Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите
Вирджиния Улф, родена като Аделайн Вирджиния Стивън (26 януари 1882 - 28 март 1941) е английска романистка, издател, феминистка и създател на разкази и есета. Една от най-ярките представителки на изящното слово и модернизма във Англия през предишния век. Най-известните й шедьоври са " Ден и нощ ", " Стаята на Джейкъб ", " Мисис Далауей ", " Към фара ", " Орландо. Биография ".
След завършването на последния си разказ „ Между дейностите “, Улф изпада в меланхолия - положение, особено за лабилната й душeвност, в което се е потапяла постоянно през годините. Войната, разрушаването на дома й в Лондон по време на немските въздушни офанзиви, както и хладният банкет на написаната от нея биография на нейния другар Роджър Фрай утежняват положението й дотам, че тя не е в положение да написа повече.
На 28 март 1941, на 59 години, Вирджиния напълва джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече покрай дома й. Тялото й е открито едвам на 18 април. Ленард, брачният партньор й и неин сподвижник и издател, я погребва под едно дърво в градината на къщата им в Родмел, Съсекс.
Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна само на него самия; хората обаче съдят единствено по заглавието.Големите общности от хора са невменяеми.Една жена би трябвало да има пари и лична стая, в случай че желае да написа прозаичност.За първата си критика получих един фунт, 10 шилинга и шест пенса и с тези пари си купих персийски котарак. А след това у мен заприказва честолюбието: котарак – това, несъмнено, – е доста добре. Но на мен ми е малко. Искам кола. Ето по този начин започнах да пиша разказ.Историята на мъжката опозиция против женската равноправност е надали не по-интересна от историята на самата равноправност.Лично аз избирам хората пред карфиола.
Когато въпросът е мощно противоречив - и въпросът за пола е подобен - човек не може да се надява да каже истината. Той може единствено да покаже по какъв начин е стигнал до своето мнение, което поддържа. И само може да даде на своята публика опцията да дефинира своите лични изводи, до момента в който следят рестриктивните мерки, предразсъдъците и предубедеността на говорещия.Който не споделя истината за себе си, не може да споделя истината и за другите.Хуморът е първото, което се губи при превода.Ужасно е като самопризнание (той си постави още веднъж шапката), само че на петдесет и три годишна възраст човек към този момент съвсем не се нуждае от други хора. Самият живот, всеки момент от него, всяка капка, тук, в този миг, в този момент, под лъчите на слънцето, в Риджънтс Парк — това към този момент е задоволително. Дори премного.
След завършването на последния си разказ „ Между дейностите “, Улф изпада в меланхолия - положение, особено за лабилната й душeвност, в което се е потапяла постоянно през годините. Войната, разрушаването на дома й в Лондон по време на немските въздушни офанзиви, както и хладният банкет на написаната от нея биография на нейния другар Роджър Фрай утежняват положението й дотам, че тя не е в положение да написа повече.
На 28 март 1941, на 59 години, Вирджиния напълва джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече покрай дома й. Тялото й е открито едвам на 18 април. Ленард, брачният партньор й и неин сподвижник и издател, я погребва под едно дърво в градината на къщата им в Родмел, Съсекс.
Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна само на него самия; хората обаче съдят единствено по заглавието.Големите общности от хора са невменяеми.Една жена би трябвало да има пари и лична стая, в случай че желае да написа прозаичност.За първата си критика получих един фунт, 10 шилинга и шест пенса и с тези пари си купих персийски котарак. А след това у мен заприказва честолюбието: котарак – това, несъмнено, – е доста добре. Но на мен ми е малко. Искам кола. Ето по този начин започнах да пиша разказ.Историята на мъжката опозиция против женската равноправност е надали не по-интересна от историята на самата равноправност.Лично аз избирам хората пред карфиола.
Когато въпросът е мощно противоречив - и въпросът за пола е подобен - човек не може да се надява да каже истината. Той може единствено да покаже по какъв начин е стигнал до своето мнение, което поддържа. И само може да даде на своята публика опцията да дефинира своите лични изводи, до момента в който следят рестриктивните мерки, предразсъдъците и предубедеността на говорещия.Който не споделя истината за себе си, не може да споделя истината и за другите.Хуморът е първото, което се губи при превода.Ужасно е като самопризнание (той си постави още веднъж шапката), само че на петдесет и три годишна възраст човек към този момент съвсем не се нуждае от други хора. Самият живот, всеки момент от него, всяка капка, тук, в този миг, в този момент, под лъчите на слънцето, в Риджънтс Парк — това към този момент е задоволително. Дори премного.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ