Родителите трябваше да напуснат дома си и то завинаги
Виктор и Виолета посветиха целия си живот на сина си.
Прехвърлиха своя тристаен апартамент на обичания си наследник Росен. Тревожеха се за бъдещето му. Например, в случай че нещо се случи с тях, да не му се постанова да се занимава с документи.
И не мислеха, че единственото им дете ще се възползва от обстановката и ще ги изгони на улицата. Всичко беше безшумно и умерено, до момента в който Росен се ожени. Стана тясно за две фамилии в един апартамент. Когато внуците се появиха, стартира същинският призрачен сън.
Първоначално синът им се опита да ги накара да си тръгнат от жилището по добър метод, а по-късно мина към радикални способи. Той смяташе, че са длъжни да му обезпечат жилище и да не му навлизат в персоналното пространство.
Снахата интензивно го поддържаше. Стигна се до такава степен, че родителите трябваше да изоставен. Те отпътуваха на село, само че вилата не беше пригодена за непрекъснато престояване.
Виктор и Виолета незабавно се заеха с подреждането на новия дом. Дори стартира да им харесва.
Те не споделяха със сина си. Росен реализира задачата си, към този момент не му бяха забавни. Само че, в този момент синът не беше подготвен за самостоятелен живот. Не можеше да се оправи без помощта на татко си и майка си.
Вижте още: На 40 години съм и съм сама
Той се опита да оправдае постъпката си като жизненоважна нужда. Когато се обърна към тях за помощ, те му отхвърлиха без скрупули на съвестта.
“Синко, ти ни лиши от покрив над главите, а в този момент молиш за помощ? В деня, когато ни прогони, ти умря за нас. Живей и се наслаждавай на свободата! ”
Доверието се трансформира в неосъществим разкош за хората през днешния ден.
