ВМА е осъдена за 100 хил. лв. заради смъртта на пациент
ВМА е наказана да заплати 100 хиляди лева на майката на пациент, който е умрял след интервенция в болничното заведение. Това видя " Сега " в правосъдните регистри. Решението е дефинитивно. Още първата инстанция - Софийският градски съд присъжда на майката компенсацията от 100 хиляди лева за претърпените неимуществени вреди. Апелативният съд удостоверява това решение, а висшият не позволява делото до гледане и по този начин решението става дефинитивно.
В исковата молба се споделя, че синът на ищцата още като дете бил диагностициран с доста рядко генетично заболяване, при което заради липса на избран ензим в организма при контакт с бактерии се развиват тежки гнойни инфекции, изискващи антибиотично лекуване. В края на месец ноември 2014 година 34-годишният мъж се почувствал зле и бил признат в болница в Пловдив. Лекуващият го доктор бил осведомен с главното му заболяване и се стараел по допустимо най-щадящ метод да преодолее казуса и да не зародят затруднения. Седмица по-късно обаче станало ясно, че се постанова интервенция. Мъжът отишъл в Спешния бранш на ВМА в София, където в началото отказали да го приемат без предварителна спогодба с съответен доктор, само че след обзор, открили, че положението му е тежко и той бил признат в дежурната незабавна коремна хирургия.
Четири дни след приема пациентът бил опериран и било открито, че злобен камък е затънал в тънките вътрешности, като след интервенцията бил преведен в реанимация, а след три дни бил върнат назад в коремна хирургия за лекуване. Няколко дни по-късно операционната рана на корема се възпалила.
Майката твърди, че макар болестта на сина й, преди интервенцията не е направена антибиотична профилактика, която да предотврати инфекцията. Накрая бил изписан в навечерието на Коледа, без раната му да се е подобрила, тъй като по празниците клиниката затваряла. В пловдивската болница, където трябвало да махнат конците, била взета проба, за да се дефинира причинителят на инфекцията и било открито съществуването на " ешерихия коли " и " стрептококус ауреус ".
Майката уведомила лекаря от ВМА, само че той споделил, че няма нищо ужасно и изписал хомеопатия. В първия работен ден след празниците още веднъж отишли във ВМА и лекарят още веднъж обяснил, че няма нищо ужасно и не назначил никаква терапия. Мъжът обаче продължавал да не усеща добре. В Пловдив му назначили антибиотици. В последна сметка се стига до нови две интервенции във ВМА поради инфекцията. Той обаче се влошил и умрял от сепсис на 30 април 2015 година
ВМА твърди, че лекуването на мъжа е било съответно и медицинските стандарти и правила са спазени. Освен това за гибелта на пациента е имало и следствие, което военната прокуратура е прекратила. Съдът изяснява, че това че няма закононарушение, не значи, че не би трябвало да се носи отговорност за породените вреди.
Бащата на жертвата свидетелства в съда, че когато отишли да видят тялото му в моргата, то било на една дъска, всички дренажи били в него, тръбите, с които е дишал също били в тялото и той бил пренебрегнат като " мръсно куче ". Спомня си, че трябвало да дадат пари на патолога, с цел да извади тръбите от тялото на сина им и да го преведе в някакъв порядъчен човешки тип.
По делото са назначени няколко експертизи. Съдът се доверява на специалистите, че след първата интервенция пациентът е получил вътреболнична зараза, която не е лекувана съответно, а генетичното заболяване на младия мъж било подценено. Като неточност се регистрира и настаняването му в естествена, вместо в септична реанимация. Рядкото заболяване е мотив да се окаже по-сериозна грижа, а не може да е опрощение за съдбовния завършек на пациента, показва съдът. Присъждайки цялата желана сума, магистратите обръщат внимание и на отношението на личния състав от моргата към родителите на пациента.
По принцип болничното заведение има застраховка, която би трябвало да покрие присъденото обезщетение. Срещу застрахователя обаче не е бил предявен противоположен иск. Той единствено е бил притеглен като подпомагаща страна, се вижда от делото. Това значи, че давността за него е текла и в този момент той има право да се позове на приключването й, което ще остави болничното заведение да заплаща сама.
В исковата молба се споделя, че синът на ищцата още като дете бил диагностициран с доста рядко генетично заболяване, при което заради липса на избран ензим в организма при контакт с бактерии се развиват тежки гнойни инфекции, изискващи антибиотично лекуване. В края на месец ноември 2014 година 34-годишният мъж се почувствал зле и бил признат в болница в Пловдив. Лекуващият го доктор бил осведомен с главното му заболяване и се стараел по допустимо най-щадящ метод да преодолее казуса и да не зародят затруднения. Седмица по-късно обаче станало ясно, че се постанова интервенция. Мъжът отишъл в Спешния бранш на ВМА в София, където в началото отказали да го приемат без предварителна спогодба с съответен доктор, само че след обзор, открили, че положението му е тежко и той бил признат в дежурната незабавна коремна хирургия.
Четири дни след приема пациентът бил опериран и било открито, че злобен камък е затънал в тънките вътрешности, като след интервенцията бил преведен в реанимация, а след три дни бил върнат назад в коремна хирургия за лекуване. Няколко дни по-късно операционната рана на корема се възпалила.
Майката твърди, че макар болестта на сина й, преди интервенцията не е направена антибиотична профилактика, която да предотврати инфекцията. Накрая бил изписан в навечерието на Коледа, без раната му да се е подобрила, тъй като по празниците клиниката затваряла. В пловдивската болница, където трябвало да махнат конците, била взета проба, за да се дефинира причинителят на инфекцията и било открито съществуването на " ешерихия коли " и " стрептококус ауреус ".
Майката уведомила лекаря от ВМА, само че той споделил, че няма нищо ужасно и изписал хомеопатия. В първия работен ден след празниците още веднъж отишли във ВМА и лекарят още веднъж обяснил, че няма нищо ужасно и не назначил никаква терапия. Мъжът обаче продължавал да не усеща добре. В Пловдив му назначили антибиотици. В последна сметка се стига до нови две интервенции във ВМА поради инфекцията. Той обаче се влошил и умрял от сепсис на 30 април 2015 година
ВМА твърди, че лекуването на мъжа е било съответно и медицинските стандарти и правила са спазени. Освен това за гибелта на пациента е имало и следствие, което военната прокуратура е прекратила. Съдът изяснява, че това че няма закононарушение, не значи, че не би трябвало да се носи отговорност за породените вреди.
Бащата на жертвата свидетелства в съда, че когато отишли да видят тялото му в моргата, то било на една дъска, всички дренажи били в него, тръбите, с които е дишал също били в тялото и той бил пренебрегнат като " мръсно куче ". Спомня си, че трябвало да дадат пари на патолога, с цел да извади тръбите от тялото на сина им и да го преведе в някакъв порядъчен човешки тип.
По делото са назначени няколко експертизи. Съдът се доверява на специалистите, че след първата интервенция пациентът е получил вътреболнична зараза, която не е лекувана съответно, а генетичното заболяване на младия мъж било подценено. Като неточност се регистрира и настаняването му в естествена, вместо в септична реанимация. Рядкото заболяване е мотив да се окаже по-сериозна грижа, а не може да е опрощение за съдбовния завършек на пациента, показва съдът. Присъждайки цялата желана сума, магистратите обръщат внимание и на отношението на личния състав от моргата към родителите на пациента.
По принцип болничното заведение има застраховка, която би трябвало да покрие присъденото обезщетение. Срещу застрахователя обаче не е бил предявен противоположен иск. Той единствено е бил притеглен като подпомагаща страна, се вижда от делото. Това значи, че давността за него е текла и в този момент той има право да се позове на приключването й, което ще остави болничното заведение да заплаща сама.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ