “.
Те допълват, че плануваният в плана на Министерски съвет надзор над отводите за формиране на досъдебно произвеждане по сигнали на Антикорупционната комисия в новия закон би довело до смесването на конституционни пълномощия на разнообразни органи на правосъдната власт, с което би се уязвила и независимостта им.
Особено сериозни от неправителствената организация са към концепцията съдии да влизат в състава на новата Комисия. „ Въвеждането на членове в състава на Комисията за противопоставяне на корупцията на съдии от висшите съдилища е нонсенс и опонира на конституционно избраната правораздавателна роля на съда. Подобен юридически парадокс визира независимостта на съда, както и обгръща действия за противопоставяне на корупцията, свързани с откриване и следствие на закононарушения, които са несъвместими с функционалностите на арбитър “, се прецизира в мнението.
„ В последна сметка се оказва, че в една и съща област ще работят два закона, нито един от които няма да може да противодейства на корупцията, измененият - тъй като към този момент не планува инспекции и ограничения за противопоставяне и предварителна защита, а другият, тъй като лимитира кръга на субектите и основава органи, които на процедура няма да имат пълномощия за следствие, а дейностите им за инспекции, противопоставяне и предварителна защита ще бъдат лимитирани единствено до дребен кръг лица и действия. По този метод съществуването на единия закон обезсмисля съществуването на другия, а двата заедно-борбата с корупцията “, показват в заключението си Асоциация „ Форум “.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ