Винаги, когато избираш нещо за себе си, дай го на

Винаги, когато избираш нещо за себе си, дай го на различен. Ако избираш да бъдеш благополучен, направи по този начин, че различен да бъде благополучен. Ако избираш да имаш благополучие, помогни и на различен да има благополучие.
Ако избираш да има повече обич в твоя живот, направи по този начин, че и другите да имат повече обич в техния.
Прави това откровено - не тъй като се стремиш към персонални придобивки, а тъй като искаш в действителност другият да има това - и тогава всичко, което даваш ще потече към теб.

За петте естествени усеща:

Тъгата е естествено възприятие. Тя е онази част в теб, която ти разрешава да се сбогуваш, когато не ти се ще да се сбогуваш, да изразиш, да изтласкаш или проявиш онази тъга, която изпитваш при всеки тип загуба. Това може да бъде загуба на обичан човек или загуба на контактните ти лещи.
Когато имаш опция да изразиш своята горест, ти се освобождаваш от нея.

Децата, на които се разрешава да бъдат тъжни, изпитват едно крепко възприятие във връзка с тъгата откакто станат възрастни и нормално съумяват бързо да се оправят със скърбите си. Децата, на които се споделя „ хайде, хайде не плачи ", нормално като възрастни не си разрешават да плачат, в края на краищата нали постоянно им е казвано, че не би трябвало да вършат това в живота. И по този начин, те потискат своята тъга.

Тъга, която непрекъснато бива потискана, се трансформира в хронична меланхолия - едно противоестествено възприятие. Хората са убивали заради хронична меланхолия, войни са водени, нации са падали под иго.

Гневът е естествено възприятие. Той е средството, което ти разрешава да кажеш „ Не, благодаря ". Не е наложително той да бъде унизителен и никога да вреди на различен човек. Когато на децата се разрешава да дават израз на своя яд, те развиват здравословно отношение към него в своите зрели години и нормално съумяват да го преодоляват доста елементарно. Децата, които са накарани да почувстват, че в гнева им има нещо неприятно - че не би трябвало да дават израз на своя яд и в действителност не би трябвало да изпитват яд - на тях ще им бъде мъчно да се оправят с гнева в зрелите си години.
Гняв, който непрекъснато се потиска, се трансформира в гняв, което е напълно противоестествено възприятие.
Хората са убивали заради своята гняв, войни са се водели, нации са се проваляли, народи са се разбивали.

Завистта е естествено възприятие. Това е възприятието, което кара едно петгодишно дете да се стреми да доближи дръжката на вратата, тъй като сестра му го може, или пък да кара колело. Завистта е естественото възприятие, което те кара да искаш да опиташ още веднъж, да опиташ по-упорито; да продължиш да се стремиш, до момента в който успееш. Много здравословно е да изпитваш злоба и напълно естествено. Когато се разреши на децата да дават израз на своята злоба, те си основават здравословно отношение към нея в зрелите си години и нормално съумяват да я преодолеят доста бързо.
Деца, на които е внушавано, че завистта е нещо неприятно, че не трябва да й дават израз и в действителност, че не трябва да изпитват злоба - на тях им е мъчно да се оправят със своята злоба в зрелите си години.
Завист, която непрекъснато бива потискана, се трансформира в ревнивост, която е противоестествено възприятие.
Хората са убивали заради ревнивост, войни са се водели, нации са се проваляли.

Страхът е естествено възприятие. Всички новородени идват на този свят с два страха: страха да не паднат и страха от доста мощен звук. Останалите страхове са усвоени реакции, които са провокирани от околната среда, в която е сложено детето, и които детето е усвоило от родителите си. Смисълът на естествения боязън е да построи у индивида известна нерешителност. Предпазливостта е средство, което пази живота на тялото, тя е последица от любовта - любовта към Аза.
Децата, които са научени, че страхът не е нещо положително, че не трябва да демонстрират боязън и в действителност не трябва да го изпитват - мъчно ще съумеят да се оправят със страха в зрелите си години.
Страх, който непрекъснато се потиска, се трансформира в суматоха, която е противоестествено възприятие.

Хората са убивали заради суматохата си, войни са се водели, нации са се проваляли.

Любовта е естествено възприятие. Когато се разреши на детето да дава израз и да получава обич обикновено и естествено, без ограничавания и абсолютно, без забрани и терзания, то не се нуждае от нищо повече, тъй като насладата от изразяваната и получавана обич е задоволителна сама по себе си. Ала обич, която не е безусловна, която е лимитирана, изопачена от наложени правила, ритуали и забрани, която е следена, манипулирана и потискана, се трансформира в нещо неестествено.
Деца, които са накарани да почувстват, че естествената им обич не е нещо положително, че не трябва да й дават израз и в действителност не би трябвало да я претърпяват, мъчно ще съумеят да се оправят с любовта като възрастни.
Любов, която бива непрекъснато потискана, се трансформира в блян да властваш над възприятията на другия, което е доста противоестествено.
Хората са убивали заради това възприятие за власт, войни са се водели, нации са се проваляли.

От „ Разговори с Бога ”, , изд. Ника центр
Картини: PORTRAITS BY DUARTE VITORIA