Да си съхраним грозде за зимата
Вкусът на прясното грозде може да се усеща през цялата зима, стига вярно да съхраните гроздето за студените месеци. За тази цел са нужни избрани условия, с цел да не се образува мухъл върху зърната.
Плесенясването на гроздето е съществена причина за развалянето му при запазване. Плесента поражда първо върху развалените зърна. Затова те би трябвало да бъдат отстранени от чепката.
Съхранява се единствено добре узрялото грозде, като не се отстранява присъщия за него тъничък восъчен пласт, който има защитна функционалност.
Преди да наредите гроздето, би трябвало да отстраните всяко сухо, изгнило или недоразвито зрънце. Те се отстраняват благодарение на ножица, с цел да не изтича сок върху здравите зърна.
По време на обработването на чепката тя би трябвало да е върху чиста забрадка, с цел да не се изтрие от зърната восъчният пласт. Грозде, което ще се съхранява, би трябвало да е изцяло изсъхнало. Затова влажните места се подсушват с памуче.
Гроздето се съхранява най-добре в помещение, което е изсъхнало, мрачно, без миризми и е проветриво. Температурата в него би трябвало да е от един до пет градуса. При намаляване на температурата помещението би трябвало да бъде загрято най-малко до един градус над нулата.
Не се предлага съхраняването на грозде в мазе. За да се поддържа въздух без непотребна влага в помещението може да се постави пакет с негасена вар или със сухи дървени въглища – те ще поемат непотребната влага.
Гроздето може да се съхранява в щайги, като сред редовете грозде се посипват дървени стърготини. Гроздето може да се съхранява и закачено, а също по този начин и върху лавици, авансово постлани с чиста плява. Чепките не би трябвало да се допират между тях. След един-два месеца гроздето губи от тежестта си и става по-сухо.
Можете да съхраните грозде и благодарение на вода, по този начин ще бъде дълго време сочно. За задачата би трябвало да отрежете чепката дружно с част от лозата. Тя се потапя в бутилка, цялостна с вода. Чепката би трябвало да виси във въздуха, с цел да не се допира до нищо, а във водата се пуска късче дървен въглен, с цел да не зеленясва. Частта, която се намира в бутилката, от време на време се подрязва, с цел да се зарежда с вода чепката.
На всеки пет дни гроздето се ревизира за мухъл и изумените зърна се отстраняват. Гроздето, което е станало изсъхнало поради изгубената влага, още веднъж може да бъде свежо, като се потопи за 10 секунди в парещ захарен сироп – двеста грама захар на един литър вода, и по-късно се потопи в студена вода до изстиването на чепката.
