Да гониш с лодка влакове: Визиите за транспорта от двете страни на Дунав
Визията на българските политици за развиването на страната, вместо да гледа към бъдещето, постоянно се лута в предишното. Например, до момента в който през днешния ден Румъния развива скоростна железница сред Букурещ и Гюргево, която ще свърже и Русе с румънската столица за под един час, се възражда 50-годишна концепция за връзка на дунавския град с Варна посредством воден канал. Разликите не са единствено в концепциите, само че и в дейностите - румънският план към този момент напредва, а българският най-вероятно ще остане там, където постоянно е бил - при започване на 70-те на предишния век. Лодките няма да изпреварят влаковете. Каналът ще е безценен, няма да е цялостен, надали ще потече по него и вода.Историята е показателна. Десетилетия, било под въздействия на разнообразни лобита, обществени съображения или просто несръчност и схеми, България залагаше на пътища за автомобилния превоз, неглижирайки и убивайки влаковете. В композиция с консолидиране на властта в централното държавното управление и сложния достъп до районите те изостават от ден на ден. Днес пътуването от Русе до София или Варна с трен не е от най-приятните преживявания, с автомобил също.
Визията на българските политици за развиването на страната, вместо да гледа към бъдещето, постоянно се лута в предишното. Например, до момента в който през днешния ден Румъния развива скоростна железница сред Букурещ и Гюргево, която ще свърже и Русе с румънската столица за под един час, се възражда 50-годишна концепция за връзка на дунавския град с Варна посредством воден канал. Разликите не са единствено в концепциите, само че и в дейностите - румънският план към този момент напредва, а българският най-вероятно ще остане там, където постоянно е бил - при започване на 70-те на предишния век. Лодките няма да изпреварят влаковете. Каналът ще е безценен, няма да е цялостен, надали ще потече по него и вода.
Историята е показателна. Десетилетия, било под въздействия на разнообразни лобита, обществени съображения или просто несръчност и схеми, България залагаше на пътища за автомобилния превоз, неглижирайки и убивайки влаковете. В композиция с консолидиране на властта в централното държавното управление и сложния достъп до районите те изостават от ден на ден. Днес пътуването от Русе до София или Варна с трен не е от най-приятните преживявания, с автомобил също.
Има и подигравка в " нежеланието " на България да се свърже с нейните съседи и гранични градове - до момента в който тя залагаше на други цели, Сърбия, Гърция и Турция първи построиха автомагистрали до границата с България, а в този момент това ще направи Румъния със скоростен трен.
Печелившите са ясни - русенци от ден на ден ще пътуват до Европа през Букурещ, локални компании може да се възползват от българска работна ръка. А и неналичието на инфраструктура и някои политики към този момент накараха не една или две български компании да реалокират производствата си там. Но еврогравитацията е хубаво нещо - когато българската страна не желае да пристигна при теб, идва румънската. Докато България мечтае по какъв начин Варна да стане пристанище на Русе, той стана предградие на Букурещ.
Реклама Свързани публикации Бърз трен ще свързва Русе с летището на Букурещ 25 април 2023, 06:09 От Тракия до Трансилвания: какво разграничава Клуж и Пловдив 22 април 2023, 08:00
Визията на българските политици за развиването на страната, вместо да гледа към бъдещето, постоянно се лута в предишното. Например, до момента в който през днешния ден Румъния развива скоростна железница сред Букурещ и Гюргево, която ще свърже и Русе с румънската столица за под един час, се възражда 50-годишна концепция за връзка на дунавския град с Варна посредством воден канал. Разликите не са единствено в концепциите, само че и в дейностите - румънският план към този момент напредва, а българският най-вероятно ще остане там, където постоянно е бил - при започване на 70-те на предишния век. Лодките няма да изпреварят влаковете. Каналът ще е безценен, няма да е цялостен, надали ще потече по него и вода.
Историята е показателна. Десетилетия, било под въздействия на разнообразни лобита, обществени съображения или просто несръчност и схеми, България залагаше на пътища за автомобилния превоз, неглижирайки и убивайки влаковете. В композиция с консолидиране на властта в централното държавното управление и сложния достъп до районите те изостават от ден на ден. Днес пътуването от Русе до София или Варна с трен не е от най-приятните преживявания, с автомобил също.
Има и подигравка в " нежеланието " на България да се свърже с нейните съседи и гранични градове - до момента в който тя залагаше на други цели, Сърбия, Гърция и Турция първи построиха автомагистрали до границата с България, а в този момент това ще направи Румъния със скоростен трен.
Печелившите са ясни - русенци от ден на ден ще пътуват до Европа през Букурещ, локални компании може да се възползват от българска работна ръка. А и неналичието на инфраструктура и някои политики към този момент накараха не една или две български компании да реалокират производствата си там. Но еврогравитацията е хубаво нещо - когато българската страна не желае да пристигна при теб, идва румънската. Докато България мечтае по какъв начин Варна да стане пристанище на Русе, той стана предградие на Букурещ.
Реклама Свързани публикации Бърз трен ще свързва Русе с летището на Букурещ 25 април 2023, 06:09 От Тракия до Трансилвания: какво разграничава Клуж и Пловдив 22 април 2023, 08:00
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ