Удовлетворението може да дойде само чрез самодисциплина ♥ Ноел БАТЪН
„ Винаги сравнявайте и контролирайте вашето въображение с действителността и не насочвайте главните си хрумвания към веществен обект, а към възприятие на признателност и чиста съвест ”.
Вярвам, че един от най-важните ключове към живота е самодисциплината, защото доста от възрастните виждат опциите на света по този начин, както едно дете вижда сладкиша през витрината на сладкарницата. Някои ще бъдат търпеливи, тъй като работят за задачите, водейки балансиран живот и икономисват, с цел да си купят сладките, които желаят, някои ще работят денонощно, даже с цената на здравето си и фамилната реципрочност, а някои ще си сложат маска на загадъчност и непорочност и просто ще си вземат мечтаната торта или сладкиш, когато никой не ги гледа.
Тези три сюжета могат да опишат всяко допустимо развиване и метод на човешкото премеждие по пътя на триумфа му да реализира сигурност или популярност. Ако в този момент се борите да постигнете значима цел във вашия живот, кой път ще изберете? Ако не изберете първия, ще нарушите равновесието си с природата, заради което най-вероятно няма да получите същинско задоволство и триумф в края на деня.
Много известни хора, които са станали известни с техните велики хрумвания, са станали жертва на своето въображение. Те не са минали техния тест в живота, не са употребявали тяхната заложба да се концентрират върху резултата и изгодата от това, което вършат, а вместо това са фокусирали желанието и въображението си върху избран обект. Вижте по какъв начин огромен брой извънредно надарени артисти и актриси се вманиачават в концепцията да завоюват премията Оскар и какъв брой доста художници се концентрират само върху желанието да основат съвършената картина, която да бъде изложена в най фамозните и приети галерии. Всички тези хора имат доста дейно мислене с дясното полукълбо и имат невероятни и неповторими креативен хрумвания, само че при тях в края на краищата вътрешното им незадоволство се предава и се показва в телесно неразположение и даже болест.
Удовлетворението може да пристигна единствено посредством самодисциплина, слагане на цели и потребление на концепциите и въображението по този начин, че да получим балансиран резултат и изгода. Ние отново можем да използваме креативния си капацитет за създадем шедьовър или да открием закон на динамичността по житейския си път, само че крайният резултат няма да бъде задоволство, в случай че не се съсредоточим върху оценяването и признанието на уравновесения метод на живот като наш главен приоритет.
Този факт е красноречиво потвърден от огромния брой кино звезди, актьори и бизнесмени, които са „ постигнали ” популярен триумф с помощта на креативните си хрумвания и въображение, като в това време се радват на огромен триумф и задоволство от фамилния си живот и времето за отмора и възобновяване. Това същинско задоволство, изпитвано от хората, които резервират равновесието, идва единствено, когато използваме и мислим с двете елементи на мозъка по метод, който поддържа естетика сред двете страни на живота. Не би ме учудило ни най–малко, в случай че учени най–накрая открият, че „ всички ” заболявания идват, тъй като едната част на мозъка е свръхактивна, а другата е недоразвита.
~ Въображението би трябвало постоянно да бъде направлявано от цели и повлияно от интуицията
Единствената причина да избегнем равновесието на природата и да се оставим да бъдем захласнати от нашите цели е в резултат на несъобразяването с целите на лявото ни мозъчно полукълбо и пренебрегването на интуицията на дясното ни мозъчно полукълбо, която разграничава положителното от злото.
От друга страна, без въображението и концепциите ние можем да се отегчим и да страдаме от остро и болестно безпокойствие и даже меланхолия, както се случва при доста домакини, които от време на време са толкоз заети да се грижат за фамилията, че им липсва „ тяхното ” време за личностно себеизразяване.
~ Отегчението (чувството на скука) е автоматизирана хормонална реакция, предопределена да ни защищити от застой
Чувството на досада е хормонална реакция, която поддържа тази функционалност, която може да изчезне просто посредством „ изпълването с мисълта ” за нова и предизвикателна цел. Ако спрем да използваме частта от мозъка, която се занимава да слага нашите цели (предната част на мозъчната кора) за известно време, ще стартираме да усилваме отделянето на нашия хормон на недоволството – кортизол, и нашият хормон на безсилието и неудовлетвореността – норадреналин, като по този метод ще се сътвори възприятието на досада и безпокойствие.
Ако не обръщаме внимание на възприятието на досада и безпокойствие, отделянето на тези хормони се усилва още повече и след това ще породи меланхолия и остра форма на неприятно въодушевление. Това е автоматизирана функционалност на природата вътре в нас, чиято цел е да обезпечи нашето непрекъснато развиване и рационализиране, което от своя страна ни дава опцията да се научим на изкуството на опрощението и да приемем случките от нашето минало, като продължаваме да трупаме мъдрост.
Най-често, доста от хората, които страдат от болести провокирани по натурален път, отделят несъразмерни количество от единия или от двата от тези хормони, което е основният аспект на тяхната болест. Науката е потвърдила неведнъж, че неспособността да се разделиш и да се освободиш от рецесия в предишното и нежеланието да продължиш напред във вълнуващите цели на бъдещето ще усили хормоналните нарушавания, които подтикват заболяването.
В науката е задоволително документирано и потвърдено, че двете най-унищожителни болести за индивида, ракът и заболяването на коронарната артерия, се предизвикват от несъразмерните количества на тези два хормона. Изследванията също разкриват, че особено хората, страдащи от тези две болести, са потискали възприятието на незадоволство и изтощение, подбудено от случки в предишното, и като последица са изгубили насладата и въодушевлението от устрема за постигането на персонални цели.
От: „ Пътят на невероятния триумф и вярата в себе си “, Ноел Батън
Изображение: DALL-E
