Разумът ми разбира, но сърцето и душата ми живеят друг живот ~ Владимир ЛЕВИ
Владимир Леви е международно прочут съветски лекар-психотерапевт, откривател и ценител на човешката душeвност. Автор е на няколко книги, в които на наличен език изяснява главните психични понятия и техники. Психолог, публицист, художник, доктор, в Русия той напълно сполучливо заменя Фройд.
Любовта е смисълът на живота. По-точно един от най-главните смисли, по-значителен даже от свободата, която е единствено опция за обич.
А Вие не сте ли се убедили към този момент самичък, че условието на обич, даже не на обич, а на нейния непретенциозен сурогат, именуван “човешко отношение “, е изгубена работа, която е равносилна на боричкане с глава в стената? Не Ви ли е идвало в многострадалната глава, че тази упорита блокада е съдбоносната неточност – и грешката е точно Ваша?
Задавали ли ли сте си въпроса – кое е повече във вашата душевна самотност: неудовлетворената нужда да бъдеш обичан или потребността да обичаш? Самотата постоянно се състои от тези две тъгуващи половинки...
Какъвто и да е Вашият отговор, уверено предлагам: в случай че желаете да се измъкнете от затворническата самотност, започвайте от второто. Оказвайте душевна щедрост, правете това самоуверено и необмислено. Като забравите, доколкото е допустимо, за личната нужда да бъдете обичан, като приемете, че тя е несъществуваща, нулева.
Да, това е явна илюзия, само че най-плодотворната измежду самоизмамите. Път, който е тестван от най-великите и от най-щастливите.
Любовта е пространство, в което от всяка точка, когато и да е можем мълниеносно да стигнем до всяка друга точка.
Любовта е животът и гибелта, дружно взети.
Любовта е освен това от живота. Тя е величие в задатък. Затова любовта и гибелта са неразделни. Не е единствено нужда за продължение на рода. Любовта има и различен, загадъчен, тайнствен смисъл, недоказуем, само че осезаем… Любимото създание посредством влюбения се бележи със знака на Вечността… И самият влюбен също.
В играта на Провидението животът и любовта са карти с идентична мощ. Но в случай че продължим метафората: любовта постоянно става коз и бие инстинкта за персонално оцеляване.
Нали точно любовта потвърждава безсилието на индивида пред личната му природа…
Има и обществено натрапена псевдопотребност да бъде изпълнен стереотипният сюжет „ персонално благополучие “.
Страданието е цената на щастието, което може и да не те споходи.
Манипулационна за контузиите на любовта – това е в действителност кабинетът на психотерапевта.
Океан от типове самотност по най-различни причини… Незнание, неумелост, непосветеност в тайните на любовното изкуство, за която си плащаме прескъпо… Комплекс за малоценност в любовните и половите отношения… Любовни триъгълници от всевъзможен род; нещастни любови във всички цветове на дъгата, неравенства и невзаимности; окови на любовните зависимости с техните безумия и кошмари… Мании, раздели, събирания, изоставяния – любовните иди ми, дойди ми…
Ако се случеше знамение на света и всички хора станеха непоклатимо щастливи в любовта, самоуверено бих могъл да стана сапьор.
Ако са те измамили наново, значи си на страната на измамника…
Най-големите рискове са там, където човек се стреми да задоволи потребностите си за сметка на различен.
Първата неточност - не е неточност, втората неточност – грешка, третата диагноза, в случай че от самото начало е една и съща. Ако те са разнообразни, то това не е неточност, а търсещо придвижване сред проби. Три разнообразни неточности - единица опит. Поток от разнородни неточности и имаме естествен живот.
Дългогодишната ми работа с хора, претърпели любовна нерадост, ме убеди, че възможностите да понесат тестването и да продължат плодотворно живота си, да реализират нов смисъл, ново благополучие или да отпаднат, да деградират, да изгубят равновесие, приблизително са 51 към 49. С други думи, контролният пакет акции въпреки всичко се държи от човешкия дух.
Но постоянно се постанова хората да бъдат убеждавани, че в юмрука на ориста постоянно има най-малко две клечки: и дълга, и къса. Човек би трябвало единствено да успее да отвори юмрука й и да направи открит, умишлен избор.
Любовта не е дълг. Има единствено независимост да обичаш и можеш да откриваш тази независимост в себе си още веднъж и още веднъж.
Ние сме складове на безмълвни загадки. Ако го нямаше това обстойно, несигурно, тайнствено мозъчно обилие, нажежавано в човешките глави, по какъв начин би могла историята във всяка ера да открива нужните й гении, постоянно разнообразни и неприличащи си.
Човек знае толкоз малко за индивида, че чак е изумително, по какъв начин той към момента съумява да бъде човек.
Сумата на вътрешните сили на индивида в последна сметка е равна на на сумата на силите, настоящи извън. Ако беше друго, човечеството от дълго време би престанало да съществува.
Ние живеем с теб, с цел да разберем нещо. Това е извънредно значимо в този популярен смисъл, даже и в случай че нашето схващане не трансформира нищо. Живот – надежда за схващане. Всеки опиат ти доставя непостижим живот без смисъл. А смисълът на живота е неосъществим без достигането на смисъла на гибелта.
Ако някой изсъска, че ненавижда слабите, издава, че е слаб.
Страхът е като куче помиярче – тича единствено след този, който бяга от него. Но отстъпва, когато тръгнат против него.
Не всичко естествено е положително, само че всичко най-хубаво е естествено!
Любовта – имам поради и най-общоприетия, и най-възвишения смисъл на думата – е нужна освен на двамата, които се обичат, и освен на оня, който е обичан, без значение мъж или жена, ухажор или държанка, или дете. Любовта е нужна на самия обичащ и, колкото и смешно да прозвучи, е нужна на обществото. (А е смешно, тъй като се сетих за лозунга в романа на Илф и Петров: „ Чрез качествено сдъвкване на храната помагаш на обществото. “) Любовта на всеки двама и на всеки е нужна на живота като цяло. Това е опората на вселенското битие, първоизворът и основата на всичко. Всепронизващата животворяща ос…
Аз пребивавам постигайки освен това, боготворя да се изучавам, обичам да променям моята позиция. И не дай си Боже, някой ден да реша, че добре познавам човешката природа! Като доктор, като психолог и като човек, тъкмо в този миг ще умра. Що се отнася до разочарованието или отвращението…На житейско равнище – несъмнено, аз съм раздразним, злобен, злобен, холерик и на първо място нервирам и злобея към самия себе си…
В детството си бях светла личност… Но животът ме скапе. Разбира се, с моя лична помощ.
Нашето общество се намира в положение на бездънен шизофреничен недостатък. С други думи – не има изцяло съзнание. И затова не може да бъде наречено „ общество “, а нещо друго….В клиничната шизофрения има доста стадии и форми.
По мое персонално наблюдаване количеството простаци измежду психолозите надвишава четири пъти броя на простаците измежду продавачите на спиртни питиета.
Снимки: jerusalem-korczak-home.com, ru.wikipedia.org
