Владимир Пенев е Фьодор в Братя Карамазови“ – новият хит

Владимир Пенев е Фьодор в „ Братя Карамазови “ – новият шлагер в афиша на Народния спектакъл. Негов режисьор е Деян Пройковски от Скопие, който е приключил ВИТИЗ при професор Красимир Спасов. „ Много мощни артисти сме се събрали. На огромната сцена излизат още момчета и девойки от класа на Стефан Данаилов в Академията – те оставаха да ни гледат и след своето присъединяване в подготовките. В сходни моменти отговорността е двойно по-голяма, тъй като би трябвало да демонстрираме на студентите по какъв начин се прави, да им представяме специалността в най-хубавия й тип “, разяснява Пенев.  Освен от мощния звезден състав, публиката е превзета и от специфичните резултати, за които са употребявани всички механически мощности. Осветлението е не по-малко въздействащо, а музиката е доста специфична. Преди една от последните подготовки на „ Братя Карамазови “, в Народния имаше водосвет – и поради доста от репликите на Достоевски, които по никакъв начин не са Богу угодни.  „ Важни са напъните в устрема да се докоснеш до нещо свято, до нещо магическо. А то може да се случва на разнообразни места. Изпитах го и в Йерусалим, и в Петра, и в пустинята, където бях наскоро с другари “, споделя за Владо Пенев. А тъй като той е виртуоз в прочувствените полюси на спектъра, хиляди негови фенове наблюдават тръпката сред професор Цонев и доктор Кръстева в  „ Откраднат живот “, надявайки се, че благият и обаятелен белобрад мъченик най-сетне ще открие любовта, която лекува.                                              
- Господин Пенев, доколко стигате в облика на Фьодор в „ Братя Карамазови “ – най-черният от черните,  един от най-демоничните измежду  отрицателните персонажи в международната литература? 
- До степен, в която той се трансформира в лице на Сатаната. Фьодор е най-отвратителният, най-бруталният в съветската и освен класика.  У него не е останало нищо човешко. Той е носителят на душевната разруха, той е и катализаторът на събитията. Има четирима сина, само че не е отгледал нито един от тях. Обсебен е от нечисти сили. Затова в театъра имаше и водосвет – против злото. Много е значимо да вършим нещата с отношение, да се връщаме към корените си, да си спомняме, че сме вярващи – защото 
    
вярата е по-силна от нас
    
Длъжни сме да бъдем по-добри. Но - за жал - освен робуваме на безконечните пороци, само че трупаме и нови. Така че самото допиране до Достоевски е извисяващо – без значение от това какъв е крайният резултат. Все отново сме се заровили в текста, въпреки всичко сме го дискутирали... Романът е великански – ясно е, че няма по какъв начин да бъде пренесен едно към едно на сцената. Публиката гледа нашата версия. 
- Колко ни липсва вярата?
- Много и непрекъснато. Без нея ценностната ни система рухва. Оставаме и без морал. Тъкмо през вярата – не споделям през религията – той може да бъде събран, съсредоточен, овладян. За да се откри истината. Но когато цялото ни общество, целият свят са станали толкоз консуматорски и единственото неспокойствие е кое какъв брой коства, нещата стартират да стават необратими. Въпросът е да имаш или да даваш.    
- Защо, съгласно вас, през последните 30 години не успяхме да се върнем към вярата, макар че към този момент сякаш няма комунизъм?     
- Не мога да упреквам който и да било.  Причините са някъде надълбоко вътре в нас на ДНК-ниво и изобщо не са свързани с политически системи и непознати въздействия, нито с безконечните извинения, че някой различен ни е отговорен за всичко -  че ни е задължен или че ни мисли злото. Самите ние не се опитваме да надмогнем неприятното. Но по какъв начин да обвиняваш който и да било, че е изгубил вярата си, откакто всеки има съображение за това измежду действителността, в която живеем. В нея няма нищо елементарно. Наскоро обаче си дадох сметка, че пет века сме живяли с хора от друга вяра, които, да вземем за пример, подхождат извънредно хигиенично към всекидневието си - мият се след всяко посещаване в тоалетната, само че не сме взели този табиет от тях. Или пък някой различен техен нрав, който би се отразил позитивно на характера ни. 
- Имате ли рецепта по какъв начин да бъдат преодоляни тези детайлности от пейзажа?
- Въпрос на домашно образование, на осъзнаване какво е значимо. Сега на мода са утайките, незначителните – те са в центъра на вниманието. Докато стойностните персони са захлупени някъде в ниското. Но в случай че човек си сложи висока цел, която да следва, без да се вълнува от това какви ги прави комшията му, може да стигне надалеч. 
- Докато обикаляте по света, забелязвате ли разлика в държанието на хората според от религията им?  
- В бедните страни, където животът на  народите е извънредно просто организиран – там разполагат единствено с най-необходимото за съществуването – хората са най-духовни, най-пречистени. Битът не ги завладява, не ги принуждава да бъдат зли, подмолни, завистливи. Всички са еднообразно семпли, еднообразно великодушни. Те са и най-щастливите.  На плаващ остров в езерото Титикака с щерка ми Яна живяхме при едно семейство - две сламени къщурки и една лодка. А към тях - цялата изумителна природа. Това бяха най-усмихнатите и най-хармонични хора, които съм срещал в последно време. Хора с цели души. Неоядени от цивилизацията, недокоснати от налаганите от нея условности, комплекси и искания, от нейните мераци и упоритости. Не знам с акуратност каква е религията в Перу, в Камбоджа – само че там се оказахме измежду извънредно ведри и спокойни мъже и дами, макар оскъдицата им. Невероятно симпатични. В сходни мигове си казваш, че по никакъв начин не е мъчно да живееш по елементарния метод, тъй като е доста по-духовно. Общуваш непосредствено с Бога. 
- Неотдавна бяхте по Светите земи, какви усеща ви споходиха там? 
- Комерсиализацията из Светите места става все по-ескалираща и все по-дразнеща. Христос е изгонил търговците от храма, само че те са се настанили в близост. И могат да те ядосат – в случай че им позволиш. Но аз се абстрахирах от тях и посветих преживяването си на своята религия. 
    
Отдадох се на нравствен хаджилък
    
в Йерусалим, Йерихон, Галилея, река Йордан. В самия Йерусалим забелязах  много хора, които не смятаха, че им е нужно да се наредят на опашката, с цел да влязат във „ Възкресение Христово “, където е гробът господен. И в случай че на времето самото стигане до Йерусалим е било тестване, то в този момент тестването е в това да изчакаш 2-3 часа, с цел да се доближиш до Исус.  
- Все се поканвам да ви запитвам: за какво за юбилея си избрахте толкоз тежка и извънредно  угнетяваща роля като тази в „ Бащата “ – вашият Андре постепенно изчезва от действителността, губейки паметта си?     
- Вярно е, че доста ме натоварва. И аз по някое време се замислих дали не трябваше да направя нещо по-леко за 60. Но пък какъв е смисълът да правиш леки неща? Едва ли му трябват на някого. Смисълът е в провокацията, а не умело и изкусно да имитираш. Смисълът е в прекосяването през възприятията, през душата - а не да позволиш някакво обливане извън. Не ми е забавно. Вече съм на възраст, на която нямам потребност да спечелвам популярност, авторитет, престиж, пари... Колкото съм съумял до този миг – толкоз.  От тук нататък ми се желае всяка роля да е предизвикателство. Да знам, че напъните ми са осмислени – като се изключи че има наслаждение. Без наслаждение няма по какъв начин да издържиш в тази специалност. А случайностите ги прескачам.
- Няма по какъв начин да не ви запитвам: Можете ли най-малко да намекнете дали вашият професор Цонев ще има любовна история с доктор Кръстева?
- Няма по какъв начин да ви отговоря: Неустойките са по-големи от хонорарите.    
- Друг път бил ли сте в прочувствен дует с Янина Кашева, която по този начин отлично влиза в кожата на педиатърката, стигнала до душата на вашия професор Цонев?
- И още по какъв начин. Преди години тя гостува в Народния спектакъл по покана на Краси Спасов – в „ Хеда Габлер “. 

Имахме страшна любовна сцена 

като някогашни гаджета. Аз бях Ейлерт Льовборг, показвах се от нищото – сантиментален и избухлив с едни дълги коси. А Янина и Чочо Попйорданов, светла му памет, играеха съпрузи. Докато снимаме с нея, постоянно си спомняме и се смеем. Въобще „ Откраднат живот “ е супер страст - сериалът набра сериозна сила и има своята голяма огромна аудитория. Всички работят супер професионално – Евтим Милошев подвигна извънредно високо равнището на телевизионното кино. Машината се върти нон стоп – два екипа, огромна организация. Не е форматче за рейтингче, с което да си вържеш гащите. И „ Дяволското гърло “ доста ми харесва.
- Как се оправяте със комплицираните думи в операционната? 
- Нямам проблем с медицинските термини. Бързо ги запаметявам и бързо ги не помня - имам добра централизация на паметта и отличен инстикт за изчистването й, тъй като би трябвало да се избавям от към този момент непотребните ми текстове. Гледам повече да шетам, в сравнение с да натрупвам. 
- До по кое време ще поддържате тази брада – не че не ви отива, но е малко прекомерно библейска... 
- Пуснах я поради „ Бащата “.  В „ Откраднат живот “ пък би трябвало да я държа най-малко до края на този сезон – снимаме доникъде на май. Но в този момент очаквам да ми създадат изкуствена брада, 
която ще е едно към едно с моята. В последната картина на „ Братя Карамазови “ става алена – когато към този момент съм самият Сатана. 
- Яна и племенницата ви Лили гледат ли „ Откраднат живот “?
- И двете имат доста задължения, не знам дали намират време за телевизия. В театъра идват по-често.  По-скоро аз им звъня, с цел да ги запитвам по какъв начин са – и евентуално им отегчавам с безконечните ми грижи.       
- Вие сте фамозен странник - какви проекти имате за ваканцията?  
- С Юлиан Вергов, Захари Бахаров, Диана Алексиева, Теодора Духовникова и мъжа й се каним да вършим нападения из Европа. Но сме прекомерно неорганизирани и замаяни. След като се пробваме като общественост на по-близки дестинации, ще се отправим и към по-далечните. Наскоро  бяхме с „ Бащата “ на интернационален балкански фестивал в Бурса. С Юлиан и Теодора успяхме да стигнем до Ефес и Измир – беше ужасно, прекарахме фантастично и в Истанбул. Мартина Вачкова пък ми подари зрелище в „ Ла Скала “. Гледахме „ Травиата “: трябваше да пее Соня Йончева, само че тъй като е бременна, вместо нея като Виолета излезе афроамериканка. В антракта видяхме Пласидо Доминго - Мартина незабавно се хвърли да се срещаме.   
- Духът на Верди витаеше ли из „ Ла канара “?
- О, да. Няколко пъти съм ходил там на туристическа обиколка, само че за първи път виждам театър. След него имаше камерен концерт на Людмил Ангелов и Красимира Стоянова. 
Те ни поканиха в кралската ложа
Стана ни доста хубаво и патриотично – хем редово зрелище, хем цялата зала – претъпкана.