Речева агресия
Владислав Миланов
Защо циничният и недодялан език завладя пространството? И за какво се случи по този начин, че грубото говорене на политиците се трансформира в норматив, който не се преценява с обществото?
От години следим тази тирада и предизвестяваме за няколко трендове, които не вършат чест нито на политиците ни, нито на нас като общество, което разрешава да му приказват по този метод. Едната от тези трендове са клишираните използва, зад които доста постоянно няма информация. Ние слушаме толкоз доста тирада, толкоз доста думи ни заливат в пространството, само че те не доближават до индивида и не построяват реалност. Това включва и брюкселския език, и тези модели, които замениха по този начин наречения " дървен език " от времето на социализма и по-късно придвижиха новоизкованите брюкселски клишета. В пространството има толкоз доста думи и толкоз доста фрази, само че хората не имат вяра на тези думи, тъй като зад тях не стои реалност. Когато някой непрестанно ви повтаря, че образованието е приоритет, че опазването на здравето е приоритет, а вие виждате какво става и с образованието, и със опазването на здравето, то тогава си казвате, че това са едни думи, зад които не стои действителност.
Втората заплаха, за която предизвестяваме от толкоз години, е точно речевата експанзия. Речевата експанзия е доста рискова, тъй като като модел тя се възпроизвежда в обществото. Речевата експанзия постоянно стои в основата на физическата експанзия, речевата експанзия е белег за ниско образование, речевата експанзия е неуместна от институцията, в която нашите народни представители би трябвало да съставляват нас като жители и като общество. И по-опасното, което следим, е че зад тази речева експанзия, зад цинизмите, постоянно стои бедна мисъл, постоянно стои цинично мислене. Когато преди време един политик атакува нападателно майките на децата-инвалиди, ние бяхме безпомощни да проучваме речевото му държание, само че си давахме ясно сметка, че човек, който приказва по този начин, не трябва да заема сходни позиции, тъй като това цинично мислене и тази цинична тирада са рискови за всяко едно общество. Преминати са границите.
Тази безредна политическа реалност докара и до едно безконтролно говорене. Едно говорене, което през днешния ден изпраща едни послания, идващия ден – други. Хората застават раздрани сред думите, объркват се и стартират да споделят, че това е игра, че това е цирк и че това не е допустимо. На другия ден се появява нова обстановка и колкото и да настояват някои политолози, че сме млада народна власт, че е обикновено, думите постоянно би трябвало да бъдат употребявани отговорно, думите постоянно би трябвало да си тежат на мястото... Това не е подредено общество и ние няма по какъв начин да чакаме думите да подредят един логичен свят, в случай че не сме си подредили деня, живота и политическия обстановка.
Пред БНР
Защо циничният и недодялан език завладя пространството? И за какво се случи по този начин, че грубото говорене на политиците се трансформира в норматив, който не се преценява с обществото?
От години следим тази тирада и предизвестяваме за няколко трендове, които не вършат чест нито на политиците ни, нито на нас като общество, което разрешава да му приказват по този метод. Едната от тези трендове са клишираните използва, зад които доста постоянно няма информация. Ние слушаме толкоз доста тирада, толкоз доста думи ни заливат в пространството, само че те не доближават до индивида и не построяват реалност. Това включва и брюкселския език, и тези модели, които замениха по този начин наречения " дървен език " от времето на социализма и по-късно придвижиха новоизкованите брюкселски клишета. В пространството има толкоз доста думи и толкоз доста фрази, само че хората не имат вяра на тези думи, тъй като зад тях не стои реалност. Когато някой непрестанно ви повтаря, че образованието е приоритет, че опазването на здравето е приоритет, а вие виждате какво става и с образованието, и със опазването на здравето, то тогава си казвате, че това са едни думи, зад които не стои действителност.
Втората заплаха, за която предизвестяваме от толкоз години, е точно речевата експанзия. Речевата експанзия е доста рискова, тъй като като модел тя се възпроизвежда в обществото. Речевата експанзия постоянно стои в основата на физическата експанзия, речевата експанзия е белег за ниско образование, речевата експанзия е неуместна от институцията, в която нашите народни представители би трябвало да съставляват нас като жители и като общество. И по-опасното, което следим, е че зад тази речева експанзия, зад цинизмите, постоянно стои бедна мисъл, постоянно стои цинично мислене. Когато преди време един политик атакува нападателно майките на децата-инвалиди, ние бяхме безпомощни да проучваме речевото му държание, само че си давахме ясно сметка, че човек, който приказва по този начин, не трябва да заема сходни позиции, тъй като това цинично мислене и тази цинична тирада са рискови за всяко едно общество. Преминати са границите.
Тази безредна политическа реалност докара и до едно безконтролно говорене. Едно говорене, което през днешния ден изпраща едни послания, идващия ден – други. Хората застават раздрани сред думите, объркват се и стартират да споделят, че това е игра, че това е цирк и че това не е допустимо. На другия ден се появява нова обстановка и колкото и да настояват някои политолози, че сме млада народна власт, че е обикновено, думите постоянно би трябвало да бъдат употребявани отговорно, думите постоянно би трябвало да си тежат на мястото... Това не е подредено общество и ние няма по какъв начин да чакаме думите да подредят един логичен свят, в случай че не сме си подредили деня, живота и политическия обстановка.
Пред БНР
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ