Какво става с Bitcoin?
Виртуалната валута bitcoin се търгуваше преди пет месеца - на 14 юни, на равнища от към 1900 щ. $. До края на август цената й се увеличи до 4500 $, след което падна внезапно до 3100 $. Оттам нататък последва нов замайващ растеж - цена от 7900 $, с цел да се стигне до срутва от 11 ноември, който върна цифровите пари на 5500 $ и изтри близо 40 милиарда $ от пазарната им капитализация. От началото на тази седмица сме очевидци на нов напредък, който бързо обезврежда загубите и върна bitcoin твърдо над 6000 $.
Тези внезапни придвижвания безспорно са донесли огромни облаги за едни и също толкоз огромни загуби за други. Но въпросът е по какъв начин и за какво се случват аномалиите в цената? Тъй като за криптовалутите се изписа и изговори доста през последните месеци, ще кажем единствено, че цената им в най-голяма степен зависи от спекулациите и упованията, надлежно от търсенето и предлагането, до момента в който действителната покупателна дарба на виртуалните пари - също като тях, е към момента имагинерно разбиране.
Ако се вгледаме съответно в bitcoin, ще забележим ясно изразените аргументи за придвижванията на цената - стартирането на bitcoin cahs, изказванията на шефа на "Джей Пи Моргън Чейз " - Джейми Даймън, както и отсроченият пуск на технологията SegWit2. Именно последното е в основата на разтърсванията от 11 ноември. Новата технология за блокчейн веригата трябваше да проработи през тази седмица, с цел да опрости и форсира транзакциите. Но основателите й се отхвърлиха от използването й заради различията в биткойн обществото. Което пък уплаши мнозина, че цифровата валута няма да може скоро да влезе в всеобщо обращение. И започнаха всеобщи разпродажби. Но суматохата бързо отмина, когато на пазара се появиха нови вложители, изчакващи такива сривове в цената, с цел да влязат, нагледно казано, в схемата.
Точно противоположните придвижвания се случиха с bitcoin cahs. От началото на ноември "клонингът " на истинския bitcoin, допускащ доста по-бързи разплащания, непрекъснато нараства - от 430 до над 1300 $ за 10 дни. На 11 ноември се стигна до същински взрив, при който за малко цената на bitcoin cahs доближи 2500 $. А от началото на тази седмица има спад до равнища от към хиляда $.
При всички положения в идващите месеци ще има още няколко сходни цикъла. Просто bitcoin и криптовалутите като цяло към момента търсят своето място, обновяват системите си и се нагаждат по отношение на потребностите и заканите. Едно е несъмнено - интереса, или по-скоро желанието на мнозина за бързи облаги, ще поддържат цените във прогресивен тренд. Дали обаче биткойнът е най-големият балон в света, или една доста добра авангардна инвестиция в новата епоха на финансовите технологии? Професорът по стопанска система и политология в Харвардския университет Кенет Рогоф отбелязва: "Моята вътрешен глас ми подсказва, че в дълготраен проект технологията ще се развива, само че цената на биткойна ще се срине. " Като съществена опасност той акцентира неналичието или по-скоро безредната регулаторна рамка. Докато Европейският съюз занапред ще прави разбори по въпроса с криптовалутите, китайското държавно управление забрани обмена на bitcoin. Япония пък записва тази монета като законно разплащателно средство - в явен опит да се трансформира в международния център на финансовите технологии. В Съединени американски щати мениджърите от Силициевата котловина на сляпо влагат големи суми в биткойна и по едно и също време създават негови съперници. Според Рогоф сериозна заплаха за цената на bitcoin съставлява и рискът анонимността на транзакциите да изчезне, когато се наложат избрани регулации.
Но преди този момент има нещо друго, за което малко на брой си дават сметка - разноските и потреблението на електричество при добива и интервенциите с цифровите валути. На процедура безплатните транзакции от зората на bitcoin (около 2010 г.) са към този момент история. Днес един превод на цифрови монети към търговец, борса или даже дигитален портфейл коства сред 3 и 6 $. При което всевъзможни дребни заплащания стават нерентабилни. Впрочем тази е и повода голяма част от наличните близо 17 млн. бикойна да стоят блокирани в тържища и портфейли, като с тях действително не се прави нищо. И, което е по-лошото, потребността от електричество ще продължи да се усилва стремително заради същността на извличане на тези монети. По последни данни от уеб страницата digiconomist.net единствено на 13 ноември са били употребявани 74 млн. киловатчаса електрическа енергия. А междинният разход на ток за една-единствена транзакция към този момент е 255KWh - колкото харчи за цялостен месец през лятото едно средностатистическо семейство у нас. Нещо повече - годишната консумация на електричество за майнинг (mining) на bitcoin надвишава 27TWh. Колко доста е това излиза наяве от сравнението, че съвсем толкоз електрическа енергия харчи Ирландия за цяла година. Интересно е, че единствено преди месец - на 14 октомври, разходът на ток бе към 20TWh, което значи, че потреблението се е нараснало с към една трета. Ако този ритъм се резервира, напълно скоро биткойн-системата ще се подреди измежду 50-те най-големи енергийни потребители в света. А България със своите 27TWh годишно ще бъде задмината още през декември.
Засега енергийните разноски за добива и прехвърлянията на втората по-популярност криптовалута - Ethereum, са към 10TWh на година. Но е значимо да се посочи, че единствено преди 30 дни те бяха 5TWh. Или растежът е 100 %. Така първите две виртуални валути използват електрическа енергия, колкото цяла Унгария или колкото 3.4 млн. американски семейства.
В цялата работа има и един различен значим миг - от обществено отговорно и екологично начинание преди няколко години през днешния ден bitcoin е истински разсипник на сила. Което съгласно разнообразни специалисти ще се окаже най-тежкото клеймо за цифровите пари. И без смяна в метода на добиването им обществото ще ги отхвърли като несъвместими с ограниченията за запазване на климата.
Тези внезапни придвижвания безспорно са донесли огромни облаги за едни и също толкоз огромни загуби за други. Но въпросът е по какъв начин и за какво се случват аномалиите в цената? Тъй като за криптовалутите се изписа и изговори доста през последните месеци, ще кажем единствено, че цената им в най-голяма степен зависи от спекулациите и упованията, надлежно от търсенето и предлагането, до момента в който действителната покупателна дарба на виртуалните пари - също като тях, е към момента имагинерно разбиране.
Ако се вгледаме съответно в bitcoin, ще забележим ясно изразените аргументи за придвижванията на цената - стартирането на bitcoin cahs, изказванията на шефа на "Джей Пи Моргън Чейз " - Джейми Даймън, както и отсроченият пуск на технологията SegWit2. Именно последното е в основата на разтърсванията от 11 ноември. Новата технология за блокчейн веригата трябваше да проработи през тази седмица, с цел да опрости и форсира транзакциите. Но основателите й се отхвърлиха от използването й заради различията в биткойн обществото. Което пък уплаши мнозина, че цифровата валута няма да може скоро да влезе в всеобщо обращение. И започнаха всеобщи разпродажби. Но суматохата бързо отмина, когато на пазара се появиха нови вложители, изчакващи такива сривове в цената, с цел да влязат, нагледно казано, в схемата.
Точно противоположните придвижвания се случиха с bitcoin cahs. От началото на ноември "клонингът " на истинския bitcoin, допускащ доста по-бързи разплащания, непрекъснато нараства - от 430 до над 1300 $ за 10 дни. На 11 ноември се стигна до същински взрив, при който за малко цената на bitcoin cahs доближи 2500 $. А от началото на тази седмица има спад до равнища от към хиляда $.
При всички положения в идващите месеци ще има още няколко сходни цикъла. Просто bitcoin и криптовалутите като цяло към момента търсят своето място, обновяват системите си и се нагаждат по отношение на потребностите и заканите. Едно е несъмнено - интереса, или по-скоро желанието на мнозина за бързи облаги, ще поддържат цените във прогресивен тренд. Дали обаче биткойнът е най-големият балон в света, или една доста добра авангардна инвестиция в новата епоха на финансовите технологии? Професорът по стопанска система и политология в Харвардския университет Кенет Рогоф отбелязва: "Моята вътрешен глас ми подсказва, че в дълготраен проект технологията ще се развива, само че цената на биткойна ще се срине. " Като съществена опасност той акцентира неналичието или по-скоро безредната регулаторна рамка. Докато Европейският съюз занапред ще прави разбори по въпроса с криптовалутите, китайското държавно управление забрани обмена на bitcoin. Япония пък записва тази монета като законно разплащателно средство - в явен опит да се трансформира в международния център на финансовите технологии. В Съединени американски щати мениджърите от Силициевата котловина на сляпо влагат големи суми в биткойна и по едно и също време създават негови съперници. Според Рогоф сериозна заплаха за цената на bitcoin съставлява и рискът анонимността на транзакциите да изчезне, когато се наложат избрани регулации.
Но преди този момент има нещо друго, за което малко на брой си дават сметка - разноските и потреблението на електричество при добива и интервенциите с цифровите валути. На процедура безплатните транзакции от зората на bitcoin (около 2010 г.) са към този момент история. Днес един превод на цифрови монети към търговец, борса или даже дигитален портфейл коства сред 3 и 6 $. При което всевъзможни дребни заплащания стават нерентабилни. Впрочем тази е и повода голяма част от наличните близо 17 млн. бикойна да стоят блокирани в тържища и портфейли, като с тях действително не се прави нищо. И, което е по-лошото, потребността от електричество ще продължи да се усилва стремително заради същността на извличане на тези монети. По последни данни от уеб страницата digiconomist.net единствено на 13 ноември са били употребявани 74 млн. киловатчаса електрическа енергия. А междинният разход на ток за една-единствена транзакция към този момент е 255KWh - колкото харчи за цялостен месец през лятото едно средностатистическо семейство у нас. Нещо повече - годишната консумация на електричество за майнинг (mining) на bitcoin надвишава 27TWh. Колко доста е това излиза наяве от сравнението, че съвсем толкоз електрическа енергия харчи Ирландия за цяла година. Интересно е, че единствено преди месец - на 14 октомври, разходът на ток бе към 20TWh, което значи, че потреблението се е нараснало с към една трета. Ако този ритъм се резервира, напълно скоро биткойн-системата ще се подреди измежду 50-те най-големи енергийни потребители в света. А България със своите 27TWh годишно ще бъде задмината още през декември.
Засега енергийните разноски за добива и прехвърлянията на втората по-популярност криптовалута - Ethereum, са към 10TWh на година. Но е значимо да се посочи, че единствено преди 30 дни те бяха 5TWh. Или растежът е 100 %. Така първите две виртуални валути използват електрическа енергия, колкото цяла Унгария или колкото 3.4 млн. американски семейства.
В цялата работа има и един различен значим миг - от обществено отговорно и екологично начинание преди няколко години през днешния ден bitcoin е истински разсипник на сила. Което съгласно разнообразни специалисти ще се окаже най-тежкото клеймо за цифровите пари. И без смяна в метода на добиването им обществото ще ги отхвърли като несъвместими с ограниченията за запазване на климата.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ