Владимир Путин искаше да направи Русия отново велика. Затова започна

Владимир Путин искаше да направи Русия още веднъж велика. Затова стартира войната си срещу Украйна. Какво реализира той от стратегическата си цел досега?

-Вместо да ликвидира страната, която разглеждаше като плацдарм на НАТО срещу Русия, той съумя да окупира една десета от територията ѝ и не е несъмнено, че ще може да я задържи;

-вместо да възвърне “руския свят ” в най-важната част от постсъветското пространство, той трансформира в върл и евентуално древен зложелател един до през вчерашния ден приятелски народ от 47 милиона души;

-вместо да отдалечи НАТО от съветските граници, той я приближи: Финландия и Швеция са напът да влязат в алианса. Не е изключено в него да влезе и Украйна (тук има доста “ако ”), само че даже и да не влезе, там има към този момент доста западно оръжие, ориентирано против Русия. То ще се усилва. Дори Украйна да остане отвън НАТО, основните сили в алианса могат да разположат в нея нападателни оръжия по силата на двустранни контракти за защита. Част от интернационалните контракти за надзор над въоръженията вече не действат;

-вместо да утвърди статута на Русия като велика военна мощ, той го сложи под обосновано подозрение. Руските въоръжени сили в стандартната им част се показват надалеч под очакванията;

-вместо да употребява икономическите връзки със Запада за развиването и модернизацията на Руската федерация и за повишение на виталното ниво на нейните нации, съветският президент загуби най-платежоспособния пазар, европейския, за основния експорт на страната си – въглеводородите. Европа към този момент се учи да живее без съветски петрол и газ и скоро ще се научи. “Газпром ” в действителност подтиква Зелената договорка на Европейски Съюз. Така Путин самичък сложи главния експорт на Русия според от Китай, който не заплаща толкоз скъпо, до който още липсва доста от нужната инфраструктура, който самичък има хегемонистични упоритости и който надали би пожертвал интернационалните си пазари поради идеологически и конюнктурни политически съвпадения с Москва;

-вместо да употребява опциите, отворени от повдигането на желязната завеса, Путин спусна нова желязна завеса към свободния свят и изложи страната си на наказания, които я осакатяват стопански и я трансформират в интернационален парий. Вместо да бъде в огромната осморка, Русия през днешния ден е в компанията на бандитски страни (rogue states) дружно с Иран, Северна Корея, Куба. И това не е случай, а дълготрайна вероятност, тъй като доверието в Русия е разрушено до основи и връщането му ще отнеме десетилетия;

-вместо да разедини Запада, Путин го сплоти против себе си;

-вместо да възвърне и разшири интернационалното въздействие на Русия, той я изолира.

Независимо по какъв начин ще свърши войната в Украйна, тя към този момент има пагубни и мъчно обратими последствия за Русия.

Путин се оказа най-голямата неточност на Борис Елцин, който го уточни за собствен правоприемник. В лицето на Путин катастрофира не обособен водач, а цяла философия за актуалния свят. Това, от което Централна и Източна Европа се освободиха през 1989 година, се опита да се оправдава и да потърси реванш в лицето на Путин и на неговия режим.

Всички би трябвало да си дават ясна сметка, накъде ни влекат тези, които му симпатизират в България и тези, които позволяват взаимни отстъпки с неговата Русия. С такива хора взаимни отстъпки не може да има. Те са опасност за всички нас дружно и за всекиго от нас поотделно. Който влече България към Путин, я влече към злополука. Ни повече, ни по-малко.