Винаги съм смятала, че съпругът ми и аз имаме страхотни

...
Винаги съм смятала, че съпругът ми и аз имаме страхотни
Коментари Харесай

Тайно писмо

Винаги съм считала, че брачният партньор ми и аз имаме страхотни връзки. Омъжих се по обич, когато бях на 23 години. Родителите ми харесваха моя фаворит, а и аз в никакъв случай не съм чула упреци от неговите родители.

Съпругът ми и аз живеем в апартамент чартърен, само че от дълго време желаеме да си купим лично жилище. Димитър печели сносно, а и аз работя. Като цяло имаме добър живот. Никога не съм се оплаквала от него, макар че имаме кавги и различия. Но какво е бракът без тях?

Ситуацията се промени радикално, когато забременях. Не се получи, както го бяхме възнамерявали, само че не се разстроих. Така е трябвало да стане по този начин. Съпругът ми също изглеждаше благополучен. Малко по малко започнахме да вършим проекти, да мислим по какъв начин да обзаведем жилище, когато бебето се роди.

Когато бях в 7-ия месец, брачният партньор ми беше уволнен. Трябваше бързо да потърси нова работа и в този момент печели доста по-малко. Още тогава знаех, че ще ни е мъчно. Но той не изгуби борбеността си, тъй като беше наясно с отговорността, която пада върху плещите ни.

Започнахме да се приготвяме за раждането и да купуваме всичко належащо за бебето. Когато стана дума за количката, мъжът ми сподели, че нямаме пари за нова. Не се разстроих, тъй като не виждам нищо неприятно в потреблението на използвана количка. Започнах да преглеждам уеб страници и да запитвам другари.

Моя съученичка се отзова на молбата ни. Не съм я виждала от години! Спомням си последният път, когато се срещнахме на празненството (тя работеше дружно с Димитър). Какъв дребен свят, помислих си тогава. Оказа се, че тя от много време се пробва да продаде количката си. Дъщеря й е на 5 години.

Разбира се, с наслада одобрих предлагането й, още повече, че тя искаше алегорична сума. Срещнахме се в центъра и я взех. Пихме чай в близкото кафене. Като цяло се върнах у дома в положително въодушевление. Но когато споделих на мъжа ми от кое място идва количката, той се смути. Сякаш беше комплициран, макар че не разбрах за какво.

На идващия ден взех решение да почистя добре количката и да измия всички преносими елементи. В едно от отделенията открих някакъв плик. На него беше написано името ми.

Почеркът на Надя не се е трансформирал от ученическите години. Веднага разбрах, че това е записка от нея. В нея тя ми беше написала, че Димитър ми изневерява от много време. Тя упорствала да ми признае, само че той бил срещу. Тя към този момент не могла да бъде в тази връзка, знаейки, че ми следва раждане.

Това не е всичко. Димитър не е уволнен и към момента работи за компанията. Той ме излъга, с цел да дава част от парите от заплатата си на Надя. Такава е цената за нейното безмълвие. Отначало тя не била срещу, тъй като сама отглежда щерка си и се нуждае от пари. Но съвестта й почнала да я изтезава и тя решила да си признае всичко.

Вижте още: Родителите ми ме заличиха от живота си

Не мога да допускам, че всичко това е истина. Още не съм споделила нищо на брачна половинка си. Не знам какво да върша. Определено няма да пребивавам със брачен партньор, който ми изневерява. Но ми следва раждане. Самотна майка ли ще бъда?

За страдание даже най-близкият човек може да ви съобщи. И не можете да се подготвите за това авансово. Не всеки има смелостта да си признае стореното, само че рано или късно всичко скрито става очевидно.

Според вас какво решение е взела дамата и какво е направил брачният партньор й?

Източник: bukvarche.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР