Маестро Хосен: Шарлатани има много, но талантът не се купува
Виртуозният цигулар Марио Хосен, който от години живее и работи във Виена, се завръща в родния си град Пловдив на 9 и 10 септември за два концерта с представителния оркестър на Виена - Wiener Symphoniker. Събитието, което се чака с екстаз от меломаните, ще се организира на най-красивата българска сцена – Античния спектакъл. А на пулта ще застане известният български диригент Найден Тодоров. Основан през 1900 година, през днешния ден Виенският симфоничен оркестър се подрежда измежду най-хубавите сформира в света. Оркестърът написа музикална история със смели и авангардни стратегии. На диригентския пулт на оркестъра са заставали Густав Малер, Рихард Щраус и Антон декор Веберн, а измежду солистите откриваме имената на Клод Деюбси и Бела Барток, за които оркестърът е и вратата към международните подиуми. За концерта, за своята преподавателска и артистична активност и за това какво го прави благополучен, Марио Хосен в изявление особено за „ Стандарт “.
- Маестро, меломаните у нас чакат с голям интерес гостуването на Виенския симфоничен оркестър в България. Знаем, че изискуем на Вас тази привилегия. Как се стигна до концепцията да поканите световноизвестния оркестър тъкмо в Пловдив?
- Привилегията е на уредниците - Сдружение " Тракия " и Община Пловдив. Те ме поканиха да гостувам в Пловдив със международен симфоничен оркестър и направиха всичко допустимо това събитие от висок сан да се осъществя в Пловдив. Изисква доста идеализъм сходни прояви да стават факт. В случая отношението и вековната традиция на античния град сякаш поведе сърцата на уредниците тъкмо в Античния спектакъл на Пловдив да се чуе обичайния и прочут със спецификата си виенски тон.
Първоначалната ни концепция бе да поканим оркестъра на Лондонската филхармония, с който преди няколко месеца бях на турне в Испания. Но след диалог с управлението на Wiener Symphoniker, с които плануваме няколко концерта, аз предложих на уредниците да представим на публиката в Пловдив именития виенски оркестър, който е и формален представител на града, столица на класическата музика.
- На сцената на Античния спектакъл в Пловдив ще сте трима пловдивчани – Вие, маестро Найден Тодоров, който ще дирижира концерта и Иво Йорданов, който е част от Виенския симфоничен оркестър. Да свириш в родния град е вълнуващо, нали?
- С Найден ни свързва дългогодишно другарство и креативно съдействие. Той е водещ български диригент, напълно предан на работата си и музиката. С Ивайло Йорданов, превъзходен контрабасист, сме другари и се познаваме от студентските години. Последно работихме взаимно с оркестъра на Мартин Кершбаум - Vienna Classical Players, по звукозаписен план за австрийската национална банка. Удоволствие за мен е да сме дружно на сцената в родния Пловдив!
- Известен сте като експерт на музиката на Николо Паганини. Ще извършите неговия Първи цигулков концерт. Защо се спряхте на това произведение?
- Идеята е напълно прочувствена и обвързвана с детството. В Пловдив се допрях до света на цигулковото изкуство. Като ученик на Пловдивското музикално учебно заведение и изпълнявайки капричите на Паганини и първия цигулков концерт с оркестъра на Пловдивска филхармония, аз получих многогобройни предложения да гастролирам по сцените на съвсем всички български оркестри, което бе и началото на кариерата ми като солист в България.
Сега, след близо 30 години, само че към този момент като жител на Виена и след гастроли в над 40 страни, съм още веднъж на пловдивска сцена, още веднъж с музиката на Паганини, само че този път като солист на Wiener Symphoniker.
- Казват, че Виенския симфоничен оркестър е първоносителят на характерния „ виенски тон “, към който всички музиканти се стремят. Какво е специфичното на този тон?
- Този, в действителност присъщ за Виенските сформира тон, води началото си от 19 век и в основата му е богатият опит на музикантите в камерното и домашно музициране. Мек тон, общ мирис в динамичното създаване на фразите, присъщата стилова просвета в реториката и агогика на музиката - фактори, придобиващи все по малко тежест в синкретичния свят, в който живеем. Запазването на виенския тон в достоверния му тип, изключително в този веществен свят, в който живеем, става все по мъчно, само че традицията и характерния виенски музикантски менталитет е мощ, която към момента съществува.
- Вие сте от музикантите, които обръщат изключително внимание и на камерната музика. Свирите с няколко доста влиятелни камерни обединения. С какво тя Ви оказва помощ във Вашето персонално израстване?
- Аз открих света на камерната музика, работейки и учейки се от изключителни създатели. Философията и естетиката на квартетното музициране е най висшата форма на музикален разговор. Няма огромен композитор, който да не се е опитвал да изрази благосъстоянието на музикално- идейния си свят без да се допре и посвети произведения на камерно-музикалния род.
Този тип музика изисква подобаващи салони, определена аудитория и по този метод се основава избрана енергийна среда, която е неповторима с чувството си, както за реализатори, по този начин и за слушатели. Частните концерти в аристократичните и буржоазни салони са били значим фактор за образуването на класическата и сантименталната музика. Този род основава различен тип чувство за смисъла на музикалното изкуство, което ме зарежда и обогатява. Ковид пандемията ми даде опция да основем със брачната половинка ми, челистката Лиляна Кехайова, с виолистката Марта Потулска и с китариста Александър Свете " Паганини Ансамбъл Виена ", с който записахме интеграл на цялостното квартетно творчество на Паганини и с който към този момент имаме предложения за концертни гастроли през идващите сезони в най-големите и влиятелни зали в Европа, Азия и Америка.
- Прави усещане какъв брой деликатно подбирате плановете, в които участвате. Какви взаимни отстъпки не си позволявате да допускате във връзка с театралните си изяви?
- Не обичам да работя с необразовани и арогантни хора, на които им лиспсва такт и примирение към философското обръщение на музиката. Опитвам се да представям концерти с духовно и естетическо обръщение и които персонално ме зареждат със мощ.
Намирам смисъл в дела, свързани с стремежа на духа, работейки на сцената с майстори на занаята и предавайки познание на млади, търсещи създатели.Изкуствено основаната, капсулирала се “музикална ” общественост отчуждава значително усещането на огромна част от публиката на класическата музика. Борбата с посредственоста е сложна, само че по този начин е било във всяка ера.
Опитвам се да работя с музиканти, които имат блестящо изразен музикален гений още в детска възраст, не престават умишлено да работят върху себе си и които изпитват бездънен почит към публиката. Избягвам до момента до компромисни за мен театрални изяви.
- Достатъчно ли е да владееш добра техника, с цел да си добър музикант?
- Шарлатани в храма има доста, само че геният и културата не могат да се купят или подменят. За един експерт е значимо да овладее техническите изразни средства в занаята си още от най ранна детска възраст. Това е причина за бъдещото разрастване на гения.
Но в музиката и в изкуството смисълът е доста по бездънен. Преди всичко един артист-изпълнител би трябвало да има в допълнение огромна обща просвета и знания върху естетиката, историята и философията на музиката, на която се явява посредник-медиум. Композиторите, които са адепти на едно музикално обръщение към човечеството, би трябвало да бъдат разбрани в подтекста на биографията им, епохата, стила и мотивацията им.
Нашата задача като реализатори е по време на концерт, през призмата на личната си визия и дух, да “преразкажем ” и прочувствено да преведем посланието, заложено в партитурите, на публиката. Да се овладее занаята е изискване да бъдеш добър и сполучлив музикант, само че да бъдеш създател и да създаваш е заложба.
- Наред с концертната активност сте и учител. Кой е най-важният урок, който желаете Вашите студенти да усвоят?
- Основната ми задача е студентите да схващат смисъла и посланието на специалността, с която се занимават. Една от аргументите класическата музика да не е съществена и значима част от нашата социална среда е, че изпълнителите, подхождайки на първо място “занаятчийски ” професионално и “искрено ” прочувствено, не схващат смисъла и философията на това, с което се занимават. Как да чакаме другите да го схващат? Изкуството и философията вървят ръка за ръка! Важен е персоналният претекст и блян към духовното.
Винаги дублирам на моите студенти, че на първо място би трябвало да водят пълностоен живот. Да посещават концерти, театри, изложения, да познават международната литература, да са непрекъснати и работливи в упражненията, само че и да спортуват, танцуват, да търсят до момента с природата, да бъдат персони, които имат какво одухотворено да “споделят ” с музиката, която извършват и разбирайки смисъла й, да я препредават.
- Остава ли Ви време за фамилията? Какво вършиме в редките моменти, когато оставате у дома?
- Изключително държа на фамилията, традицията и вярата. Да съм у дома, да имам връзка с родственици и другари значи време на прочувствено и духовно зареждане. Безкрайно съм благополучен, че съм обкръжен от доста обич. Откърмен с песните на баба си се веселя да чувам по какъв начин брачната половинка ми пее песни на сина ни. Това е неповторимо с хубостта на посланието си.
В свободното си време обичам да чета, да проследявам футболните европейски и международни шампионати, да пия хубаво уиски и вино, да се любувам на хубава кубинска пура и да обмислям върху въпроси, свързани с задачата на изкуството, на която съм посветил битието си и за това какво желая да оставя като чиновник в храма на хуманноста след себе си.
- Какви са идващите Ви планове?
- До края на годината концерти и турнета с " Паганини Ансамбъл Виена " в Германия, Австрия и Швейцария, концерти като солист с националната филхармония на Словения в Испания, с Wiener Akademie и Мартин Хазелбьок във Виена, като диригент на Виенския камерен оркестър в Португалия, на ММФ Варненско лято с Бароковия оркестър на Хелзинки, с Wiener Concert-verein на Гала концерт на КЦМ и през идващите сезони - концерти и турнета с националните оркестри на Дания, Норвегия, Белгия, гастроли в Азия, Съединени американски щати, Южна Америка, доста забавни програмни събития в подготовката на 100-годишния празник на Международния музикален фестивал " Варненско лято ".
- Маестро, меломаните у нас чакат с голям интерес гостуването на Виенския симфоничен оркестър в България. Знаем, че изискуем на Вас тази привилегия. Как се стигна до концепцията да поканите световноизвестния оркестър тъкмо в Пловдив?
- Привилегията е на уредниците - Сдружение " Тракия " и Община Пловдив. Те ме поканиха да гостувам в Пловдив със международен симфоничен оркестър и направиха всичко допустимо това събитие от висок сан да се осъществя в Пловдив. Изисква доста идеализъм сходни прояви да стават факт. В случая отношението и вековната традиция на античния град сякаш поведе сърцата на уредниците тъкмо в Античния спектакъл на Пловдив да се чуе обичайния и прочут със спецификата си виенски тон.
Първоначалната ни концепция бе да поканим оркестъра на Лондонската филхармония, с който преди няколко месеца бях на турне в Испания. Но след диалог с управлението на Wiener Symphoniker, с които плануваме няколко концерта, аз предложих на уредниците да представим на публиката в Пловдив именития виенски оркестър, който е и формален представител на града, столица на класическата музика.
- На сцената на Античния спектакъл в Пловдив ще сте трима пловдивчани – Вие, маестро Найден Тодоров, който ще дирижира концерта и Иво Йорданов, който е част от Виенския симфоничен оркестър. Да свириш в родния град е вълнуващо, нали?
- С Найден ни свързва дългогодишно другарство и креативно съдействие. Той е водещ български диригент, напълно предан на работата си и музиката. С Ивайло Йорданов, превъзходен контрабасист, сме другари и се познаваме от студентските години. Последно работихме взаимно с оркестъра на Мартин Кершбаум - Vienna Classical Players, по звукозаписен план за австрийската национална банка. Удоволствие за мен е да сме дружно на сцената в родния Пловдив!
- Известен сте като експерт на музиката на Николо Паганини. Ще извършите неговия Първи цигулков концерт. Защо се спряхте на това произведение?
- Идеята е напълно прочувствена и обвързвана с детството. В Пловдив се допрях до света на цигулковото изкуство. Като ученик на Пловдивското музикално учебно заведение и изпълнявайки капричите на Паганини и първия цигулков концерт с оркестъра на Пловдивска филхармония, аз получих многогобройни предложения да гастролирам по сцените на съвсем всички български оркестри, което бе и началото на кариерата ми като солист в България.
Сега, след близо 30 години, само че към този момент като жител на Виена и след гастроли в над 40 страни, съм още веднъж на пловдивска сцена, още веднъж с музиката на Паганини, само че този път като солист на Wiener Symphoniker.
- Казват, че Виенския симфоничен оркестър е първоносителят на характерния „ виенски тон “, към който всички музиканти се стремят. Какво е специфичното на този тон?
- Този, в действителност присъщ за Виенските сформира тон, води началото си от 19 век и в основата му е богатият опит на музикантите в камерното и домашно музициране. Мек тон, общ мирис в динамичното създаване на фразите, присъщата стилова просвета в реториката и агогика на музиката - фактори, придобиващи все по малко тежест в синкретичния свят, в който живеем. Запазването на виенския тон в достоверния му тип, изключително в този веществен свят, в който живеем, става все по мъчно, само че традицията и характерния виенски музикантски менталитет е мощ, която към момента съществува.
- Вие сте от музикантите, които обръщат изключително внимание и на камерната музика. Свирите с няколко доста влиятелни камерни обединения. С какво тя Ви оказва помощ във Вашето персонално израстване?
- Аз открих света на камерната музика, работейки и учейки се от изключителни създатели. Философията и естетиката на квартетното музициране е най висшата форма на музикален разговор. Няма огромен композитор, който да не се е опитвал да изрази благосъстоянието на музикално- идейния си свят без да се допре и посвети произведения на камерно-музикалния род.
Този тип музика изисква подобаващи салони, определена аудитория и по този метод се основава избрана енергийна среда, която е неповторима с чувството си, както за реализатори, по този начин и за слушатели. Частните концерти в аристократичните и буржоазни салони са били значим фактор за образуването на класическата и сантименталната музика. Този род основава различен тип чувство за смисъла на музикалното изкуство, което ме зарежда и обогатява. Ковид пандемията ми даде опция да основем със брачната половинка ми, челистката Лиляна Кехайова, с виолистката Марта Потулска и с китариста Александър Свете " Паганини Ансамбъл Виена ", с който записахме интеграл на цялостното квартетно творчество на Паганини и с който към този момент имаме предложения за концертни гастроли през идващите сезони в най-големите и влиятелни зали в Европа, Азия и Америка.
- Прави усещане какъв брой деликатно подбирате плановете, в които участвате. Какви взаимни отстъпки не си позволявате да допускате във връзка с театралните си изяви?
- Не обичам да работя с необразовани и арогантни хора, на които им лиспсва такт и примирение към философското обръщение на музиката. Опитвам се да представям концерти с духовно и естетическо обръщение и които персонално ме зареждат със мощ.
Намирам смисъл в дела, свързани с стремежа на духа, работейки на сцената с майстори на занаята и предавайки познание на млади, търсещи създатели.Изкуствено основаната, капсулирала се “музикална ” общественост отчуждава значително усещането на огромна част от публиката на класическата музика. Борбата с посредственоста е сложна, само че по този начин е било във всяка ера.
Опитвам се да работя с музиканти, които имат блестящо изразен музикален гений още в детска възраст, не престават умишлено да работят върху себе си и които изпитват бездънен почит към публиката. Избягвам до момента до компромисни за мен театрални изяви.
- Достатъчно ли е да владееш добра техника, с цел да си добър музикант?
- Шарлатани в храма има доста, само че геният и културата не могат да се купят или подменят. За един експерт е значимо да овладее техническите изразни средства в занаята си още от най ранна детска възраст. Това е причина за бъдещото разрастване на гения.
Но в музиката и в изкуството смисълът е доста по бездънен. Преди всичко един артист-изпълнител би трябвало да има в допълнение огромна обща просвета и знания върху естетиката, историята и философията на музиката, на която се явява посредник-медиум. Композиторите, които са адепти на едно музикално обръщение към човечеството, би трябвало да бъдат разбрани в подтекста на биографията им, епохата, стила и мотивацията им.
Нашата задача като реализатори е по време на концерт, през призмата на личната си визия и дух, да “преразкажем ” и прочувствено да преведем посланието, заложено в партитурите, на публиката. Да се овладее занаята е изискване да бъдеш добър и сполучлив музикант, само че да бъдеш създател и да създаваш е заложба.
- Наред с концертната активност сте и учител. Кой е най-важният урок, който желаете Вашите студенти да усвоят?
- Основната ми задача е студентите да схващат смисъла и посланието на специалността, с която се занимават. Една от аргументите класическата музика да не е съществена и значима част от нашата социална среда е, че изпълнителите, подхождайки на първо място “занаятчийски ” професионално и “искрено ” прочувствено, не схващат смисъла и философията на това, с което се занимават. Как да чакаме другите да го схващат? Изкуството и философията вървят ръка за ръка! Важен е персоналният претекст и блян към духовното.
Винаги дублирам на моите студенти, че на първо място би трябвало да водят пълностоен живот. Да посещават концерти, театри, изложения, да познават международната литература, да са непрекъснати и работливи в упражненията, само че и да спортуват, танцуват, да търсят до момента с природата, да бъдат персони, които имат какво одухотворено да “споделят ” с музиката, която извършват и разбирайки смисъла й, да я препредават.
- Остава ли Ви време за фамилията? Какво вършиме в редките моменти, когато оставате у дома?
- Изключително държа на фамилията, традицията и вярата. Да съм у дома, да имам връзка с родственици и другари значи време на прочувствено и духовно зареждане. Безкрайно съм благополучен, че съм обкръжен от доста обич. Откърмен с песните на баба си се веселя да чувам по какъв начин брачната половинка ми пее песни на сина ни. Това е неповторимо с хубостта на посланието си.
В свободното си време обичам да чета, да проследявам футболните европейски и международни шампионати, да пия хубаво уиски и вино, да се любувам на хубава кубинска пура и да обмислям върху въпроси, свързани с задачата на изкуството, на която съм посветил битието си и за това какво желая да оставя като чиновник в храма на хуманноста след себе си.
- Какви са идващите Ви планове?
- До края на годината концерти и турнета с " Паганини Ансамбъл Виена " в Германия, Австрия и Швейцария, концерти като солист с националната филхармония на Словения в Испания, с Wiener Akademie и Мартин Хазелбьок във Виена, като диригент на Виенския камерен оркестър в Португалия, на ММФ Варненско лято с Бароковия оркестър на Хелзинки, с Wiener Concert-verein на Гала концерт на КЦМ и през идващите сезони - концерти и турнета с националните оркестри на Дания, Норвегия, Белгия, гастроли в Азия, Съединени американски щати, Южна Америка, доста забавни програмни събития в подготовката на 100-годишния празник на Международния музикален фестивал " Варненско лято ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ