Викторианците живеят в епоха, когато знанията могат да се споделят

Викторианците живеят в ера, когато знанията могат да се споделят по-бързо от всеки път преди. Новите железопътни линии и параходи улесняват безстрашните откриватели да посещават райони на света, невиждани до момента от западните очи; телефоните разрешават връзка на големи дистанции, а по-бързите печатни машини обезпечават доставянето на последните вести до съвсем всяко домакинство в страната. Междувременно тези, които са жадни за познания, съумяват да прочетат за изумителните открития на естествознателите, които разгласяват вълнуващи разкази за странните нови растения и същества, които срещат по време на обиколките си.

Всъщност актуалните технологии започват осведомителна гражданска война във всяка област на науката. С помощта на снимка, микроскопи и други нови творения откривателите вършат ежедневни открития, които дават обещание да трансформират метода на работа на света. Тези доста забележителни открития са разказани на страниците на забравените викториански компендиуми, които разкриват чудните опити и странни теории на великите – и не толкоз – мозъци на науката, инженерството и естествената история.

От публикуването през 1859 година на „ За произхода на типовете “ човечеството е пленено от теорията за еволюцията. През 1885 година американски натуралист Едуард Морис Бригам с огромно наслаждение афишира откритието – направено през 1881 година – на един удивителен вид птица. Тя живее по крайбрежията на река Амазонка и най-невероятната й характерност е, че е родена с четири крайници.

Откритието e толкоз в прорез с признатия ред на нещата, че смущава учените от епохата. Още по-любопитно е, че това южноамериканско създание има четири крайници единствено в ранния си живот – един от двата чифта се трансформира в набор от крила известно време след излюпването. Това е линия, близка до регенеративната способност на гущерите, тъй че откритието на Бригам наподобява удостоверява еволюционната доктрина, че птиците произлизат от динозаврите.

Бригам има шанса да зърне това неуловимо създание и го съпоставя с фазан (като на рисунката горе).

През 1885 година е намерено извънредно тропическо растение, наречено phytolacca electrica, в Индостан (на фотографията е Phytolacca acinosa). Когато разцъфне изцяло, този невероятен тип генерира мощен ток, който тече от корена до върха му. Местните хора, които живеят в района, го гледат с страхопочитание и в никакъв случай не посмяват да се приближат прекалено много. Птиците и насекомите, които влизат в контакт с дървото, умират внезапно, само че множеството се учат да го заобикалят.

Когато човек отчупи стъблото на растението или клонка, усеща мощен токов удар, от който, твърди се, даже и най-силният мъж залита обратно. Магнитните компаси – даже на разстояние до 6-7 метра – се въздействат от мощността на растението.

Любопитното е, че електрическият ток се е различавал през деня – когато е най-силен, към 14:00 – и през нощта. В дъждовния сезон растението заспива, само че все пак силата му се усилва с подчертана степен по време на гръмотевични стихии.

Викторианските хирурзи от дълго време търсят анестетик, който, когато се приложи външно върху дадена част от тялото, да спре чувството за избран интервал от време, без да е належащо пациента да се приспива. Такова обезболяващо е намерено през 1884 година, изцяло инцидентно, от немски студент по медицина, чиито проучвания бързо се популяризират из Америка.

Въпросното вещество е хидрохлорат на кокаина, за който се знае, само че не се употребява необятно, от средата на 19 век. След като инцидентно се напръсква в окото с него, ученикът с изненада открива, че това кара очната му ябълка да стане нечувствителна към допира. По-нататъшни опити удостоверяват това удивително наблюдаване и по-късно прочут окулист в Ню Йорк прави интервенция на катаракта на окото на пациент, без да й аргументи никаква болежка.

Най-старите митове на човечеството са осеяни с разкази за колоси, които в миналото са се разхождали по земята, причинявайки неизречен безпорядък на елементарните жители. От Давид и Голиат до Джак и бобеното стъбълце, огромни същества се загатва толкоз постоянно, че викторианците съществено се питат дали в миналото на земята не е съществувала раса от извънредно високи хора, само че да е изчезнала по някаква причина.

Един от проверяващите тази концепция е граф Жорж Вахер де Лапуж, френски антрополог, който прави удивително изобретение в праисторическо гробище в Кастелнау-ле-Ле, покрай Монпелие. През 1890 година той разкрива елементи от човешки скелет от интервала на неолита, който по негови калкулации идва от човек, който е бил висок близо 4 метра. Останките са изпратени за проучване на екип професори от университета в Монпелие, а по-късно и от Медицинското учебно заведение в Монпелие, които удостоверяват, че наподобява, че костите принадлежат към раса от „ доста високи “ мъже.

Колкото и да е необичайно, остаряла френска легенда споделя за пещера на колос в същата котловина Кастелнау.