Филмът „Брит-Мари беше тук“: да започнеш отначало на 63
Винаги подобавам сериозно към екранизацията на към този момент прочетена книга, изключително в случай че ми е харесала, в случай че ме е развълнувала, в случай че ме е разсмивала и разплаквала по едно и също време. Но филмовата версия на „ Брит-Мари беше тук “ по книгата на нямаше по какъв начин да я пропусна, откакто видях, че е част от програмата на тазгодишния фестивал. Със същия песимизъм подходих и когато преди три години гледах кино лентата, още веднъж по книга на шведския публицист. Харесах го, харесах и този за Брит-Мари в този момент. Думите на Бакман през режисьорския взор (този път) на Тува Новотни, която е част и от сценарния екип, съумяха да се прокраднат прочувствено даже и в мълчанието на основната героиня, въпреки и не със същия заряд, в случай че бяха прочетени. Харесах и Брит-Мари, такава, каквато съм си я представяла и такава, каквато не съм.
А тя е 63-годишна, преди малко е загърбила 40-годишен брак и дълъг живот като брачна половинка и стопанка. Със славата й на заядлива пасивно-агресивна лелка, бъдещата й работа в дребния град Борг ще се окаже много предизвикателна. Борг има една-едничка горделивост в лицето на младия футболен тим, а работата на Брит-Мари е да образова момчетата… И това е единствено началото на едно странствуване, изпълнено с борби и провокации, с топлота и обич.
Дали тъй като и двата кино лентата са правени от скандинавци, дали тъй като историите в книгите съумяват да бъдат приспособени добре, дали тъй като страстите излизат нескрито сред повтарящи се думи и дейности – прийом, който употребява и самият създател, само че съумяват да влияят и минимум да ни дадат нов прочит на към този момент прочетените истории.
Липсваха ми някои от тях, липсваха ми и някои герои, само че пък филмът се концентрира изцяло върху Брит-Мари с всичките положения, през които минава една жена на 63, която би трябвало да напусне зоната си на комфорт и да стартира изначало. И със, и без сода бикарбонат. Прочистваща предишното, само че връщаща се към едни чисто човешки страсти като загуба,, съчувствие, тъй като дамите имат склонността да се изгубват в живота на мъжете си. Така както Брит-Мари е изгубила своя, почиствайки ризи, напоени с непознат мирис, и създавайки съвършен живот за другите, само че не и за себе си.
Но нали помните клишето, че когато губим, не знаем какво печелим. Но с цел да го осъзнаем – върху какъв брой напоени със сълзи възглавници сме заспивали нощем, какъв брой пъти сме си казвали „ ден за ден, ден за ден “ ( както си повтаря непрестанно и Брит-Мари във филма), какъв брой обиди сме преглъщали и какъв брой болежка преодолявали... И няма значените дали сме на 23, или 63, тъй като новото начало постоянно ни води тук-там, до които не сме подозирали, че ще стигнем, а това постоянно може да бъде и проклинание, и благословия по едно и също време.
А тя е 63-годишна, преди малко е загърбила 40-годишен брак и дълъг живот като брачна половинка и стопанка. Със славата й на заядлива пасивно-агресивна лелка, бъдещата й работа в дребния град Борг ще се окаже много предизвикателна. Борг има една-едничка горделивост в лицето на младия футболен тим, а работата на Брит-Мари е да образова момчетата… И това е единствено началото на едно странствуване, изпълнено с борби и провокации, с топлота и обич.
Дали тъй като и двата кино лентата са правени от скандинавци, дали тъй като историите в книгите съумяват да бъдат приспособени добре, дали тъй като страстите излизат нескрито сред повтарящи се думи и дейности – прийом, който употребява и самият създател, само че съумяват да влияят и минимум да ни дадат нов прочит на към този момент прочетените истории.
Липсваха ми някои от тях, липсваха ми и някои герои, само че пък филмът се концентрира изцяло върху Брит-Мари с всичките положения, през които минава една жена на 63, която би трябвало да напусне зоната си на комфорт и да стартира изначало. И със, и без сода бикарбонат. Прочистваща предишното, само че връщаща се към едни чисто човешки страсти като загуба,, съчувствие, тъй като дамите имат склонността да се изгубват в живота на мъжете си. Така както Брит-Мари е изгубила своя, почиствайки ризи, напоени с непознат мирис, и създавайки съвършен живот за другите, само че не и за себе си.
Но нали помните клишето, че когато губим, не знаем какво печелим. Но с цел да го осъзнаем – върху какъв брой напоени със сълзи възглавници сме заспивали нощем, какъв брой пъти сме си казвали „ ден за ден, ден за ден “ ( както си повтаря непрестанно и Брит-Мари във филма), какъв брой обиди сме преглъщали и какъв брой болежка преодолявали... И няма значените дали сме на 23, или 63, тъй като новото начало постоянно ни води тук-там, до които не сме подозирали, че ще стигнем, а това постоянно може да бъде и проклинание, и благословия по едно и също време.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ