Баташката Св. Неделя - църквата на страданието
Ролята на Батак в Априлското въстание е да заеме складовете в близките селища и да обезпечи хранителни запаси на въстаниците, да блокира значимите пътища и по този начин да попречи на османските войски да получат колета с хранителни запаси, написа " Българска история ".
Първенците на селото и чорбаджиите вземат решение да спасят живота на хората, предавайки оръжието си на Ахмед ага Барутанлията, предвождащ турския башибозук. Той обаче дава клетва, която сетне потъпква. Веднага след предване на оръжието башибозукът стартира да избива без жал деца, дами, бебета, възрастни.
Началото е слагането на дръвници в Богдановата къща. Настава всеобщо кръвопролитие. Образуват се високи грамадни купове – от едната страна човешки тела, а от другата глави. При настаналата суматоха някои от хората в селото съумяват да избягат, а други се крият в къщите си, в учебното заведение и църквата. Убийството на кмета и нравствен лидер Трендафил Тошев Керелов е разказано в роман на свидетел – брачната половинка на сина му Ангел Керелов – Босилка.
Къщи, в които 20, 30 или даже 40 дами са се криели, са изгорени. Училището е окъпано в кръв и огън. Около 200 души са изклани по изключително непосилен метод, а останалите криещи се под пода са изгорени живи. Много, от които са деца.
Най-тежкият миг настава в Баташката черква " Св. Неделя “, където хората са затворени в продължение на 3 дни, без храна и вода. През тези три дни стрелбата не стопира нито за момент. Църквата е препълнена с хора, по тази причина мнозина остават в двора, заобиколен от висока каменна стена. Сгушени на земята чакат своята гибел.
На сутринта на 3 май, башибозукът съумява да проникне в двора на църквата. Хрептят сетните издихания на недокланите, хрущят кости, натрушавани от ятагани и секири. Входната врата на храма не поддава, защото е " задръстена “ от хора, намиращи се в църквата. Първоначално башибозукът пуска пчели с кошери и запалена плява с газ, само че хората не отварят вратите. Много от тях умират заради дефицит на О2.
Някои от нападателите се пробват да обхванат в църквата от покрива, само че без триумф. Вътре нямало вода. За да наквасят устните на жадните си чеда, майките употребяват зехтина от кандилата пред иконите, а когато свършва стартират да квасят устичките им с кръвта на избитите. Сетне закопват с голи ръце, с цел да намерят подпочвената вода. Днес ясно се виждат следите от ноктите им.
Накрая обезумели от обезсърчение, българките отварят черковната врата и молят за благосклонност. При типа на немощните дечица турският башибозук избива по изключително нечовечен метод дребните, набичвайки ги на ятаганите. Оцеляват единствено тези, който скланят да одобряват исляма. Всички останали са обезглавени.
Краят на кланетата настава на Дървения мост. След клането в църквата, Барутанлията издава заповед всички оживели да се съберат пред църквата, с предтекст, че ще се сформира лист на избитите и на вдовиците. По-голяма част от оживелите се събират. Разделени са на мъже и дами. Ахмед ага издава втора заповед – дамите да се наредят по-далеч от мъжете и да се избият останалите към 300 мъже. Най-напред им се отрязват ръцете и краката, ушите и носовете, а след това ги убиват. По-късно местата на клането са разказани в репортажите на Макгахан.
Няколко месеца след кланетата турската власт се пробва да прочисти труповете, оставени да тлея без гроб. Запалва църквата " Св.Неделя “, само че заради масива си, израден напълно от камък, тя не изгаря. А пръските кръв по стените и тавана ѝ, макар варосването, избиват и стоят и до през днешния ден, с цел да ни припомнят за това кръвопролитие, за онази жертва, дадена в името на свободата.
Онези кланета, разказани в рапортите на Магкахан, Скайлър и Церетели, шокират цели западен свят. Те разказват тъкмо и ясно кланета и броя на жертвите. " Възпоминанията от Батак “ и " В недрата на Родопите “ на Вазов приканват към онази болежка изпитана по време на въстанията, онази болежка изпитана в църквата на страданието.
Казват, че когато влизаш в църквата с наведена глава, излизаш с вдигната, само че от тези тежки издихания по какъв начин някой би могъл да вдигне главата си? Единственото, което изпитваш е цялостна тъга и като че ли мълчание пред онази жертва. И мъчението Батак е като шепот полюляван от вятъра, напомнящ ни, че макар ужасяващите моменти в своята история, България се е съхранила и до през днешния ден.
Първенците на селото и чорбаджиите вземат решение да спасят живота на хората, предавайки оръжието си на Ахмед ага Барутанлията, предвождащ турския башибозук. Той обаче дава клетва, която сетне потъпква. Веднага след предване на оръжието башибозукът стартира да избива без жал деца, дами, бебета, възрастни.
Началото е слагането на дръвници в Богдановата къща. Настава всеобщо кръвопролитие. Образуват се високи грамадни купове – от едната страна човешки тела, а от другата глави. При настаналата суматоха някои от хората в селото съумяват да избягат, а други се крият в къщите си, в учебното заведение и църквата. Убийството на кмета и нравствен лидер Трендафил Тошев Керелов е разказано в роман на свидетел – брачната половинка на сина му Ангел Керелов – Босилка.
Къщи, в които 20, 30 или даже 40 дами са се криели, са изгорени. Училището е окъпано в кръв и огън. Около 200 души са изклани по изключително непосилен метод, а останалите криещи се под пода са изгорени живи. Много, от които са деца.
Най-тежкият миг настава в Баташката черква " Св. Неделя “, където хората са затворени в продължение на 3 дни, без храна и вода. През тези три дни стрелбата не стопира нито за момент. Църквата е препълнена с хора, по тази причина мнозина остават в двора, заобиколен от висока каменна стена. Сгушени на земята чакат своята гибел.
На сутринта на 3 май, башибозукът съумява да проникне в двора на църквата. Хрептят сетните издихания на недокланите, хрущят кости, натрушавани от ятагани и секири. Входната врата на храма не поддава, защото е " задръстена “ от хора, намиращи се в църквата. Първоначално башибозукът пуска пчели с кошери и запалена плява с газ, само че хората не отварят вратите. Много от тях умират заради дефицит на О2.
Някои от нападателите се пробват да обхванат в църквата от покрива, само че без триумф. Вътре нямало вода. За да наквасят устните на жадните си чеда, майките употребяват зехтина от кандилата пред иконите, а когато свършва стартират да квасят устичките им с кръвта на избитите. Сетне закопват с голи ръце, с цел да намерят подпочвената вода. Днес ясно се виждат следите от ноктите им.
Накрая обезумели от обезсърчение, българките отварят черковната врата и молят за благосклонност. При типа на немощните дечица турският башибозук избива по изключително нечовечен метод дребните, набичвайки ги на ятаганите. Оцеляват единствено тези, който скланят да одобряват исляма. Всички останали са обезглавени.
Краят на кланетата настава на Дървения мост. След клането в църквата, Барутанлията издава заповед всички оживели да се съберат пред църквата, с предтекст, че ще се сформира лист на избитите и на вдовиците. По-голяма част от оживелите се събират. Разделени са на мъже и дами. Ахмед ага издава втора заповед – дамите да се наредят по-далеч от мъжете и да се избият останалите към 300 мъже. Най-напред им се отрязват ръцете и краката, ушите и носовете, а след това ги убиват. По-късно местата на клането са разказани в репортажите на Макгахан.
Няколко месеца след кланетата турската власт се пробва да прочисти труповете, оставени да тлея без гроб. Запалва църквата " Св.Неделя “, само че заради масива си, израден напълно от камък, тя не изгаря. А пръските кръв по стените и тавана ѝ, макар варосването, избиват и стоят и до през днешния ден, с цел да ни припомнят за това кръвопролитие, за онази жертва, дадена в името на свободата.
Онези кланета, разказани в рапортите на Магкахан, Скайлър и Церетели, шокират цели западен свят. Те разказват тъкмо и ясно кланета и броя на жертвите. " Възпоминанията от Батак “ и " В недрата на Родопите “ на Вазов приканват към онази болежка изпитана по време на въстанията, онази болежка изпитана в църквата на страданието.
Казват, че когато влизаш в църквата с наведена глава, излизаш с вдигната, само че от тези тежки издихания по какъв начин някой би могъл да вдигне главата си? Единственото, което изпитваш е цялостна тъга и като че ли мълчание пред онази жертва. И мъчението Батак е като шепот полюляван от вятъра, напомнящ ни, че макар ужасяващите моменти в своята история, България се е съхранила и до през днешния ден.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ